Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Спомен – сенките от миналото



Спомен… Не е точно това, което ние, хората, наричаме памет и което възприемаме като една от многото функции на психичния ни живот. Споменът, е следата, оставена ни от паметта… Това е като сянката, хвърлена от предметите, когато слънцето ги огрее…

Някога, когато бяхме деца, имаше една приказка за този, който искаше да се раздели със сянката си. Когато сме деца, искаме да утвърдим своята индивидуалност като смятаме, че можем да го направим, като се разграничим от всичко около нас… дори и от своите сенки.

Също така, като хора-деца, ние бягаме от всичко, което ни свързва с вселената и изхвърляме изтърканата си заплаха, виждайки себе си като сами, изолирани, могъщи и самодостатъчни в тази самота, тъй като не сме зависими от нищо. Въпреки това мъжът-дете плаче в своята самота, като в същото време се отрича от всичко, което коренът му към миналото и плодът на надеждата му към бъдещето са му предоставили.

Днес видях спомен

тънки и здрави корени, потъващи в бъдещето. Този спомен е сянката на нашите действия, често изкривена от течението на времето, сянка, която става по-малка или по-голяма, в зависимост от това дали най-съкровените ни болки я осветяват повече или по-малко.

Спомен - сенките от миналото

Днес видях, че паметта е връзката, която е невъзможно да се разруши, както и тази друга връзка на надеждата, която се простира към утрешния ден.

Вярно е, че през повечето време конкретните събития се изтриват от съзнанието ни. Вярно е, че оставаме тъпи или смутени, когато трябва да прибегнем до лошите детайли, които паметта ни показва, докато се опитваме да реконструираме обстоятелствата в живота си.

Вярно е, че имената, датите, местата и думите летят като вятър през ума ни. Но споменът винаги остава… бруленият от вятъра път, който пази следите от онези имена, онези събития, които някога са присъствали в нас. Това, което остава, е вкусът на преживяното, на това, което човек е живял, което в крайна сметка е най-добрата форма на паметта.

Старите предания казват,

че човекът е същество, разпнато в космоса. Лесно се усеща, че човек също е разпнат и във времето. Едното рамо на кръста е хоризонталното, това, което ни движи между миналото и бъдещето, минавайки през централната точка на обединението – настоящето.

Но другата е вертикалната ръка на кръста, тази, която минава между Земята и Небето и която ни отвежда от миналото на предците ни, въплътените създания към същото толкова родово обещание за безсмъртните същества. И ето ни нас, в самия център на кръста, страдайки от напрежението на тези две много специални форми на възпоменание.

Спомен - сенките от миналото

„Хоризонталната“ памет ни отвежда до целия набор от придобити преживявания.

Прави ни за момент деца, а понякога и на тийнейджъри. Това ни носи близки пристъпи на болка и ни кара да се усмихваме. Позволява ни да разпознаем себе си в миналото…, както и в настоящия момент. Кара ни винаги да се чувстваме „едни“, с избора да пътуваме във времето и да стигнем до утрешния ден.

Хоризонталната памет се отразява в огледалата ни и хвърля сянката върху бръчките на лицето ни…

Но има и други спомени,

разтърсващият спомен за една вечност, която надхвърля целия живот, който разбива бариерите на годините, които ограничават нашите тела. Този друг спомен е паметта на душата, както и коренът, който ни отвежда в странното минало на изгубените раи и съществената забрава.

Това е първичният импулс, който ни извлича от затвора на материята и ни позволява да се издигнем до по-високи нива на небесната свобода. Този спомен ни говори за едно „Аз съм, бях и винаги ще бъда“. Тя върви отгоре надолу, от душата към тялото, спасявайки ни от сенките, в които потъваме поради слабост и невежество.

Да видиш спомена… Това е тази странна и движеща се сянка. Друга сянка, почти безформена и дефинирана само от своята яркост, която следва това дълбоко Его, което търпеливо чака да бъде спасено от кръста на космоса.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!