СССР имала таен план да колонизира Луната и Марс
2 weeks


Наскоро Роскосмос разсекретила документ, в който ясно се посочвал плана на СССР да колонизира Луната и Марс. Но какво съдържал този документ? В началото на документа се представяло оборудването и станциите, в които са щяли да живеят космонавтите.

Представете си девет цилиндъра, които са свързани един с друг. Всеки цилиндър е бил с дължина 4,5 метра. Вътре в някои от тях е трябвало да има надуваеми мебели, и каюти със спални места. По двама във всяка база. Това били посъветвали съветските психолози. В другите станции е трябвало да има оранжерия, спортна зала, кино, и дори атомна централа.

В тези бази нямало прозорци или по-скоро нямало истински прозорци, като вместо тях били монтирани “боядисани” такива. Това е съвсем разбираемо, защото прозорците са не само загуба на топлина, но и постоянно проникване на жестока радиация вътре. За да не застрашава здравето на хората в базата, цялата тази архитектура била поръсена отгоре с еднометров слой пръст.

СССР имала таен план да колонизира Луната и Марс

По „улицата“ космонавта е трябвало да се движи

с тежкия космически джип „Мравка“, а над него да лети “Цикада” – лунният кораб. За всичко това екипажът си е имал собствен гараж за транспорт.

Разбира се, би било престъпление да не се възползвате от възможността да наблюдавате винаги съвършено ясното и неосветено звездно небе. Обсерватория на Луната е била задължителна.

Официално всичко това се наричало база Звезда, а секретното име на този проект било “Колумб”. Главният дизайнер на града бил Конструкторското бюро за общо инженерство (същото, което било създадено седмица след началото на Великата отечествена война) за подобряване на Катюшите. Тъй като академик Владимир Бармин бил лидер там, тогава за неговия екип бъдещият лунен град можело да има само едно име – Барминград.

СССР имала таен план да колонизира Луната и Марс

Сред всичките други проблеми, които трябвало да бъдат решени за изграждането му, бил и проблемът за създаването на такава микроелектроника, която да може да работи на Луната или Марс, за предпочитане десет години. Точно това се казва в наскоро публикуваният документ от 1969 г. Това е научно-технически доклад, в който е формулирана задачата да се разработи най-“оцеляващото” бордово оборудване за космоса, а след това да се опише за какво точно е било необходимо в този момент.

Планът на СССР бил следният.

  • През 1971-1972 г. – трябвало да се разположи база на Луната, където да бъде възможно да останете десет дни.
  • До 1975 г. трябвало да се изгради инфраструктура и да се увеличи времето на Луната до 30 дни.
  • Освен това базата трябвало да работи поне една година с екипаж от четири до шест души. Астронавтите трябвало да останат на Луната от три до шест месеца и след това да отстъпят място на други.
  • Накрая, от 1980 г. хората в многогодишната лунна станция, трябвало да работят цяла една година.
СССР имала таен план да колонизира Луната и Марс

Освен това в документа е описана и програмата за колонизация на Марс.

Първо там трябвало да се изпрати автоматична биолаборатория (за разузнаване), а след това орбитален апарат и две спускания със самоходни лаборатории (с други думи, с роувъри). След това трябвало да има пилотиран полет, който да отиде не само на Марс, но и Венера. Следващата мисия била да осигури кацането на съветските космонавти на Марс.

Любопитно е, че според тогавашните изчисления, които очевидно изхождали от сегашните възможности на техниката, полетът до Марс трябвало да отнеме две-три години. Спомнете си, че сега астронавтиката ви позволява да стигнете до Червената планета за шест до девет месеца и все още се счита за много дълга и опасна мисия по отношение на радиацията в междупланетното пространство.

Междувременно съветските ракетни учени изчислили, какъв вид космически транспорт трябва да изведе страната и цялото човечество на следващия етап на развитие. Малко хора знаят, че в СССР за междупланетни мисии е имало до три различни ракети за избор.

СССР имала таен план да колонизира Луната и Марс

Конструкторското бюро на Владимир Челомей предложило тристепенен УР-700 с товароподемност 140 тона (повече от американския Сатурн-5). Тя имала двигатели, проектирани от Валентин Глушко РД-270 на хептил, а главният дизайнер бил Сергей Корольов, който бил противник на токсичното гориво.

Конструкторското бюро “Южное” на Михаил Янгел разработило четиристепенен R-56. Той можел да издигне 40 тона товар в околоземната орбита и да достави три тона на повърхността на Луната. Двигателите – РД-253 от НПО Енергомаш също били на хептил.

В резултат на това те избрали третия вариант – H-1, проектиран от Сергей Корольов.

Пет степени с двигатели НК-15 и НК-33 (КБ Кузнецов), които били на керосин и кислород. Заедно те биха могли да издигнат 90-100 тона в орбита и да изпратят 5,5 тона до Луната.

Общо в H-1 трябвало да има тридесет двигателя. Смятало се, че това е твърде невероятна сума и самият дизайн бил тромав. Като цяло имало спорове, за това колко правилно е направен изборът на ракетата-носител за съветската лунна мисия. Струва си да се каже, че днес същият Илон Мъск също инсталирал почти три дузини двигатели Raptor на своя марсиански кораб.

Факт е, че първият етап на H-1 бил тестван четири пъти, се оказало, че и всичките четири пъти са били неуспешни. Тъй като по това време американците вече били кацнали на Луната, било решено да се ограничи съветската междупланетна програма. Друг факт е, че всичките шест мисии на Аполо, както знаете, били ограничени до ходене и събиране на пръст. До ден днешен нито САЩ, нито СССР е успял да издигне някакви градове, обсерватории, или нещо друго на Луната.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *