Thursday, September 29office@prosveshtenieto.com

“Страната на чудесата” и нейните тайни бази



Пилотите на съветската полярна авиация през март 1941 г. забелязали немски самолет от типа Do-215 над земя Александра, който е част от архипелага Земя на Франц Йосиф. През лятото на 1942 г. пилотите от отряда на полковник Иля Мазурук записват работата на неизвестна радиостанция на същия остров. Освен това някой е подавал сигнали от там с червени ракети. След като внимателно разгледали острова от въздуха, съветските пилоти видяли редица конструкции отдолу, покрити с метална мрежа. Уви, съветското командване нямало време да разбере, какво се случва на острова, защото имало война и били открити по-важни неща…

Какво наистина се случило там?

През 1942 г., в разгара на Втората световна война, немски подводници се появяват край бреговете на архипелагите Нова Земля и Земя на Франц Йосиф. Германците се нуждаели от бази и метеорологични станции, които да помогнат за осигуряване на навигацията на военни кораби и подводници по Северния морски път. Затова през 1943 г., като част от операция „Страната на чудесата“, метеорологичната станция Шацграбер (в превод означава „ловец на съкровища“) е построена на арктически остров, наречен Александра Земя.
Станцията се намирала на разстояние 500 метра от брега и на 30 метра надморска височина. На територията му е имало няколко землянки и огневи точки. Общо за периода на експлоатация от там са предадени над 700 метеорологични доклада.

От съветска страна през 1942 г. е създадена временна военноморска база Нова Земя (ВМБ), чийто щаб се намира в Белуша Губа. Състои се от патрулни кораби, няколко батареи за брегова отбрана, както и батареи на зенитната артилерия. Освен това летище Рогачево е построено на 12 километра от Белуша Губа. През пролетта на 1943 г. на него са поставени изтребители И-15-бис. Военните пилоти живеели в палатки през цялата година, въпреки арктическия климат.

"Страната на чудесата" и нейните тайни бази

През юли 1944 г. целият екип на нацистката метеорологична станция е евакуиран. Но причината за това изобщо не били военни операции. На станцията възникнало огнище на трихинелоза, причинено от факта, че служителите яли заразено месо от полярна мечка. През октомври 1944 г. оттук е изнесена най-ценната техника и метеорологична апаратура. През 1946 г. престава да съществува и военноморската база Нова Земя. Военни кораби напуснали бреговете на острова и всички артилерийски оръжия също били извадени.

Тайните на Кригсмарине

На 12 септември 1951 г. съветският изследователски ледоразбивач Семьон Дежнев, плаващ през протока Кеймбридж между земя Александра и земя Джордж, случайно открива няколко землянки, метеорологична платформа и радиомачта на острова. При по-внимателен оглед са били открити складове за храни и дрехи, сервиз и жилищни сгради. Складовете били заредени с консерви, дрехи и други консумативи. В землянките откриват официална документация, нечии дневници, писма и снимки, радиостанция и накрая тайна инструкция за провеждане на метеорологични наблюдения и метеорологичен дневник, последният запис в който е от 24 май 1944 г.

Впоследствие се оказало, че това са останките от секретната нацистка база No 24 на военноморската, метеорологична и пеленгователна служба на морската пехота. На пет километра от основната база, разположена на нос Нимрод, е открита друга по-компактна. Според откритите документи през 1943-1944 г. там се е намирала метеорологичната станция Шацграбер под командването на лейтенант А. Макус и научното ръководство на В. Дресс. Задачите на станцията, в допълнение към прогнозите за времето, включвало радиоприхващане и декодиране на съветски радиосъобщения, както и радионасочване на вражеските военни конвои.

Следващият „набег“ към Земя Александра се състояла още през 1991 г., когато съветско-норвежка полярна експедиция пристигнала на архипелага Земя на Франц Йосиф. По време на подготовката на експедицията един от нейните участници, историкът от Норвежкия полярен институт Сюзън Бар, се свързва с някой си Рудолф фон Гарбати от Германия, който по едно време служи на Детектора на съкровищата като хидрограф-метеоролог.
Фон Гарбати дал на изследователя подробна карта на минното поле, което било инсталирано в покрайнините на станцията. Наистина се оказало, че на подхода към базата са монтирани 12 галванични мини, управлявани от главния бункер.

Грот за подводници

Но това не са всички тайни на Земя Александра! В края на 50-те години на миналия век на полуострова на полярните пилоти, близо до бившето германско летище, започват да строят още едно, вече съветско. Все още не е ясно, защо е решено да не се използва вече съществуващата писта, така удобно разположена и добре поддържана. По време на строителството били открити вентилационни шахти, на които в началото никой не обърнал внимание. Но тогава те били случайно забелязани от пилоти, които инспектирали германското летище от високо. Тогава те видяли входа на пещерата под скалата, но не успяли да слязат там, тъй като започнал приливът и пещерата започна да минава под вода…

Едва по-късно се оказало, че през септември 1944 г. командирът на миночистача Т-116, лейтенант-командир В.А., е имал възможност да посети подземната база на нацистите. Т-116, заедно с минния пласт Мурман, били изпратени до Земята на Франц Йосиф и Северния остров Нова Земя, „за да осигурят зимни запаси за екипажите на метеорологичните станции“. Малко преди това Т-116 потопява в Карско море вражеската подводница U-362. Сред останките на немската подводница имало платнена чанта с някои документи. Вероятно от тях командирът научил за тайната база за подводници, разположена на арктическия остров.

"Страната на чудесата" и нейните тайни бази

На 24 септември 1944 г. Т-116 и Мурман се приближиха до ледения ръб на 50 мили от залива Тихая (Земя на Франц Йосиф). След това корабите се разделили – “Мурман” тръгнал по леда към полярната станция, а миночистачът останал да го чака. Трябва да се отбележи, че друга задача била да търси тайни нацистки бази. Имало около седмица преди пристигането на Мурман и той се обърнал към Земя Александра.

Уви, информацията за това пътуване е взета само от неофициални източници – спомените на тези, с които Бабанов е споделил откритието си… Известно е, че той е слязъл по тясна каменна стълба в дълбините на скалата. Командирът описва ниша, издълбана право в скалата, удобни дървени конструкции, оборудвани с камини – те били покрити с камуфлажна мрежа. В самата база командирът на миночистач открил два кея. На един от тях стоял кран Демаг, предназначен за товарене на бъчви в изоставена метеорологична станция на остров Северен. Минно-торпедно оборудване имало на Архипелаг Нова Земля. Вторият бил предназначен за ремонтни дейности и зареждане на батерии.

Всичко описано от Бабанов напълно отговаряло на описанията на подводните бази, изграждани от Третия райх, дадени в мемоарите на гранд адмирал Карл Дьониц. По правило тези структури били разделени на кутии, всяка от които можела да съдържа 3-4 подводници едновременно. Кутиите били разделени една от друга с дебели стоманобетонни стени. Откъм морето всяка една от тях била защитена с мощни капаци. Дебелината на покритията надхвърлили осем метра. В тези суперзащитени бункери подводниците преминали през всички етапи на подготовка за плаване, а екипажите не само се подготвяли за бъдещи операции, но и си почивали удобно. Там били оборудвани и складове с припаси и храна.

Къде може да се намира базата, открита от Бабанов?

Съвременните изследователи, въз основа на разказите на самия лейтенант-командир, както и на полковник Мазурук, стигнал до заключението, че трябва да се търси на брега между езерото Пинегина и залива Дачная или недалеч от източния ледник на острова… Между другото, именно в района на ​​ледника в средата на 1970-те години се появила американска ядрена подводница, чийто екипаж внимателно проучила околните скали с бинокъл. Вторият път, когато американска подводница била забелязана на това място, било през 2000 г. Какво са търсили американците там?

Междувременно Бабанов така и не изготвил официален писмен доклад за откритието си. Във всеки случай в архивните документи на щаба на Северния флот не се споменава за мистериозната подземна пещера на земя Александра. Може би обаче документите за това все още се пазят под рубриката „Секретно“?

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.


Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!