Съзнанието може да повлияе на нашата нервна система



Какво представлява автономната нервна система (ANS)? Тя регулира функциите на нашите вътрешни органи. Нейната роля е да регулира няколко телесни функции като храносмилане, сърдечна честота, уриниране, сексуална възбуда, дихателна честота, зеничен отговор и други. Тя действа рефлексивно и несъзнателно, като често дори не я забелязваме. Например, ние не решаваме да караме сърцето ни да бие по-бързо, когато се страхуваме или пък да видим, кога кръвоносните ни съдове си променят размера. Тази система прави това вместо нас и се приема, че тя няма външни влияния. Тя е естествена реакция на тялото ни, която се регулира и ръководи от хипоталамуса в мозъка.

Какви са „факторите, свързани със съзнанието?“

От съвременна научна гледна точка, факторите, свързани със съзнанието, включват наблюдение, измервания, човешко намерение, възприятие и нашите мисли. Виждали сме тези термини, използвани в различни публикации и преди. Има доста експерименти по квантова физика, при който „факторите, свързани със съзнанието“, имат значителни резултати във физическите системи. Когато говорим за съзнанието днес, възприемането и определението на този термин е много различно от да речем, древна аюрведическа перспектива и е важно да се направи това разграничение тук.

Учението

Не е тайна, че добре функциониращата имунна система защитава организмите ни от патогени, но понякога и тя не е достатъчно силна и това може да доведе до развитието на различни автоимунни заболявания. Имунната ни система се контролира от автономната нервна система и отдавна се смята, че не можем доброволно да повлияем на имунната си система, нито на вегетативната нервна система. Всичко това се променя, когато изследователите на интензивни грижи д-р Матиджис Кокс, заедно с Питър Пиккерс, професор по медицина за експериментална интензивна терапия в университета Радбуд в Неймеген, решили да проведат проучване. Според тях хората наистина имат потенциала и способността да влияят на автономната имунната си система със силата на ума. И Уим Хоф го доказа.

Съзнанието може да повлияе на нашата нервна система
Уим Хоф на Еверест

Уим Хоф е известен още като „Ледения човек“, след като успял да използва медитация. Той бил потопен във вана пълна с лед почти два часа, без да си промени телесната си температура. Това е най-малкото забележително и добавя към нарастващия брой доказателства, които сочат важната роля, която съзнанието играе в реакцията на нашето тяло към определени ситуации / неразположения.

Тъй като Уим е успял успешно да поддържа основната си телесна температура в такава тежка среда, той направил още няколко зашеметяващи постижения, като се изкачил на връх Еверест по шорти и успял да устои на надморската болест. Другото му постижение е да завърши маратон в пустинята Намиб без вода. Той доказва в лабораторни условия, че е способен да влияе на своята автономна нервна система и имунна система, както си по желае.

Почти всичко, което този човек е направил, се е смятало за невъзможно от повечето хора. Това означавало, че той е успял да повлияе на неговата автономна нервна система и имунния отговор чрез концентрация и медитация. Според медицинския център на Неймегенския университет в Радбуд се казва:

Получените резултати са забележителни, но изследователите подчертават, че досега тези резултати са получени само при един индивид. Следователно те не могат да служат като научно доказателство за хипотезата, че вегетативната нервна система и имунният отговор могат да бъдат повлияни чрез техники за концентрация и медитация.

За да проучат способността на Хоф,

изследователите инжектирали ендотоксин, който е компонент на мъртвата клетъчна стена на бактерии, в здрави доброволци. Когато това се случило, имунната система реагирала така, сякаш истински, живи бактерии действително са влезли в тялото и по този начин тя автоматично създала реакция на имунната система. Реакцията се характеризирала с производството на възпалителни медиатори и грипоподобни системи.

Съзнанието може да повлияе на нашата нервна система

Тези експерименти са били напълно безопасни и са проведени на повече от 240 лица в научен център.

Когато Хоф е бил инжектиран с ендотоксина, докато е използвал фокуса, силата на ума и медитацията, реакцията на имунната му система е била изключително необичайна в сравнение с всички други пациенти, които са били приложени на това проучване с ендотоксина.

По време на експеримента са били направени няколко измервания, включително измерване на мозъчната активност, възпалителните медиатори в кръвта и активността на вегетативната нервна система.

Експериментът показал, че:

  • Стресовият хормон кортизол при Хоф бил много по-изразен в сравнение с останалите здрави доброволци. Този хормон се отделял в отговор на повишена активност на автономната нервна система и потискането на имунния отговор.
  • Нивата на възпалителни медиатори в кръвта на Хоф били много по-ниски. „Средно имунният отговор на Хоф е намален с 50 процента в сравнение с други здрави доброволци.
  • Той почти нямал симптоми, подобни на грип.

В края на изследването

изследователите стигнали до заключението, че макар резултатите да са изключително обещаващи, „се оправдават по-нататъшни изследвания, при които група доброволци, придобили техниката за концентрация и медитация на Хоф, се сравняват с група, която не овладява тази техника.“

Съзнанието може да повлияе на нашата нервна система

Това е било разбираемо напълно. Само, защото едно човешко същество се наблюдава да показва определени способности или поведение не означава, че всички хора ще могат да направят същото. Това обаче подсказва, че поне имаме потенциал. (Всъщност има много хора, които са показали, че могат да използват силата на ума, за да влияят на физическите системи.)

Всъщност Кокс и Пиккерс били толкова очаровани от това, на което бяха станали свидетели, че избраха да проведат и друго проучване.

Уим Хоф завършил обучението на дванадесет здрави млади доброволци за 10 дни. То се провело в Полша, където всеки доброволец научил специфични техники на дишане и медитация. Те били обучени да плуват в леденостудени води и да излагат голата си кожа на замръзващи температури. Науката би ни казала, че тези хора трябва да развият хипотермия или най-малкото да имат очаквания отговор на имунната система.

След това тези хора били транспортирани в Холандия, където учените им поставили инжекции на споменатия по-рано ендотоксин. Обучените мъже в крайна сметка произвеждали повече от хормона епинефрин, хормон на стреса, който се отделя по време на повишена активност върху симпатиковата нервна система за потискане на имунния отговор.

Наистина забелязахме, че при обучените лица освобождаването на възпалителни протеини е затихнало и че те са имали далеч по-малко грипоподобни симптоми“, казва Кокс.

Уим Хоф е бил известен с редица световни рекорди,

Съзнанието може да повлияе на нашата нервна система

които са свързани с излагането на настинка, а фактът, че е успял да произведе по-малко от половината от количеството на възпалителните протеини, отколкото здравите доброволци, които не са научили неговия метод, е невероятен. Още по-удивителното е, че някои от тези способности са били наблюдавани и при неговите ученици, които той е бил тренирал, което означава, че всички ние потенциално имаме способността да влияем на имунната си система със силата на ума.

Почти всичко, което този човек е направил, се е смятало за невъзможно от повечето учени.

Още изследвания в подкрепа на това заключение

За да бъда честен, има множество изследвания в подкрепа на извода, че можем да повлияем на нашите биологични системи само чрез силата на мисълта. И нашите мисли могат да повлияят на нещо повече от само биологични системи. Този тип явления се наблюдават и в света на квантовата физика.

Считам съзнанието за основно. Смятам материята за производна от съзнанието. Не можем да изостанем от съзнанието. Всичко, за което говорим, всичко, което считаме за съществуващо, постулира съзнанието.

– Макс Планк, теоретичен физик, създал квантовата теория, която му спечели Нобеловата награда за физика през 1918 г.

Съзнанието може да повлияе на нашата нервна система

Квантовият експеримент с двойна цепка е много популярен експеримент, използван за изследване на това, как съзнанието и физическият ни материален свят са преплетени. Той документира, как факторите свързани със съзнанието и нашия физически материален свят са свързани по някакъв начин.

В този експеримент бе използвана оптичната система с двойни процепи за тестване на възможната роля на съзнанието при срива на квантовата вълнова функция. Предполагало се, че съотношението на спектралната мощност на двойната процеп на модела на интерференция към неговата спектрална мощност с единична прореза ще намалее. Когато вниманието е било фокусирано към двойния процеп в сравнение с него проучването установило, че факторите, свързани със съзнанието, „значително” корелират по предвидени начини със смущения в схемата на интерференция с двойни процепи.

Плацебо ефекта

Друг чудесен пример е плацебо ефектът, който също подсказва, че можем да променим биологията си, като просто променим мислите си.

Плацебо ефектът трябва да бъде обект на големи, финансирани изследователски усилия. Ако медицинските изследователи успеят да измислят как да стимулират плацебо ефекта, те ще предоставят на лекарите ефикасен, енергийно базиран, без страничен ефект инструмент за лечение на заболяване. Лечителите на енергия казват, че вече разполагат с такива инструменти, но аз съм учен и вярвам, че колкото повече знаем за науката за плацебо, толкова по-добре ще можем да го използваме в клинични условия.

– Брус Липтън, доктор

Проучване в училище по медицина в Baylor, публикувано през 2002 г. в New England Journal of Medicine, разглежда хирургията на пациенти със силна и изтощаваща болка в коляното. Много хирурзи са на ясно и знаят, че в хирургията няма плацебо ефект или поне повечето от тях вярват. Пациентите били разделени в три групи.

Съзнанието може да повлияе на нашата нервна система

Хирурзите обръснали повредения хрущял в коляното на една група. За втората група те промили колянната става, премахвайки целия материал, за който се смятало, че е причина за възпалението. Третата група получила „фалшива“ операция. Пациентите били само успокоявани и подмамени да мислят, че всъщност са прекарали операция на коляното.

За пациентите, които наистина не са получили операцията, лекарите направили разрези и пръскали солена вода на коляното, както биха направили при нормална операция. След това зашили разрезите като по този начин процесът бил завършен. И трите групи преминали през един и същ процес на реабилитация и резултатите били изумителни. Плацебо групата се подобрила точно толкова, колкото и другите две групи, на които им бяха направили операция.

Моите умения като хирург нямаха никаква полза за тези пациенти. Цялата полза от операцията при остеоартрит на коляното беше плацебо ефектът.

– Д-р Мозели (хирург, участващ в изследването)

Невропластичността

е друг чудесен пример за силата на ума да влияението му върху нас и тялото ни. Нашият мозък сам се оформя и преобразува предвид начина, по който възприемаме околната среда около нас. Това се вижда и във фенотипната пластичност, която е способността на организма да променя своите наблюдаеми черти, като морфология, развитие, биохимични или физиологични свойства и поведение. По-горе са само няколко примера, които показват, че ние наистина имаме способността да влияем на физическите си системи, особено на нашите биологични системи, но също така, че има още много да научим и да търсим. Това е особено интересно, тъй като вегетативната нервна система е тази, която „Леденият човек“ може да контролира толкова добре, че да регулира своя хипоталамус, който се намира в мозъка му.

Идеята, че мозъкът е пластичен в смисъл на променлив, адаптивен и ковък, е единствената най-важна промяна в нашето разбиране за човешкия мозък за четиристотин години. Невропластичността е това свойство на мозъка, което му позволява да променя структурата и функцията си, това е отговор на усещането и възприемането на света, дори на мисленето и въображението. Човешките мисли и учене всъщност включват някои гени в нашите нервни клетки, които позволяват на тези клетки да осъществяват нови връзки помежду си.

Д-р Норман Додж, взет от книгата му „Мозъкът, който сам се променя“.

Списъкът продължава и продължава, а ние просто искахме да ви дадеме една малка извадка от изследванията, която показва нашия потенциал, който само чака да бъде използван от силата на нашите мисли. Винаги ми е било интересно да видя, как науката ще навакса древната философия / мистика.

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Изцеление на душата чрез сънищата

Сънищата винаги са играли централна роля в живота на хората. В древността те са били третирани като основна дейност на душата и тяхното съдържание се е считало за реалност, която душата е живяла в друго измерение. Едно от най-важните приложения на сънищата било използването им като ритуална терапия. Хората, страдащи […]
Изцеление на душата чрез сънищата
error: Съдържанието е защитено!!!