Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Специална операция – “Буря 333”



Операция “Буря-333“, както се наричала акцията за премахване на афганистанския президент Хафизула Амин, ще останат строго секретни още дълго време. Но дори това, което може да се научи в момента, е достатъчно, за да се счита тази операция за уникална. Западните политици наричат ​​”Буря 333” нищо повече от терористичен акт, насочен към елиминирането на лидера на страната. Това обаче не пречи на западните разузнавателни агенции да проучат внимателно случилото се в Кабул на 27 декември 1979 г., защото както и да наречете тази операция, тя се е превърнала в стандарта на съвременната саботажна работа.

Историческо отклонение

За да разберем по-добре, какво е подтикнало решението за премахването на афганистанския президент Хафизула Амин, е необходимо да направим кратко историческо отклонение. Свалянето на монархията в Афганистан става през 1973 г. Военният преврат е ръководен от полубрата на краля, министър-председателят на Афганистан (от 1953 до 1963 г.) Мохамед Дауд. Тогава той оглавил създадения Централен съвет на Република Афганистан и отново заел поста министър-председател, като станал първият човек в държавата.

Тогава той веднага започнал да налага диктаторски заповеди. Струва си да се каже, че бившият крал се опитал леко да реформира страната. При него са създадени парламентът, Върховният съд и е провъзгласена многопартийната система. Дауд разпръснал парламента с първия си указ, който разпуснал Върховния съд и скоро забранил дейността на всички политически партии в Афганистан. С провъзгласяването на еднопартийна система, както десните радикали от мюсюлманската младеж, така и опозиционерите от лявото крило, Народната демократична партия на Афганистан (PDPA), не са били съгласни с подобна политика. Тази партия се придържала към марксистката идеология, а нейният лидер Хип Мохамед Тараки посещавал няколко пъти Москва, където се срещал с много партийни лидери от ЦК на КПСС.

Специалната операция - "Буря 333"

През април 1978 г. PDPA, разчитайки на подкрепата на армията, сваля режима на Дауд. Самият афганистански президент и няколко членове на семейството му били убити и тайно погребани в покрайнините на Кабул. Тогава била провъзгласена Демократична република Афганистан (ДРА) начело с Тараки, който се насочил към комунистическите трансформации и тясно сближаване със СССР.

Президентството на Тараки не продължило дълго. През септември 1979 г. неговият най-близък помощник и секретар на ЦК на НДПА Хафизула Амин отстранил учителя си от всички постове и малко по-късно заповядал да бъде убит. Премахването на Тараки предизвикало буря от протести в една вече кипяща страна, която била на ръба на гражданска война. Амин се опитал да предотврати това, като прибягва до масови репресии и дори се опитал да преговаря с Пакистан. Оръжията за бунтовниците отивали в Афганистан и били създадени лагери за обучение на бойци.

Всичко това не се харесвало на съветското ръководство. Освен това председателят на КГБ Юрий Андропов казал, че неговият отдел разполага с оперативна информация, че през 60-те години Амин е имал тесни контакти с ЦРУ. След като дошъл на власт, емисари на американското разузнаване го посетили. Това била последната капка в чашата, като Кремъл решил да елиминира Амин и да го замени с по-лоялен към СССР, също секретар на ЦК на НДПА, Бабрак Кармал.

Трудната задача

Планираната спецоперация изглеждала много трудна задача. Дворецът на Амин Тадж Бек е разположен на хълм и всички подходи към него са ясно видими. През декември 1979 г. цяла пехотна бригада (около 1200 души), танков батальон, противовъздушен полк (който бил въоръжен с 12 100-мм оръдия, способни да стрелят по наземни цели) участвали в охраната на двореца през декември 1979 г. Освен това няколко десетки картечни гнезда покривали подстъпите към двореца. В непосредствена близост до двореца са били разположени и казармите на мотопехотната дивизия, чиито войски можели да пристигнат в двореца в рамките на един час.

Подготовка за операцията, е наречена “Буря-333“, която се провела за по-малко от месец. Разработката е поверена на група специалисти от Главното разузнавателно управление и управление “С” (нелегално разузнаване) на КГБ на СССР. Разработчиците на специалната операция имали подробен план, както на двореца на Амин, така и на всички огневи точки. Факт е, че защитата на двореца е била планирана с прякото участие на съветските специалисти. По-специално с участието на ръководителя на представителството на КГБ в ДРА полковник Леонид Богданов.

Богданов пристигнал в Афганистан през август 1978 г., когато Тараки все още е бил на власт. Той посещава двореца Тадж Бек много често, така че не е изненадващо, че участва в развитието на операцията, а по време на военните действия той, заедно с генерал Вадим Кирпиченко, координира действията на всички групи, участващи в ликвидирането на Амин.

Специалната операция - "Буря 333"

Всъщност операция “Буря-333” била само част от друга, по-мащабна операция, наречена “Байкал-79“. Едновременно с нападението на двореца на Амин съветските войски трябвало да превземат сградите на ЦК на НДПА, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи (царандой), Министерството на външните работи и Министерството на комуникациите на ДРА, ГЩ, щаба на ВВС и щаба на Централния армейски корпус, военното контраразузнаване (КАМ), затвора за политически затворници в Пули-Чархи, радио- и телевизионния център, пощенските стации, телеграфа, щаба на военновъздушните сили и противовъздушната отбрана…

За всичко това били избрани парашутистите, а нападението над Тадж Бек било поверено само на най-добрите професионалисти. В случай на провал на Storm-333 всичко останало нямало смисъл и можело да се превърне в истинска катастрофа. Тези, които планирали операцията, успяли да вземат предвид всички малки неща. В резултат на това уникално действие, тази операция влезнала в аналите на историята на разузнаването.

Несъответствието на двете операции

Прехвърлянето на голям брой съветски войски в Афганистан можело да предизвика подозрения на Амин. Ръководителите на операцията обаче успяли да мотивират прехвърлянето на някои части към ДРА или по-специално, „мюсюлманският батальон“, който пристигнал там първи.

Тази дивизия е била сформирана през лятото на 1979 г. В нея са били включени военнослужещи от специалните части на Главното разузнавателно управление, които знаели фарси (език, който говорят повечето граждани на Афганистан) и имали външен вид от Централна Азия (узбеки, таджики, туркмени). Батальонът бил оглавен от майор от специалните части на ГРУ Хабиб Халбаев. Този батальон бил планиран да се използва за защита на Тараки, но докато поделението минавало през бойните удари, бившият лидер на страната загинал.

Батальонът не бил разформирован и бил полезен през декември 1979 г. Веднага след завземането на властта, Амин започва да иска доставка на оръжия от СССР. Тези доставки били договорени с Тараки, но след като Амин дошъл на власт, те били спрени. След като било взето решение за провеждане на операция Байкал-79, военните специалисти започнали да пристигат в Афганистан от Съюза, като цялата маскировка била обучението на афганистанците, как да използват съветските оръжия. Първи пристигнаха членове на “мюсюлманския батальон“.

Първоначално това подразделение се базирало на територията на съветската авиобаза в Баграм. На 14 декември там е бил докаран Бабрак Кармал при строга секретност и под охраната на специалните части на ВДВ. Планирало се още на 16 декември той да може да стане новият лидер на Афганистан. Въпреки, че насилственото елиминиране на Амин все още се разработвало.

Специалната операция - "Буря 333"

Факт бил, че в дълбините на КГБ се подготвяли паралелно две операции за премахването на Амин. Освен Буря-333 била планирана и друга акция, за която има малко информация. Според втория план, също разработен от КГБ, е било планирано да се отрови Амин. Първият опит за отравяне е бил направен на 16 декември 1979 г. Тя обаче завършила неуспешно. Кармал бил спешно върнат в Съветския съюз, но паралелната група не спряла дотук. Некоординираните действия на двете акции струват живота на няколко офицери от специалните части, „мюсюлманския батальон“ и лекаря от съветското посолство.

След неуспешното отравяне, подготовката за Буря-333 е форсирана. На 20 декември „Мюсюлманският батальон” е прехвърлен в Кабул и официално е част от охранителите на Тадж Бек. Тогава в Кабул започнали да пристигат ударни групи, на които всъщност било поверено самото нападение. „Мюсюлманският батальон“ е трябвало само да прикрива действията на служителите от специалните части, а ротата от парашутисти, прикрепени към нападателите, поставили постове на далечните подходи към двореца и трябвало да докладва за възможното приближаване на правителствените сили към двореца. Общо 650 души са участвали в нападението, но действителното нападение е било извършено от 54 души.

Двете групи били подготвени да влязат в двореца. Първият, “Гръм” (24 души), се състоял от служители на малко известното тогава антитерористично звено “Алфа“. Втората група, “Зенит” (30 души), включвало завършили курсовете за напреднали офицери (известният център на KUOS, от чиито възпитаници по-късно се раждат в специалните отряди “Вимпел” и “Каскада“).

Както вече споменахме, операцията е проектирана до най-малкия детайл. Тя обаче почти се разпаднала поради несъответствието на две независими групи – власт и отравяне. Представителите на втората група, след като се провалили на 16 декември, направили втори опит за отравяне на 27 декември. Точно в деня, когато било планирано нападението на двореца.

Буря

В следобеда на 27 декември 1979 г., по време на обяда, Хафизула Амин и някои от гостите му се разболяли. Съпругата на президента веднага се обадил на шефа на президентската охрана и на съветското посолство. Руските лекари, които не знаели за спецоперацията на КГБ, помогнали на Амин и неговите гости. Този инцидент обаче силно алармирало охраната и почти довело до прекъсването на операция „Буря-333“.

Специалната операция - "Буря 333"

В 19:10 ч. местно време група специални части от „Мюсюлманския батальон“ се качили с камион до шахтата на кладенеца на централния разпределителен център на подземните комуникационни комуникации. Докато шофьорът и пътникът се карали с охраната, преструвайки се, че ровят в двигателя, се залагало мина. През предварително направен отвор в долната част на корпуса бил отворен люк, а в кладенеца била спусната мина като люкът се върнал обратно на мястото си.

Пет минути след като колата потеглила, в кладенеца се чула експлозия, която лишила цял Кабул от телефонни комуникации. Пет минути по-късно бойците от „Мюсюлманския батальон”, минавайки покрай казармата, забелязали, че командирите на 2-ри батальон на охранителната бригада подреждат подчинените на плаца и им нареждат да се въоръжат. Решението било взето мигновено. Точно в колата командосите се качили на парада, като се възползвали от паниката и поели командването на батальона. Охраната се опитала да ги преследва, но попаднали в засада. След като загубили няколко десетки души, останалите избрали да се предадат.

В 19:30 местно време четири бронетранспортьора със специални части на КГБ влязли в територията на двореца. В същото време специалните части на „Мюсюлманския батальон“ открили огън от зенитни самоходни оръдия „Шилка“ по огневите точки на защитниците на двореца. От друга страна, те били подкрепени от техните колеги, покривайки подстъпите към казармата с изстрели от АГС-17 (автоматичен гранатомет на машината „Пламък”, способен да изстрелва 30-мм гранати до 400 изстрела в минута), предотвратявайки надзирателите.

Членовете на групировките „Гръм” и „Зенит” нахлули в двореца. Началникът на КУОС полковник Григорий Бояринов директно командвал щурма. Всъщност той не е бил длъжен лично да участва в нападението, но 57-годишният полковник, който започва военната си кариера през 1941 г. в саботажна група, решава, че учениците му не могат направят нищо без него.

При щурма срещу двореца специалните части срещнали яростна съпротива, но въпреки че охраната била нащрек, те нямали време да се подготвят напълно за атаката. По-специално, според някои участници в нападението, ако охраната е била предположила да извадят няколко картечници от огневите точки и да ги поставят в тесните коридори на двореца, тогава нападателите щяли да имат затруднения. Но въпреки това те се натъкнали на съпротива, която изобщо не очаквали. Всичко това било заради идиотски трик с опит за отравяне, но обучението на специалните части изиграло ключова роля в „почистването“ на двореца, която им отнело само 43 минути.

Специалната операция - "Буря 333"

В резултат на нападението са убити 5 офицери на Гром и Зенит, 6 специални части от мюсюлманския батальон и 9 парашутисти от групата за прикритие. Последните се натъкнали на пробив от остатъците на гвардейската бригада на Амин, които отказали да се предадат и пробили в планините. От другата страна са били убити над 250 души, около 1700 души се предали, а Амин, и двамата му малки сина и няколко души от най-близкото му обкръжение са били ликвидирани. Освен това военният лекар полковник Кузнечков загинали от куршумите на собствените си специални части.

По време на нападението загинали Григорий Бояринов, който е удостоен посмъртно със званието Герой на СССР. Златната звезда получили и още четирима участници в щурма. Всички членове на специалните части на КГБ (“Гръм” и “Зенит“, сред които след нападението нямало нито един ранен) също били наградени с държавни награди. Едновременно с нападението парашутистите от 103-та въздушно-десантна дивизия, дислоцирани в Кабул от Баграм няколко часа преди нападението на двореца, поели контрола над всички ключови съоръжения в Кабул и блокирали правителствените войски в казармите.

Сутринта на 28 декември Бабрак Кармал говорил по радиото в Кабул и обявил началото на втория етап на революцията. На 30 декември вестник „Правда“ публикува официално изявление на ЦК на КПСС, че „...в резултат на надигащата се вълна на народния гняв Амин, заедно със своите привърженици, се явили пред справедливия народен съд и били екзекутирани…“.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!