Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Смъртта – великата мистерия на живота



Смъртта е естествената последица от живота. От момента, в който се родим, единственото сигурно нещо е, че в един даден момент е, че ще умрем. И въпреки че го знаем, предпочитаме да не мислим за нея. Предпочитаме да се изправим лице в лице с нея, само когато тя почука на вратата ни или на нашите близки. Това явление е по-често срещано в нашето модерно западно общество, което изглежда изпитва един вид смъртофобия, която противоречи на вродената склонност на човека да философства. Но как преминахме от философско съзерцание към безпокойство и страх?

Кратък исторически преглед

Оставайки в географското и културно пространство на Европа, ние наблюдаваме постепенна промяна на възприемането за смъртта. В древна Елада тази тема е билаполе на философско изследване и се третирала като преминаване на безсмъртната душа в един идеален свят, до момента, в който тя ще бъде въплътена отново, за да получи нови преживявания.

Тази идея оказва влияние върху ранното християнство до ранното средновековие, където влиянието на църквата е максимално засилено и всяко философско разбиране е засенчено. Доминиращият образ за това е Страшния съд, където душата е обект на раздор между Бога и Дявола.

Смъртта - великата мистерия на живота

Смъртта вече не е мирно събитие, като носи със себе си страха от вечното проклятие. Ренесансът освобождава Европа от някои религиозни суеверия, но възниква един парадокс – докато смъртта отново се превръща в естествено събитие, страхът остава същият. През следващите векове и с избухването на индустриалната революция хората се колебаят между тенденцията на епохата да общуват духовно с мимолетното и безпокойството от раздялата, което изпитват.

И така стигаме до днешното западно общество,

което вече се е разпространило отвъд границите на Европа и е завладяло почти целия свят. Безпокойството от смъртта все още съществува, но с различна маска – това вече е събитие, което не винаги е естествено и трябва да се избягва. Но дали това възприятие е резултат от медицинското и технологичното развитие, което ни накара да вярваме, че можем да контролираме живота и смъртта?

Има ли нещо общо с нашата склонност да отричаме естественото износване на времето и да се стремим винаги да изглеждаме млади? Все още имаме в подсъзнанието си средновековната фигура на мрачната и ужасяваща смърт? Какъвто и да е отговорът, фактът остава – повечето от нас се страхуват от смъртта, като същевременно избягват възможността да загубят любим човек…

Психологически подход

Според психологията страхът от смъртта се крие подсъзнателно. Но от какво наистина се страхуваме? Някои експерти твърдят, че отказваме да се разделим с това, което наричаме живот, защото последният включва човешки взаимоотношения и материални притежания, в които сме емоционално инвестирани.

Смъртта - великата мистерия на живота

Други твърдят, че всъщност треперим пред собствения си страх и дори без да знаем защо. И накрая, има хора, които виждат в този страх екзистенциалната празнота, която е без надежда за приемственост. Във всички случаи обаче основната причина за този страх се крие в опита и образованието, които сме получили, съчетани с всички социални и религиозни разклонения, които те водят до себе си.

И все пак трябва да осъзнаем, че преживяваме малки смъртни случаи много пъти в живота си. Правим го всеки път, когато си легнем да спим, всеки път, когато нещо старо умира в нас, за да отстъпи място на нещо ново. Това е промяна в състоянието на нашето съзнание, колелото, което се върти, за да ни въведе в новата реалност. Може би смъртта, която толкова много избягваме, е такава. Преминаваме с душата си на друго ниво, което е необходимо за нейната почивка, за да е готова за следващия етап от своята еволюция.

Философска подготовка

Всяко пътуване изисква известна подготовка. Колкото по-дълго е пътуването, толкова по-добре трябва да се подготвим. И ако искаме да стигнем далеч или на много високо, трябва да имаме малко по- лек багаж със себе си. Нека загърбим ненужното бреме и внимателно да изберем, какво ще ни е необходимо и кой ще ни придружава.

По отношение на това толкова важно пътуване, което всички ние ще направим в един момент, е необходимо целият ни живот да бъде подготовка. Но какво означава това? Дали това е процес, който трябва да открием сами, или можем да го научим и да го прилагаме според нашите собствени характеристики?

Смъртта - великата мистерия на живота

Въпреки че всеки от нас живее собствения си живот, в действителност ние не сме напълно сами и безпомощни. Всички хора са пътници в търсенето на истинското щастие. Някои обаче са по-напред, защото са успели да го открият, и историята ги е благословила да станат водачи, способни да ни преведат през най-трудните пътища на живота.

Те са философите на всички времена,

които щедро са ни завещали есенцията на своята мъдрост и опит. Техните учения идват от дълбините на вековете като незаличими следи в пясъка, които морето и вятърът никога не са успели да заличат.

Но за да можем да ги видим в дълбокия мрак на времето, трябва да поддържаме светлината на душата си включена. Тогава ще открием, че тези следи водят стъпките ни не към смъртта, а към Живота. Но как тогава ни съветват да живеем великите учители?

Има една фраза, която е използвана много и затова може би сме забравили значението ѝ:

„Живей всеки ден така, сякаш той ти е последен“.

И все пак, тя обобщава концепцията за подготовка, която споменахме по-горе, и която крие толкова много истини! Това означава всеки ден да бъде полезен и завършен. Да лягаме всяка вечер и да спим, знаейки, че сме били полезни на ближния си, постигнали сме малка победа над себе си и дори сме станали малко по-добри, отколкото сме били вчера. Накрая, това означава да нямаме натрупани дела… Да завършваме всеки ден, без да оставяме сянката на сладък разговор или безкористно действие, което никога не сме правили.

Смъртта - великата мистерия на живота

Всеки ден обаче е и моменти. Моменти, които трябва да изживеем съзнателно, непрекъснато да се учим от всичко около нас и в нас. Ние трябва да търсим тези моменти, като преди всичко трябва да ги избираме правилно. Нека не ги харчим за безсмислени лутания, а да ги използваме, за да се приближим още една крачка до истинската цел на живота си.

Каква е целта?

Това всеки от нас трябва да открие. Така че трябва да погледнем добре света около нас, но и в себе си, за да видим какво наистина си струва. Въз основа на това нека да определим приоритетите си.

Не за да бъдем погълнати в преследване на блага, които ще ни доставят ефимерно удоволствие, а за да култивираме елементите на живота и себе си, и които са вечни и безвременни. Ако не сме сигурни кои са те, нека тогава потърсим дълбоко в себе си.

Душата ни знае, защото помни.

Споменът за нея разбива бариерата на времето и се превръща за нас в това, което наричаме „Гласът на сърцето”. Не сърцето, което се колебае между много любови, а сърцето, което знае къде се крият истинската Любов и истинският Живот. В свят, който непрекъснато се променя, това трябва да стане наша фиксирана точка и около нея да се движим.

И така, малко по малко, ние се подготвяме за нашето пътуване като оставяме зад гърба си привързаността към каквито и да е блага, които сме придобили, безсмислените болки и емоционални тежести и интензивните мисли или желания, които ни държат в плен на този свят.

Всичко това изглежда като тежки камъни без никакво значение.

И сега наистина започваме да изграждаме багажа си. Влагаме най-полезния си опит, ученията, които научихме и прилагаме, вечните ценности, които следвахме, пораженията, които ни научиха, и победите, които ни направиха по-добри. Те са това, което ще накара душата ни да полети леко и свободно към най-високите небеса, за да получи духовните преживявания, необходими за нейната еволюция.

Най-голямата победа в живота ни

Тъй като сме смъртни, със сигурност не е възможно да победим смъртта. Ние също не трябва, защото никога не сме били във война с нея. Това, което можем да преодолеем обаче, са абсурдните и ужасяващи образи, които идеята ѝ създава. Как да се примирим с мисълта, че смъртта е неизбежният сън след период на интензивна дейност. Това е необходимата ни почивка, докато започнем всичко отначало…

Смъртта - великата мистерия на живота

Има ли болка? Да…понякога, особено когато любим човек почине, тя е толкова голяма, че си мислим, че ще загубим ума си. Има ли страх? Да… защото не знаем и не помним, какво ще се случи и идеята за неизвестното ни завладява. Но ако гледаме на смъртта като на друг аспект от Живота, ние също ще променим гледната си точка. Без стрес и безпокойство, но с човешко съзнание, че в един момент ще дойде пълнотата и той ще бъде призован да започне последния път на този живот.

Казват, че това пътуване е най-красивото, което можем да предприемем и най-голямата ни победа е пълноценният и щастлив живот. Затова, когато сме изправени пред великата Тайна, нека имаме мирно сърце и богата душа. Нека никога не забравяме да ценим нашите ценни моменти, дори и да са малки.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

1 Comment

  • […] Проблема при нея е, че не е известно, какви социални последици трябва да се очакват, ако всеки може да разбере, за колко години е програмирано тялото му. Всъщност за повечето хора перспективата за такова знание може да предизвиква панически ужас и да превърне остатъка от живота им в мъчение с очак&#1074…. […]

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!