Страхът от проклятието



В историята има много случаи, когато концентрираната ненавист заедно с използваните магически ритуали е водела до летален изход. И докато някои лекари признават силата на заклинанията, повечето психолози смятат, че сам по себе си страхът от проклятието внася в тялото на човека слабост и разрушение и в крайна сметка убива…

Психоматичните заболявания безусловно съществуват. Всеки, който се е срещал с хора, надарени с психическа сила, е убеден, че човешкият мозък може да контролира физическите процеси в тялото. Някои прокълнати яростно отричат свръхестественото, но въпреки това умират. Други стават жертви на заклинания дори без да знаят за това и също умират.

Страхът от проклятието

Но една от най- сериозните пречки

пред психологическата теория са прецедентите, когато проклятията убиват без помощта на заболявания. Когато животът се отнема в резултат на нещастен случай или друга форма на насилие, страхът от смъртта едва ли може да обясни, каквото и да било.

Особенно запомнящи се примери за този тип проклятия са свързани с двамата най- известни черни магове на XX век. Най- прославеният магьосник на Британия е бил Алистър Кроули. Той обявява, че е продал душата си на дявола на четиринадесет годишна възраст. Охулван от вестниците през 20 – 30-те години на XX век, Кроули всъщност е доста комична фигура, а постъпките, които му се приписват, изглеждат твърде фантастични, за да се отнасяме към тях сериозно.

Но въпреки всичко Кроули явно притежава някакви сили и успява да прокълне няколко души. Една от жертвите му е младия хирург и терапевт Уилям Браун Томпсън. Той ядосва мага, като отказва да му изпише морфин за удовлетворяване на пагубното му пристрастие. За отмъщение Кроули проклина лекаря, като обещава, че ще вземе доктора със себе си, когато умре. И на 1 декември 1947 година, когато Алистър Кроули, поема по пътя към ада, Томпсън е ударен по главата от неизвестен нападател и умира на място…

Друг пример на сатанист с тъмната дарба на пророчеството е американецът Антон Ле Уей. Ле Уей, който е консултант при създаването на филма “Детето Розмари”, в средата на 60-те години на миналия век основал религиозна секта, която се покланя на Антихриста. Скоро след това от култа е заинтригувана актрисата Джейн Мансфилд. Отначало Ле Уей е във възторг от възможността да блесне пред публиката, която му носели посещенията на Мансфилд в сектата му. Но нещата вземат друг обрат. След яростен скандал Ле Уей проклина звездната си послушница, като прокарва червена линия през гърлото ѝ върху нейна снимка. Две седмици по- късно актрисата загива в автомобилна катастрофа. Когато тялото ѝ е извадено от отломките на колата, откриват, че главата липсва…

Обикновенно проклятието

е дело на тесни отношения между двама души – изпращач и получател. Но има случаи, когато проклятията са изпращани върху обитателите на цяло село. Повод за такова проклятие става филм, показващ малкото общество и излъчен по Британската телевизия през април 1973 година.

Страхът от проклятието

Става дума за селцето на ловци на тюлени Фосдайк в Линкълншир. Във филма с големи подробности се показва, как са убивани животните. А след излъчването се надига протестна вълна. Хиляди хора изпращат жалби в телевизионната компания, както и във Фосдайк, изпълнени със заплахи и проклятия.

Нивото на яростта, предизвикана от филма, е толкова високо и се задържа толкова дълго, че ловците скоро започват да измират в резултат на нещастни случаи и самоубийства…

Религията се опитва да се притече на помощ. Свещеникът Хенри Купър, а след това и капеланът при Кентърбрийското абатство посещават Фосдайк. Те се опитват да уверят жителите, че силите на злото винаги отстъпват пред по- мощната божествена сила. Но смъртните случаи продължавали, докато точно след една година и един ден след излъчването на филма проклятието не изчезнало от само себе си.

Днес жителите на селцето Фосдайк отново спят спокойно. Но никой от преживелите 366 дни няма да забрави, как са станали обект на ненавистта на цялата страна…

в. Феномен / Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Принцесата на Атлантида - Тин Хинан

Легендата за изгубения континент е обект на дебати от дълго време. Ако наистина е съществувала тази митична страна, бихме ли могли да се осмелим да мислим, че някой можел да е оцелял и след бягството му да дойде да разкаже историята им? Именно това показват легендите за туарегите, берберските народи […]
Принцесата на Атлантида - Тин Хинан
error: Съдържанието е защитено!!!