Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Счупените крила на Ерос



Елинската митология говори за първичната любов, първичната огромна притегателна сила, която можеше, когато светът не съществуваше, когато всичко беше все още в Хаос, да прокара ред за създаване на Вселената до нивата, които повече или по-малко познаваме от духовното и умственото, до емоционалното и физическо ниво. Прозократичните философи ги наричат ​​Земя, Вода, Въздух и Огън, говорейки за „4-те елемента на природата“, които структурират съответните светове и се проявяват в нещо друго. В “Теогонията на Хезиод” ХАОСА, ЗЕМЯТА и ЕРОСА са основното триединство. Така че Любовта се изразява във всяко ниво на света и човека, сякаш тя е онази сила, която оформя формите, дава живот и скрит смисъл на единството, с всичко, което съжителстваме днес. Днес обаче лесно можем да възприемаме най-външните и груби лица, особено на физическо ниво.

Платон заявява, че Любовта е природна сила, която води съществата към тяхната пълнота. Следователно всеки, който обича нещо, го прави от липса на завършеност.

Какво обича човек?

Това, което той няма. Всеки търси това, което му липсва, което го допълва и обогатява според височината на възприятието и съзнанието на всеки индивид. Хората са тласкани от тази сила, която искат всички да са обединени и вечни, но на какво ниво? На практика може да се забележи, че лесно удовлетворяваме онези нужди, които имаме, и които са общи с животинското царство, но тези, които са подходящи за човешкото състояние, пренебрегваме. Така че човешкото щастие и блаженство ни убягват, защото сме свикнали да търсим и удовлетворяваме „щастието“ на нашата животинска природа.

Счупените крила на Ерос

Любовта без съмнение се изразява на всички нива, под всички възможни форми. Но определено има градация точно като емоциите. Движейки се като въздух, между двата края. От удоволствие и болка, от удоволствие и от негодувание, когато човек живее в удоволствие, той се страхува от загуба, а когато живее от болка, изпитва слабост и разочарование. Ако си представим тези ситуации като две позиции на махало, със сигурност можем да преодолеем дуалността, и ако успеем да се издигнем до по-висша емоция, то тогава ще се намираме в точката на окачване на махалото. Според древните философски учения това отношение е израз на добро усилие и поведение. Така ще разпознаем най-добрите чувства, като тези, които имат силата да издържат. Всички хора, например, търсят и искат любов. Но кога човекът се освобождава от проблемни ситуации? Дали когато започне да открива това, което търси, в себе си, в собственото си Същество? Може ли човек да обича, ако не оценява истински и не вярва в себе си?   

Така, любовта, на каквото и ниво да се изразява, трябва да се издигне, за да достигне вечното. И тази нужда човек се опитва да задоволи по най-добрия начин. Отново според Платон безсмъртието е обект на Любовта, защото това е начинът, по който човек търси безсмъртието, раждането, което винаги носи нещо ново на мястото на старото, защото раждането е нещо вечно и безсмъртно! Затова всяко смъртно същество дава голяма стойност на всяко свое потомство, но има и такива, които зачеват повече с душата си, отколкото с тела си. Тези, които отговарят на душата да заченат и раждат, са тези, които са в латентно състояние, докато успеят да цъфтят на светло. В този случай човек живее с любовта, която го насочва към истината. Първата истина, която признава, е истината за собствената му реалност. Сега той е перпендикулярен на ръста на автентичния мъж. Семето на философа се “събужда” и се активира.

Същата нужда от издигане съществува и в областта на съвместното съществуване с другите хора. Съжителството е най-трудното нещо, защото предполага ползотворна връзка с най-доброто ни аз. Тогава можем да приемем хората такива, каквито са и да вдъхновим човешкия елемент чрез собствения си пример. За да може да съжителства с други хора, първо трябва да го направим със себе си. И това се случва непрекъснато. Трудностите в общуването и съвместното съществуване ни дават възможност да се запитаме за собствената си ситуация. Когато сме добре, всичко около нас е по-добре и ако има трудности можем да ги разрешим задоволително. Скуката, безразличието и рутината в много случаи идват преждевременно, за да означават смърт.

Какво е това, което може да освежи и даде живот на ежедневието ни?

Каква нагласа ще ни позволи да приемаме предизвикателствата и трудностите на всеки ден със здрав дух на приключение и учене, чрез специфичните преживявания?

Така се разкриват другите аспекти – сили на Ерос! Срещаме ги предимно в хора, които успяват да бъдат живи и креативни с малко средства, да бъдат самодостатъчни. Също и за тези, които се чудят за смисъла на съществуването, смъртта, проблемите и изпитанията на живота, за тези, които се учат от живота и го разбират. За тези, които търсят Бог, знание, духовност. Срещаме и любовта в човека, който вярва в себе си и има силата да приеме собствената си реалност такава, каквато е в действителност. На този, който се осмелява да открие себе си зад маските, които всъщност е обучен да използва. Така че има сила, която ни изтласква, да се влюбим, да създадем приятели, семейство, да изградим кариера, да придобием стоки от всякакъв вид. Да успеем в живота и да бъдеме щастливи. Но също и вътрешен тласък към нашия собствен център, към нашия духовен източник, нашата истинска природа. Склонни сме да забравяме този вътрешен глас, защото така сме обучени. Напомпаните платна с всички тези мечти винаги се основават на солидна мачта, която забравяме днес, както и Великата любов.

Счупените крила на Ерос

   

Този, който ни тласка да търсим идеалното, най-дълбоката кауза на нашето съществуване, най-доброто ни аз, той ни кара да бъдем доволни от любовта. И това е движещата сила зад всяко алтруистично начинание. Коя е мачтата, която ще ни позволи да устоим пред всички несгоди и трудности, която ни позволява да подновим силата и енергията си? Какво ни кара да се прегрупираме, за да сглобим парчетата си и да мечтаем отново и отново, когато е необходимо?

Тази сила, според древната мъдрост, наследена от всичките култури и велики Учители, е скрита в нас и е единственото нещо, което не могат да откраднат от нас. Сякаш това е самата същност на самите нас. Това, което ни характеризира като личности. Нашата духовна сила, духът на победата и свободата, която ни тласка, която ни кара в сърцата ни да летим със златните криле на Първичната любов, към постиженията си. Това е силата, която кара хората да обичат, не от липсата, а от щедростта. Тя подтиква хората да изразяват най-чистите си чувства и да общуват, без да губят истинското си аз.

На това ниво на съзнание човекът живее по различен начин, защото започва да възприема пулсите на вътрешния си живот. „Той не просто живее живота си“, както обикновено се чува днес, но е изкован и оформен в него. Той постепенно открива всичко скрито и вътрешно, богатството на нравствения живот, открива красотата във всичко, което е до него и пред него. В тези, които са вътре в нас, но са погребани…, в доброто и в закона. Красотата в хората, красотата на небето, морето, светкавиците и снега. От всички, които траят и докосват по някакъв начин вечността, защото ръката на Бога на Любовта ги е докоснала.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!