Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Спомени за настоящето



Всеки човек поне веднъж в живота си е изпитвал дежавю – усещането, че това, което му се случва, вече се е случвало веднъж. Каква е причината за това странно явление? Никой не знае точния отговор на този въпрос, но някои идеи и хипотези все още съществуват.

Дежавю е познато чувство на много от нас. Ако вярвате на безпристрастната статистика, 97% от здравите хора изпитват това чувство поне веднъж в живота си, а пациентите с епилепсия например, много по -често. Връзката между дежавю и нивото на образование на човек е доказано емпирично. Зависимостта е пряко пропорционална, колкото по -високо е нивото на интелигентност, толкова по -малко човек е застрахован срещу подобно състояние. Най -ниското ниво на дежавю (48%) е регистрирано при деца в началното училище, а най -висок (81%) е сред докторите и кандидатите на науките.

Веднъж, попадайки на напълно непознато място, изведнъж осъзнаваме, че вече сме били там. Кога, при какви обстоятелства? Не всеки може да отговори на тези въпроси, затова дежавю се характеризира с острото чувство на безпокойство и объркване. Например бяхте поканени да посетите ново място. Пътувате цели два часа в метрото до другия край на града, слизате на метростанцията, изкачвате се на повърхността и разбирате, че вече сте били тук веднъж! Тук е офисът на банката, тук е познатата количка за сладолед, а на една висока сграда има огромен билборд с реклама за кола, за която отдавна сте мечтали. Но никога не сте били на това място преди?!

Състоянието на дежавю е като препрочитане на дълго четена книга или гледане на филм, който вече сте гледали, но сте забравили напълно за какво става въпрос. Впечатлението от дежавю понякога е толкова силно, че остава в паметта ни с години. Но колкото и да се стараем, спомените за събитията, които вече са се случили, не могат да бъдат възстановени.

Спомени за настоящето

Извън главата

Понякога дежавюто се бърка с обикновената забрава. Напълно възможно е човекът да се е озовал на познато място, но последния път той да не му е обърнал внимание, въпреки че някои подробности от ситуацията все още били записани в паметта му. Понякога има банално обяснение за такава забрава. Като част от голяма делегация, човек се озова в хотел на корпоративно събитие извън обекта. Сред поканените била червенокоса жена, когото човека помнел. Тя например се откроявала с това, че се смеела най -силно. Минало дълго време и изведнъж чува познатия смях в ресторанта, и объркан започва да се оглежда и вижда, че една блондинка седи в другия край на залата и се смее диво. Мъжът разбира, че е виждал тази жена за първи път в живота си, но вътрешния глас му подсказва, че се е запознавал с нея. Всъщност, блондинката от ресторанта и червенокосата жена от събитието са братовчедки, за които нашият герой не знае това. Но атаката на дежавю му е гарантирана.

Място, което ни изглежда до болка познато, което можем да видим в ранна детска възраст, на снимки, по телевизията или някой да е говорил подробно за него. Преди няколко години в блоговете и вестници се обсъждал любопитен случай. Американец със семейството си отишъл на екскурзия до Форт Ларами (Уайоминг). От 1938 г. крепостта е част от системата на националните паркове, а по време на Гражданската война между Севера и Юга се считала за важна стратегическа точка. Там бил подписан мирния договор с индианците. Туристите са чести гости на това място, но същият американец бил там за първи път. Въпреки това, докато се скитал из туристическите обекти, имал чувството за дежавю. Знаел оформлението на крепостта като дланта си. Преди водачът да има време да отвори уста, американецът казал на семейството целта на тази или онази стая. Тайната била разкрита в магазина за сувенири, мъжът видя там книгата „Кралицата на Бедлам“ от Робърт Маккамън, която бил чел дълго време, но забравил за нея. Действието на романа е във Форт Ларами. Писателят свършил чудесна работа, рисувайки интериорите и околностите, а читателят очевидно имал завидно въображение и памет.

Подсъзнателни игри

Терминът дежавю е въведен от френския психолог Емил Буарак в края на 19 век, който използвал този израз в книгата си „Психология на бъдещето“. В превод от френски означава „вече видяно“. Психологът завършил последната си година в университета и с ентусиазъм започнал да се занимава с изследване не само на дежавю, но и на свързаните понятия: дежа веку (вече преживян), дежа ентенду (вече чуто) и жаме ву (никога не виждан). Буарак разчитал на факти, известни от древни времена, тъй като ефектът на дежавю е описан много преди той да го въведе от древни автори. Така Аристотел е първият, който свързва явлението дежавю с психичното разстройство. Много по -късно е споменат и от известни личности като Шатобриан, Чарлз Дикенс, Марсел Пруст, Артър Конан Дойл, Джак Лондон, Клифърд Симак, Лев Толстой. Отначало учените не обърнали внимание на работата на Буарак, обаче било невъзможно да се припише огромният брой случаи на психични разстройства и накрая явлението получило официалното име.

Спомени за настоящето

Зигмунд Фройд, разбира се, не можел да пренебрегне такова явление като дежавю. Според него това не е нищо повече от подсъзнателен спомен за истинското, но травматично преживяване, което би могло да се случи в миналото. В „Психопатология на всекидневието“ известният учен описва разбирането си за дежавю по примера на момиче, което, дошло при приятелката си на село и започва да мисли, че това вече се е случило. Един прост анализ на нейния живот обаче ни дава разбирането, че момичето не си спомня това място, а болният си брат, споменът за който е останал най -дълбоко в подсъзнанието ѝ. Фройд нямаше да е Фройд, ако не беше свързал феномена дежавю с инстинктите и табутата.

Ето откъс от неговата книга: „Чувството за „вече преживяно “е един вид напомняне за тайните фантазии на човека. Дайте сигнал за товаче се докосваме до нещо желано и в същото време забранено“. Обърнете внимание, че ученикът и противник на Фройд, Густав Юнг, смята дежавю за доказателство за преселението на душите и преживяването на човек от миналите му животи. Това твърдение е балсам за душите на всички, които се придържат към идеята за прераждането! Между другото, такива мисли били споделени и от древните гърци. Питагор уверявал, че може да си спомни фрагменти от предишните си животи. Платон го повторил, неговата теория за анамнезата не е нищо повече от „теория за запомнянето“, тъй като душата запазва спомена за своите минали превъплъщения.

Френският философ и Нобелов лауреат Анри Бергсон определил дежавю като „спомен за настоящето“. Според него възприемането на реалността в този момент внезапно се разклонява и частично сякаш се пренася в миналото.

Провала на програмата

Как съвременните учени се отнасят към дежавю? По тази точка има няколко научни възгледи, които се опитват да обяснят това явление.

Дежавю се появява, когато се наруши нормалното функциониране на два отделни, но взаимодействащи процеса на възприемане и обработка на външната информация – запаметяване и припомняне. Обикновено тези два процеса работят съвместно, но понякога се провалят и тогава един от процесите може да се активира в отсъствието на другия. Ако мозъкът не открива впечатления, подобни на настоящите, в своята „картотека“, тогава той започва да произвежда фалшиво усещане, представяйки новото като познато.

Последните любопитни изследвания в тази насока са извършени и от учените на Масачузетския технологичен институт. Те стигнали до извода, че déjà vu произхожда от темпоралния лоб на мозъка, зъбната извивка на хипокампуса. Този отдел търси аналогии в паметта и открива разлики между подобни изображения.

Благодарение на хипокампуса, ние можем да правим разлика между миналото и настоящето, и вече видяното от новото. Въпреки това, ако възникне неизправност в работата на този мозъчен отдел, за малка част от секундата видяното изображение влиза в центъра на паметта и след това там пристига нова заявка от хипокампуса. Мозъкът веднага издава спомен, който все още не е изстинал, който се възприема като нещо от неопределеното минало. С други думи, ние не забелязваме, че виждаме нещо за първи път цели два пъти вместо един, тъй като не помним първата сесия. Работата на хипокампуса може да бъде нарушена по подобен начин в резултат на стрес, умора, неблагоприятни условия на околната среда (топлина, студ, атмосферно налягане), както и в състояние на депресия и поради различни заболявания.

Психиатрите са забелязали, че хората с епилепсия често казват, че изпитват дежавю преди припадък. Подобни усещания, според учените, могат да изпитат и хора, страдащи от нарушения на централната нервна система, но в много по -малка степен от епилептиците. В този случай дежавю може да се превърне в симптом на предстоящо тежко заболяване. Въпреки това, че това е само теория, следователно, след като сте преживели дежавю, не бързайте да се смятате за болен човек.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!