Тайната на загиналата планета Фаетон



От незапомнени времена между Марс и Юпитер е имало друга планета, която е била разделена в резултат на някакъв катаклизъм. Сега на нейно място на бившата и орбита е астероидният пояс. Отзвукът от тази космическа катастрофа е бил запазен в легендите на много народи. Много учени, уфолози, езотерици, писатели на научна фантастика вярвали и вярват, че на Фаетон е имало процъфтяваща силно развита цивилизация.

На лов за астероиди

Дълго време астрономите са се чудили, защо разликата между орбитите на Марс и Юпитер е била толкова голяма. По всичко личало, че е трябвало да има друга планета на това място. Тази хипотеза е била изложена от Йоханес Кеплер през 17 век. 100 години след него германските астрономи Йохан Даниел Тиций и Йохан Елерт Боде открили модел в подреждането на планетите на Слънчевата система и предложили едно просто правило, което да улеснява определянето на разстоянието, на която и да е планета до Слънцето.

Какво представлявало това правило и как да го изчислим? Трябва да напишете поредица от числа: 0, 3, 6, 12, 24, 48, 96, 192, в която всяко следващо число е два пъти по- голямо от предходното, започвайки от числото 3. След това добавете 4 към числата на този ред и сложете и четири отпред. Получавате нов ред: 4, 7, 10, 16, 28, 52, 100, 196.

Сега трябва да разделите всички тези числа на 10 и ще получите доста точни разстояния на планетите от Слънцето (ако броим разстоянието от Земята на нашата звезда като една астрономическа единица): 0,4 – Меркурий; 0,7 – Венера; 1 – Земя; 1.6 – Марс; 2.8 – ?; 5.2 – Юпитер; 10-Сатурн; 19,6 -? (това е Уран, но по това време все още не е бил открит).

През 1781 г. Уилям Хершел открил Уран на разстояние от Слънцето, съответстващо точно на формулата на Тиций-Боде. Много астрономи вярвали в истинността на този цифров модел и започнали да търсят изчезналата планета между Марс и Юпитер.

Мнозина я търсели, но тя била открит съвсем случайно в навечерието на Нова година през 1801 г. от директора на обсерваторията в Палермо (Сицилия) Джузепе Пиаци. Това небесно тяло, той го нарекъл Церера. Тя се движела точно по орбита, съответстваща на правилото на Тиций – Боде.

Тайната на загиналата планета Фаетон

Пиаци се смутил от твърде слабия блясък на „новопокръстеният“ обект, като казал, че между Марс и Юпитер кръжал много мъничко мъниче, много по-малко от останалите планети на Слънчевата система (само 960 километра в диаметър). Година по-късно лекар и астроном аматьор Хайнрих Вилхелм Олберс бил открил същата тази малка Палада на разстояние 2,8 астрономически единици от Слънцето.

Впоследствие били открити Юнона, Веста, Астрея. Тогава астрономите осъзнали, че имало много малки астероидни планети в орбита между Марс и Юпитер и открили истински лов за тях. До началото на 20-ти век били регистрирани и описани над 300 малки планети, а към 2011 г. вече имало 285 хиляди от тях. Но само 19 хиляди имали имена.

Всички тези „космически отломки“ изтласквали пространството между Марс и Юпитер. Пътищата на някои астероиди са били станали доста странни под влиянието на планетата. Например Ерос излизал в орбитата на Марс, Купидон, Ганимед, Хермес и Аполон в орбитите на Меркурий и Венера, а Икар почти достигал Слънцето, а на всеки 19 години преминавали близо до нашата планета.

Въпреки това, ако съберете частите от този космически пъзел, ще получите планета, която не отстъпва по размер на Марс и Земята, а напротив дори ги надминава.

Как умря Фаетон?

Каква чудовищна сила унищожила Фаетон (ако, разбира се, тя наистина е съществувала)?

Хайнрих Олберс предположил, че петата планета се намирала в гравитационно нестабилна орбита в зоната на едновременното влияние на гравитационното поле на Юпитер и Слънцето като приливните сили буквално я разкъсвали.

Писателят Анатолий Митрофанов разработил тази версия в романа „На десетата планета“ (1960), предполагайки, че силно развитата цивилизация на фетите, която е била направила неуспешен опит да ограничи опасно повишената вулканична активност, причинена от нестабилността на ядрото на планетата под въздействието на приливните сили на Юпитер, до голяма степен е била отговорна за смъртта на Фаетон.

Тайната на загиналата планета Фаетон

Според хипотезата на геолога Игор Рязанов преди 4,5 милиарда години (500-600 милиона след началото на формирането на Слънчевата система), тяло с размерите на нашата Луна, пристигнало от дълбокия космос, като се е било разбило във Фаетон, разделяйки го на много астероиди. Тази версия била подкрепена и от много други учени.

Писателят Александър Казанцев в романа „Фетиес“ пишел, че древната планета Фаена е била загинала в резултат на ядрена война, довела до експлозията на океаните. Оцеляли само членовете на междупланетните експедиции, които били създавали колонии на Марс и Земята.

Като вариант на тази хипотеза имало предположение, че цивилизацията на Фаетон е била във война с цивилизацията на Марс. След размяната на мощни ядрени удари Червената планета била станала безжизнена и Фаетон напълно се бил сринал. Тази версия се подкрепяла и от известния астрофизик Джон Бранденбург, който бил заявил, че смъртта на живота на Марс е била причинена от два мощни ядрени удара от космоса преди милиони години.

Съветският астроном Феликс Зигел предполагал, че на Марс, Луната и Фаетон някога са били изградили трипланетна система с обща орбита около Слънцето. Катастрофата на Фаетон обаче го превърнала в астероиди и нарушили баланса на трите тела. Марс и Луната навлязли в орбитите по-близо до Слънцето и започнали да се нагряват.

В същото време по-малката Луна загубила цялата си атмосфера, а Марс – по-голямата част от нея. По-късно Луната преминала опасно близо до Земята и била „заловена“ от нея.

Много учени обаче отричат ​​съществуването на Фаетон. Например съветският академик Ото Шмит и неговите последователи вярвали, че астероидите са само ембрионите на планетите, строителен материал, който не можел да бъде зашит в едно цяло поради гравитационното влияние на Юпитер.

Луси Макфадън, астроном от университета в Мериленд, е на мнение че Церера е планетарен „ембрион“, спрял в своето развитие поради влиянието на мощното гравитационно поле на Юпитер, което не и позволило да събере необходимото количество материя, за да се превърне в планета в пълен размер.

Тайната на загиналата планета Фаетон

Звезда на име Юпитер

Има още една невероятно смела хипотеза. Според нея преди милиарди години в нашата система е имало две светила – Юпитер и Слънцето. И двата обекта били повлияли на орбитите на планетите, като Фаетон и Марс са били предимно част от планетарната система на звездата Юпитер.

На Фаетон е съществувала силно развита технократична цивилизация, която успешно е била преодоляла „ядрения праг“ в своето развитие, подчинявайки могъщите сили на природата, навлизайки в космоса и създавайки колонии на Марс, Земята и Венера, като постепенно трансформирала тези планети в обитаеми.

С течение на времето обаче върху Юпитер се развивали необратими процеси и тя била избухнала превръщайки се в свръхнова, като първо се разширявала почти до орбитата на Фаетон, а след това се “свивала” до сегашните размери на газовият гигант, който постепенно се охлаждал. Колосален прилив на енергия паднал върху Фаетон, разделяйки го на парчета.

Всички планети на двоичните звезди били откъснати от орбитите си. Марс, Земята и Венера били особено засегнати, на които били унищожени всички живи същества. За щастие оцеляли само членовете на междузвездните експедиции на фетите, които по това време вече обитавали планетите, открити в системите на Алфа Кентавър, Сириус, Денеб и Лира.

Милиони години по-късно, когато последиците от колосална космическа катастрофа утихнала, те се върнали в своя родов дом, Слънчевата система и установили, че планетата Земя е била напълно подходяща за развитие. Сега тя се е сдобила със сателит – Луната, на който фетианците са били идентифицирали ядрото на родната си планета.

Интересно е, че през III век пр.н.е. главният гледач на Александрийската библиотека Аполоний Родий бил написал, че е имало момент, когато Луната не е била съществувала на земното небе. Ученият получил тази информация, като препрочита най-старите ръкописи, които след това са били изгорени заедно с библиотеката.

Митовете на южноафриканските бушмени също казвали, че преди потопа само звездите са осветявали нощното небе. Нямало информация за Луната в най-древните хроники на маите.

Тези древни източници са били отзвук от знанието за земната цивилизация на фетите, която е била достигнала най-високо развитие, но е унищожена, по ирония на съдбата, от фрагмент от родната им планета – голям астероид, който се е бил сблъскал със Земята. След това човечеството (оцелелите му останки) било хвърлено в примитивно състояние и било принудено да започне отначало.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Съществува ли съзнанието независимо от мозъка / Видео

Наскоро било излезнало съобщение в което се казвало, че американски изследователи са били успели да изчислят тежестта на човешката мисъл. Според тях тя варирала от 10 до 30 грама. Какво е съзнанието? – Съзнанието е способността ни да мислим, да разсъждаваме, да определяме отношението си към реалността. Това напомня на […]
Съществува ли съзнанието независимо от мозъка
error: Съдържанието е защитено!!!