Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Структурата на Времето



Една от основните мистерии на Вселената е Времето. Неговите свойства ни отварят наистина безкрайни възможности, но познанията ни за него са нищожни. Доктора на техническите науки В. Тихоплав отбелязва по този повод следното:

Времето е най-важното и най-мистериозно свойство на природата. Идеята за времето потиска въображението ни. Не напразно опитите на философите от древността, схоластиците от Средновековието и съвременните учени да разберат същността на времето бяха неуспешни. Това вероятно е така, защото времето ни приближава до най-дълбоките и напълно непознати свойства на света, които трудно могат да бъдат предвидени от най-смелия полет на човешката мисъл.

Използвайки законите на термодинамиката,

А. Едигтън казва, че времето е функция на ентропията. Растежът на ентропията уникално определя посоката на стрелката на времето. Субективно възприеманото време се различава рязко от времето като обективна характеристика на динамичната изменчивост на света като то може да бъде многоизмерно, да тече паралелно в различните епохи и с различно темпо. Човек може субективно да “пътува в миналото и бъдещето.

Структурата на Времето

Такива свойства на субективното време са били известни не само на съвременните учени. Дори Блажени Августин пише за това: „Миналото и бъдещето време също съществуват, макар и по неразбираем за нас начин. Където и да съществуват миналото и бъдещето, едно е ясно – където съществуват, те съставляват настоящето.

Дори Платон и Хераклит се интересуват от структурата на времето. В същото време Платон твърди: „Времето е само подвижно, нереално отражение на вечността“.

Въз основа на данните на тези двама известни мислители на древността, известният руски философ А. В. Сухово-Кобилин разработва „Учението за пространството и времето“, в което обосновава двупосочната стрела на времето еднакво към миналото и бъдещето. Според неговата концепция настоящето е просто връзка между миналото и бъдещето, докато миналото и бъдещето са неразривно свързани с настоящето.

Заключение за двупосочната стрелка на времето, т.е. съществуването на два потока едновременно – от миналото към бъдещето през настоящето и обратно, от бъдещето към миналото през настоящето се потвърждава от много изследователи като пространствено-времево явление. Тези потоци правят възможно пътуването във времето.

Шаманската традиция има своя собствена представа за времето, която е различна от остарелите научни парадигми. Така К. Медоус отбелязва: „В шаманското разбиране времето е нещо повече от мерна единица за продължителността на определен процес. Има жизненост. Това е взаимосвързано единство, постоянно променящо се Сега, преминаващо от това, което беше към това, което може да бъде. Като една от реалностите на битието, времето има своя собствена сила.

Такива заключения накарали средновековните алхимици и китайските даоисти да развият способността да контролират биологичното време на телата си. Подобни способности са известни сред тибетските и индийските мистици. Всичко това се потвърждава от изследвания, проведени независимо от проф. Е. Мулдашев и к.т.н. В. Сафонов.

Други учени стигат до заключението,

че е възможно да се пътува във времето, както и в паралелните реалности, че в продължение на много хилядолетия това се е считало за прерогатив само на мистици и магьосници и не се вписва в съществуващите научни (материалистични) парадигми.

И така, Р. Дрейк отбелязва:

Окултистите вярват, че в едно и също пространство с нашата вселена има вселени с различни честоти на материята, астрални планове, обитавани от така наречените мъртви души, очакващи следващото раждане, както и различни измерения, обитавани от деви, духове, феи, от стихии, от раси на същества в потока на еволюцията, различен от човешкия поток.

Подобни идеи на мистици и окултисти са много различни от общоприетата гледна точка, но те абсолютно не противоречат на най-новите научни открития, съвременните хипотези и теории за структурата на Вселената. Много от „свръхестествените“ способности също вече са получили напълно научно обяснение в рамките на постигането на променени състояния на съзнанието. Други способности и явления все още не са намерили пълно обяснение, но самият им факт вече не се отрича от напредналите учени.

Структурата на Времето

Има определени състояния на човек, които възприемат времето по съвсем различен начин и се оказва способен да го манипулира. Фактът, че подобни манипулации с времето са теоретично възможни (включително пътуване във времето), като това се доказва от откритията на учените от първата половина на ХХ век.

А. Л. Кулски, позовавайки се на книгата на академик Марков, твърди, че “простият” гравитационен колапс води до появата на локална сингулация и “изпадане” на този обект от нашето пространство-време с образуването на “черна дупка“.

В същото време, според теоретичните изчисления, ако даден обект има некомпенсиран електрически заряд, тогава пълното му “изпадане” от нашата Вселена не се случва. И има образуване на един вид “врат“, свързващ две пространство-времена които по същество единият е “вход” към други (паралелни) реалности.

В зависимост от обстоятелствата ширината на тази „шия“ може да варира значително. По различни причини тя може като цяло да се „отваря“ или „затваря“ от гледна точка на наблюдател в нашето пространство-време. Съществуването на такива „тунели“ между различните реалности се признава напълно от физиците Кип Торн, Дж. Уилър и К. Сейгън, които наричат ​​такива „тунели“ „червееви дупки“. Също така тези тунели се наричат ​​още “мостът на Айнщайн-Розен“. Такъв тунел е под формата на тръба с изпъкнали краища, която свързва една зона от пространството с друга. Тези области могат да бъдат реалности с различни измерения или различни точки в пространство-времето.

Подобни заключения са в пълно съответствие с твърденията

на Р. Дрейк за съществуването на паралелните реалности:

Днес физиците признават, че това, което наричаме физическа вселена, е просто спектър от вибрации, възприемани от нашите физически сетива. Логично е да предположим съществуването на честоти на материята, недостъпни за нашето възприятие, но реални, като черни звезди, които не можем да видим. Материята може да съществува в едномерни октави една в друга; други светове, обитавани от топли, страстни същества, които могат да бъдат възприети от нашите сетива като видения, или, обратно, земните жители могат случайно да изчезнат в друго измерение, могат да проникнат в нашата Земя.

Така физиците Х. Еверет, М. Локууд и Д. Дойч излагат хипотезата, според която освен реалната Вселена, в която живеем, има много нейни паралелни „близнаци“. Тези “двойници” при нормални условия не се проявяват в света по никакъв начин.

Очевидно е, че взаимното „проникване” на световете, както и „изпадането” на съществата в други пространствено-времеви реалности трябва да се извършват през „дупки” („канали”, „тунели” и т.н.) в пространствено-времевият континуум.

Интересни в този аспект са коментарите на руския учен – В. Н. Волченко:

От наша гледна точка най-интересните паралели могат да бъдат паралелите, възникващи при анализа на трудовете на известния физик JA Wheeler. Чрез въвеждането на абстрактно математическо суперпространство Уилър се опитва да го трансформира, чрез известно обобщение и разширяване, в потенциално физическо многообразие. Това суперпространство може да бъде представено под формата на обикновен математически точков континуум (геометрично многообразие), състоящ се от „специфични“ точки (области на локални „три геометрии“). Чрез въвеждането на така наречените топологични манипулатори, то се превръща в многократно свързано пространство. Неговите отделни листове са конюгирани по някои специални “точки”, които са единични… преходът в суперпространството от лист към лист през сингулацията (потенциалната бариера) е чисто квантов процес (тунелен ефект) дори в космологично разглеждане. На малки разстояния обаче произволно силните флуктуации на пространството водят до изобилие от съседни вселени с „плитки“ топологични манипулатори, така че преходите от едно дребномащабно многократно свързано състояние към друго ще се извършват през цялото време. Уилър го нарича кипене на топологична пяна – това според него е геометричният фон на физическия вакуум… Този вакуум като състояние от нулев порядък с колосалната си плътност на виртуални фотони, виртуални двойки положително и отрицателно заредени частици и виртуалните „дупки на червеи“ (топологични манипулатори) според Уилър могат да бъдат описани по подходящ начин.” („Информационен модел на съзнанието в номогенезата“).

Структурата на Времето

Интересен паралел е фактът, че много шамани и магьосници, по време на своите “пътувания” с енергийното тяло към други реалности, също описват някои “тунели” или “тъмни коридори“, които преодоляват при преминаването на енергийната бариера, разделяща нашия свят от другите светове. Но това не е всичко. Проучванията показват, че усещането за летене в определено затворено пространство, което се възприема като тунел, се изпитва и от хората в състояния на клинична смърт. Може би, като се има предвид всичко това, не трябва да сме твърде скептични към техните истории…

Самото съществуване на паралелните светове

следва от кривината на пространство-времето. Б. Даунинг отбелязва следното:

Нашето пространство може да бъде извито в отрицателна или положителна стойност или да има нулева кривина. Учените все още не са решили каква кривина характеризира нашата Вселена. Изхождайки от идеята за кривината на нашето пространство, е интересно да се видят такива концепции на математическа пространствена топология като теоремата за кривата на Йордан, която установява, че „по отношение на затворена крива с постоянен радиус, има вътрешно и външно пространство ” Тази идея изглежда предполага следното: ако нашата вселена е аналогична на затворена крива, тогава “вътрешната” и “външната” вселена могат да съществуват съвместно в едно и също пространство с нашата собствена вселена.

Възможно е шаманите и магьосниците да пътуват към “вътрешната” вселена през “дупки” или “тунели” в пространство-времето, които се отварят посредством вътрешни енергийни спирали или т.нар. – чакри. НЛО често се появяват и изчезват в някои тъмни обекти, които могат да бъдат изкуствени тунели водещи към „външната вселена“.

Съществуването на паралелни пространства може да се разглежда по различни начини. Въпреки това, според съвременните научни хипотези, Вселената изглежда като венец, състоящ се от различни състояния на пространствено-времевия континуум, свързани помежду си с „червееви дупки“. Така в тази Вселена, използвайки периодично отварящите се „входове“, човек може да се премести от един свят в друг, който ще бъде „успореден“ на предишния. Възможно е много магьосници, които твърдят, че са пътували физически до други светове, просто да са използвали свойствата на познатите им „входове“, разположени в нашето пространство-време.

Освен това много учени са склонни да вярват, че „червеевите дупки“ са вид галактически „машини на времето“, с които човек може да пътува през пространството и времето. Ето какво пише за това руският учен Н. С. Кардашев:

…Пътниците се връщат. Но въпросът тук е къде трябва да се появят? За външен наблюдател те никога няма да се появят отново – дори след безкрайно дълъг период от време. От това можем да заключим, че нашето пространство е по-сложно, отколкото изглежда. Възможно е да има безкраен брой пространства, разделени едно от друго от безкрайно дълги времена. Пътуването в заредена черна дупка е еквивалентно на машина на времето, която ви позволява да покривате безкрайно големи разстояния за крайни интервали от време и да преодолявате безкрайно големи интервали от време за кратки подходящи времена.

Това обяснява не само принципа на междузвездното пътуване, но и пътуването до паралелните светове. Често пътуването до паралелните светове може да бъде и пътуване във времето. Това е възможно (както вече разбрахме) в близост до “черни дупки“, но подобни явления възникват при всяка промяна в силите на гравитацията. Всъщност, според математическите уравнения, квадратът на времето е обратно пропорционален на силата на гравитацията. Ето защо колкото по-силни са гравитационните сили, толкова по-бавно ще тече времето.

Структурата на Времето

Академик Ю. Фомин твърди, че тази връзка между гравитацията и времето е подготвила много изненади за изследователите на космоса. В крайна сметка различните космически обекти имат различни гравитационни сили, следователно, и времето на тяхната повърхност ще тече по различни начини:

Да, изчисленията показаха, че през времето, когато на Земята, минава един час, да речем, на Слънцето, където гравитацията е мощна, ще минат само 11 минути. На Юпитер, където гравитацията е такава, че земният човек също не изглежда малко, ще минат 36 минути, на Венера, на Марс и на Меркурий, където гравитацията е по-слаба от земната, се “отвърта” съответно 1 час 4 минути, 1 час 37 минути и 1 час 38 минути… Следователно, колкото по- силна е гравитация, толкова повече тя “забавя” времето… Гравитацията в различните части на космоса е различна, следователно идеята за единството на времето във Вселената се срива…

Така времето може да тече по различни начини

не само в паралелни светове, но и в космическите тела с различни маси. Едно от най-характерните свойства на времето е неговата необратимост или еднонасоченост. Това е забелязано преди много векове. Затова се появи терминът “стрела на времето“. Съществуването на стрелата на времето предполага невъзможността за обръщане на събитията. Въпреки това, преди няколко години американският физик-теоретик Кип Торн успя да покаже, че пътуванията до произволно далечни времена, както в бъдещето, така и в миналото, теоретично са напълно възможни и осъществими. Кип Торн стана първият физик от много десетилетия, който не се страхуваше да говори сериозно за теоретичната възможност за „машина на времето“.

Възможностите за пътуване във времето и в частност създаването на технически устройства за пътуване във времето е обосновано в своите трудове от британския астрофизик С. Хокинг. Така в своя труд „Най-кратката история на времето”, написана съвместно със специалиста по теория на суперструните Л. Млодинов, той заявява:

Пътуването към бъдещето е възможно. Теорията на относителността показва, че можете да създадете машина на времето, която ще ви отведе в бъдещето… Днес ние нямаме технологията, за да направим това, но това е просто въпрос на технология: ние знаем, че е възможно.

Пътуването във времето изисква свръхсветлинно пътуване, което може да бъде постигнато чрез движение по пространствено-времеви „коридори“, „дупки“ или „червееви дупки“, свързващи извити области на пространство-времето. Тези “дупки“, според идеите на астрофизиците, съществуват в естествената си форма във Вселената, но могат да бъдат създадени и изкуствено, например с помощта на някои технически устройства, наречени от Х. Уелс “машини на времето“.

С. Зигуненко пише в тази връзка следното:

Въпреки че подобни разсъждения изглеждат много спекулативни, просто е невъзможно да ги отхвърлим като продукти в жанра на научната фантастика. Дори само защото добре познатият и изпитан във времето принцип на физиката казва, че може да се случи всичко, което не е забранено от законите на природата. Затова много учени се чувстваха неудобно, когато откриха, че някои от последствията от теорията на относителността на Айнщайн не изключват появата на машини на времето.”

Структурата на Времето

Общата теория на относителността

ни позволява уникално да опишем потока от време, който се огъва около такъв тунел, както и входа и изхода от него. Поради разширяването (на времето), явление, описано от Айнщайн, като часовникът на входа на тунела ще се забави, ако самият вход започне да се движи…

Интересно обяснение дава и известният руски изследовател на свойствата на времето кандидат на техническите науки В. Чернобров:

Както в измеренията на Пространството, движението в измеренията на Времето е възможно във всички посоки, на която и да е от измерения (тоест философската и физическа концепция на „Стрелите на времето“)“.

Самият термин “стрела на времето” е въведен от изключителния британски учен А. Единингтън след публикуването на теорията на относителността. По-специално той отбеляза:

Най-прекрасното нещо във времето е, че то върви напред. Но този аспект на времето най-често се пренебрегва от физиците… Ако, докато проследяваме стрелка, откриваме все повече и повече елементи на случайност в състоянието на нещата, тогава стрелката е насочена към бъдещето, ако наличието на елемент на случайността е все по-малко, стрелката е насочена към миналото.

Във връзка с последните открития в тази област изглежда, че освен вероятността, има и други причини, които определят посоката на времето. Така, според концепцията на Р. Фийман, някои субатомни частици от материята са способни да се движат назад във времето за много кратки периоди от време. Според тази концепция антипротонът е протон, движещ се назад във времето, а позитронът е електрон, движещ се назад във времето. По този начин на ниво микрокосмос пътуването във времето е доста често срещано явление.

Стивън Хокинг, професор в университета в Кеймбридж, сериозно обсъжда въпросите за кривината на пространството и превишаването на скоростта на светлината. Той също така твърди, че едно от последствията от такива бързи междузвездни движения ще бъде възможността за движение назад във времето.

Работите на беларуския учен А. И. Вейник също обосновават постигането на скорости във вакуум, които надвишават скоростта на светлината седем хиляди пъти. Възможността за достигане на скорости над скоростта на светлината е практически доказана през 1997 г. по време на наблюдения от британски астрономи на черна дупка, намираща се на разстояние 40 000 светлинни години от Слънцето.

Друго откритие също е пряко свързано

с изследването на космическите обекти. Така астрофизик Том ван Фландерн, в хода на изучаването на действието на гравитационните сили на пулсара PSR 1913 + 16 и двойка пулсари PSR 1534 + 12, установил, че минималната скорост на самата сила на гравитацията е десет милиарда пъти по-висока от скоростта на светлината.

През 1999 г. са публикувани математическите изчисления на д-р Ван Ден Брек, според които е възможно да се създаде космически кораб, който да изкривява пространството и, намирайки се в един вид “балон” от извито пространство, да може да лети със скорост близка до безкрайността. В този случай ефектът от забавяне на времето няма да се появи. Тези изчисления от своя страна се основават на математически модели на мексиканския математик Мигел Алкубиера, който разработи теорията на полетите при свръхсветлинни скорости.

Структурата на Времето

Има предположение, че всички събития, случващи се в света, не изчезват в миналото, а под някаква форма се запазват за вечността и могат да се срещнат отново. Има предположения в полза на съществуването на безкраен брой паралелни светове, с абсолютно една и съща последователност от събития. Във всеки един момент има свят, в който се случват събития, които са произволно далеч от момента във времето на нашия свят в миналото и бъдещето. Така пътуването във времето може да се окаже пътуване до един от паралелните светове.

Много мистици и философи, сред които може да се отбележи П. Флоренски, смятат, че за кривината на пространство-времето, необходима за „контактите” с паралелните реалности, не е необходимо да се достигат свръхсветлинни скорости. За да направите това, трябва да “извърнете отвътре“, т.е. преминаване от триизмерно възприятие към многоизмерно. Неслучайно Флоренски разглежда контакта с отвъдната реалност като преход към четириизмерен континуум (триизмерно пространство + време). Само поради ограниченията на нашето всекидневно възприятие ние възприемаме времето отделно от триизмерната реалност.

Всичко това се потвърждава от следното заключение на К. Кедров:

Обръщането през себе си е най-точното обозначение на геометричен преход от един свят в друг свят. Трябва да се отбележи, че най-важните процеси на живот и смърт са придружени от еверсията – оплождане, раждане, покълване на семето, отваряне на пъпка, освобождаване на пеперуда от какавида. Следователно “еверсията” е преход към качествено ново ниво на възприятие и съществуване. Това е самата „енергийна трансмутация“ на човека, за която говорят мистиците и магьосници и зад която, за разлика от задънения технократичен път, стои бъдещето на човечеството“.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!