Следи от истински извънземен живот в езерото Байкал


Байкал е пълен с мистерии. Бурятите го почитат като божество, а легендите разказват за събития от древността, сякаш са били от вчера. Коварните течения, нощните светлини и честите земетресения могат да изплашат всеки турист или гост дошъл да види това великолепно езеро.

Не е страшно да слушате историите на водачи на туристически групи през деня, а летните нощи са толкова ясни и тихи, че съмнението неволно се прокрадва, че може би всички те лъжат за това прекрасно езеро? Няма страшни бури, няма ураганни ветрове, излизащи от дефилето на река Сарма, но десетки хора умират тук всяка година. Все пак истинският Байкал изобщо не е толкова „кротък“, колкото изглежда на пръв поглед.

Неразбираеми “плувци”

История за „черните водолази“ в езерото Байкал може да се намери в книгите на известния подводник и уфолог Владимир Ажажа. Той буквално казал следното: “през 1982 г. на езерото Байкал се провеждат редовни планирани военни учения на водолази. Цялото това учение беше покрито с мрака на потайността. Всички били склонни да смятат, че случаят е станал на север от езерото.”

При изработването на мисията на дълбочина 50 метра водолазите забелязали няколко хуманоиди, чиито очертания били много подобни на човек, но триметровата дължина на телата им показвало, че не са хора. Всъщност силуетите на хуманоидите не били черни, а сребристи и на главите им имали прозрачни сфери. Водолазите веднага докладвали на командирите за хуманоидите, а един от тях решил да хване едно такова същество за да потвърди видяното пред властите.

Следи от истински извънземен живот в езерото Байкал

Непознатите плувци обаче оказали съпротива срещу военните водолази и хвърлили един от тях с такава сила, че той веднага бил изхвърлен на повърхността. В резултат на това трима водолази са починали от декомпресационна болест. Още четирима успяли да преминат лечение в барокамера. На пръв поглед това звучи доста лудо.

Местният журналист Сергей Волков се е заел със задачата да развенчае тази странна история. Той се свързал с град Северобайкалск, където всъщност се помещава специалната база на водолазите на ФСБ, Министерството на вътрешните работи и Министерството на извънредните ситуации, които практикуват дълбоководно гмуркане в прясна вода. Очаквано ръководството нарекло случая „пълна глупост“. Първо, в цялата история на съществуването на базата не е имало фатални случаи сред водолазите, и второ, самата история е на 25 години, а базата е основана през 1996 г.

Но означава ли това, че през 1982 г. на езерото Байкал не е имало водолази? По време на Великата отечествена война част от Балаклавския морски водолазен колеж е евакуиран в града в южната част на Байкал – Слюдянка. Кадетите били настанени в базата за отдих „Железнодорожник“, и за тяхното обучение бил изграден специален кей, а част от оборудването било наводнено на дъното на езерото, на което те практикували спасителни операции, полагане на взривни вещества и саботаж. Зимата на 1942-1943 се оказала доста тежка и ожесточена, че военните водолази, трябвало да практикуват гмуркане в екстремни условия. Едва през 1944 г. водолазите се върнали в топлото Черно море.

Но историята на военните водолази на езерото Байкал било прекъснато за кратко. Още през 1976 г., по време на строителството на БАМ (Байкал-Амурската магистрала), там се появява дивизия от 12 патрулни катера. Може би и водолазите, обучени на базата на тази дивизия?

Рибарите потвърждават: “Имало плувци!”

Изненадващо, местните етнографи са повече от внимателни към тази история. Например, Алексей Тиваненко, известен краевед в Бурятия, смята, че водолазите наистина биха могли да видят нещо. И това не бяха трупове на тюлена.

В статията си „Следи от истински извънземен живот на езерото Байкал“ той посочва, че местните рибари са взели сериозно приказките за „сребърните плувци“. Например, рибар Николай Киреев от село Култук, което е на четиридесет километра от Слюдянка, разказал на местен историк, че през 90-те години веднъж е ловил с другарите си на Окръжно-байкалската железница, която се простира от Култук до пристанището на Байкал. Трябва да кажа, че Байкал на това място отпада на дълбочина от почти 1400 метра веднага рязко близо до брега. Ако паднете зад борда тук, смъртта е неизбежна, дори през лятото температурата на водата на такива места не е по -висока от три градуса. Ако не можете да плувате до брега, сърцето ви ще спре.

Посред нощ огромни сребристи тела започнали да изскачат от ледените дълбини на езерото, сякаш те си играят. Рибарите били уплашени, да не би тези същества да обърнат моторната лодка с главата надолу. Хвърляйки мрежите си и по някакъв начин запалвайки двигателя, те се оттеглиха в селото и никога повече не ловиха риба в Байкал. Киреев обаче показа на Тиваненко мястото, където се е случило. За този случай краеведът е разказан от други рибари, които са били заедно с Киреев. Но от всички свидетели само Киреев скоро оцелял, а останалите някак бързо умряли.

Следи от истински извънземен живот в езерото Байкал

Известно е, че историята на Тиваненко е взета сериозно от изследователите, които са изучавали Байкал през 2008-2009 г. на дълбоководните превозни средства “Мир“. Тиваненко бил на експедиция и сам слезбал до Байкал. Според него това се е случило на мястото, където военните водолази току -що се сблъскали с „плувците“.

Според Тиваненко специалистите от Министерството на извънредните ситуации, с които той е разговарял, не само са взели сериозно историята на рибаря, но и потвърдили, че трагедията през 1982 г. наистина се е състояла. Тиваненко си спомнил, че през онази далечна година той сам се срещнал с военните в залива Баргузин на езерото Байкал. На въпроса какво правят тук, воените отговорили уклончиво, че изучават дълбочините на водоема, защото „учените-лимнолози не знаят всичко за подводния му живот“.

Думите на местния историк косвено се потвърждават от автора на книгата „Морски моряци на Байкал“ Александър Колотило, който говори за изключителен прилив на интерес към Байкал от 60 -те години на миналия век. Тогава географите и картографите се появяват на брега на езерото, и изследователските кораби започнали да орат езерните води.

Понякога чиниите летят, като излизат от езерото

Местният историк признава, че има много странни явления в езерото Байкал. Там се забелязвало множество блясъци от дълбините на езерото, чували се смразяващи звуци, и скитащи светлини, които могат да се видят над водата, ако прекарате няколко нощи край брега на езерото.

Самият Тиваненко видял НЛО над езерото три пъти. Веднъж от прозореца на собствената си къща на гара Боярск, когато това била огромна бяла топка над повърхността на езерото. Вторият път това се случило в топла лятна вечер в Танхой. „Нещо малко и черно“ паднало от небето с висока скорост. Тогава обекта трябвало да падне в езерото, но, като достигнало повърхността на водата на няколко метра, обекта внезапно променило траекторията си и прелетяло над Байкал. Местният историк и неговите спътници, около 10 души, очаквали обектът да се блъсне в рибарските лодки, но изведнъж изчезнал, сякаш никога не бе съществувал. Докато вървел по Circum-Baikal Railway, Тиваненко веднъж видял сребърно-оранжев обект с форма на пура, който излетял от долината Tunkinskaya, прелетял над повърхността на езерото Байкал и се отправил до хребета Khamar-Daban. Краеведът определя размера му като 200 метра на дължина и около 50 на ширина. Над езерото Байкал НЛО пуснало три сферични обекта, които летяли отстрани на езерото. По-късно Тиваненко научава, че същият обект е бил видян над Улан-Уде.

В старите архиви местният историк открил два удивителни документа. Първо той открива, че подобен обект се е появил над езерото Байкал през 1909 г. Видян е на трансайкалската железница, когато обектът се движел към Байкал.

Вярвате или не, всеки решава сам за себе си. От една страна, Тиваненко изглежда като мечтател, но от друга страна, човека има достатъчно голяма репутация, за да приемем думите му на сериозно. Той е бил един от основателите на Етнографския музей на народите на Забайкалие. Работил е като директор на Държавния архив на Бурятска област, член на Академичния съвет на архивистите на Сибир и Далечния Изток. Старши изследовател в Байкалския институт по управление на природата, кандидат на историческите науки, докторант. Той отворил в Бурятия яйца на праисторически щрауси, намерил 500 нови паметници от древността – петроглифи и светилища, гробовете на членовете на мисията на посолството на Русия Ерофей Заболоцки, които били убити в Байкал от монголите през 1650 г. След всичките тези титли и открития от негова страна човек ще попита е как да не повярваш на такъв човек?

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *