Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Тайната на металите



Всички ние сме чели или гледали игрални филм, в които още от древни времена човечеството, не познавайки природните закони, се е опитвало да обясни много явления чрез проявата на някакъв вид божествена или мистична същност. Така са се появили всякакви окултни практики, някои от които били трансформирани в религия, други в това, което сега наричаме магия.

Най-интересното е, че нито първото, нито второто официално твърдение не се отричат ​​от съвременната наука. Всички явления, които науката не може да обясни, или изобщо не ги разглежда се ограничават до краткия коментар: „явлението изисква подробни изследвания“. Междувременно огромното наследство на мистичното познание от миналото и днес намира своето приложение в различни области – от селското стопанство до медицината.

В продължение на много години

хората вярват, че камъните и металите имат свръхестествени свойства, а последните подобряват свойствата на първите. Метали се считали за проводници на космическата енергия.

Тайната на металите

Традиционното “магическо” число било седем, което се среща в най-разнообразни прояви не само в света на магията, но и в ежедневието. Например седем цвята са на дъгата, има седем ноти, седем дни в седмицата и т.н. Поради някакво съвпадение или действителната проява на мистицизма, в древността човечеството е познавало само 7 метала. С толкова много набори от седем елемента под ръка би било логично да се установят връзките между тях. Така и се е случило. Всеки метал започнал да съответства на своите дни от седмицата, планетите, бележките и т.н.

Естествено, правейки тези аналогии, хората взели предвид особеностите на определени елементи и се опитали повече или по-малко компетентно да ги комбинират. Златото например съответствало на денят от седмицата – неделя, небесното тяло е било Слънцето, а цвета е бил жълтият. Всички ние виждаме ехото от онова време (на нашите предци) – дните от седмицата са се наричали ​​на небесни тела, или на съответните им метали.

Планетата Сатурн (символът на бога на времето в древния римски пантеон) е била свързана с оловото. Едва през 20 век се установява, че оловото е най-тежкият стабилен елемент. Той определя границата, до която времето няма власт над металите. Всички елементи, по-тежки от него, са нестабилни и в крайна сметка се разпадат до по-леки. Повърхността на Марс (богът на войната) е изцяло покрита с червеникава почва поради високото си съдържание на желязо. И така именно желязото било свързано с планетата Марс. Меркурий, единствената планета, на чиято повърхност имало разтопен метал, съответствала на метала на живака – единственият течен метал при нормални условия. Чертите на всички небесни тела (или съответните им богове, което било равносилно за алхимиците и астролозите) се отразявали в характерните прояви на металите. Няма изключения или грешки – Марс например няма никакви специални свойства, свързани с живака или калая.

Как древните хора са могли да знаят всичко това?

Тук може да има само няколко обяснения – те са имали способността да предвидят бъдещето, или нашите предци са имали по-дълбоко разбиране за същността на нещата, отколкото сме си представяли.

Тайната на металите

Не по-малко интересно било съвременното потвърждение на рецептите на древните лекари, които използвали чисти метали в своята практика. Например златният прах помагал при лечението на артрит и автоимунни заболявания. А водата, в която една седмица се вливаше злато, отлично помага при депресия, както и при заболявания на белите дробове и черния дроб. Що се отнася до среброто, неговите антисептични свойства са били известни в древността и сега основното приложение на сребърните съединения в медицината остава непроменено – дезинфекция и утаяване на протеини. Медта се използва като деконгестант и успокоително. Има много примери. Съвременната наука прави само безпомощен жест: от въздействието на всички метали в чист вид върху човек, тя се е занимавала само със сребро и не може да каже нищо за всички останали. Традиционната китайска медицина все още използва металотерапия, без да мисли за нейната материалистична или научна обосновка.

Цялата „наука“ била посветена

на изучаването на мистичните свойства на металите – херметизмът. Тази доктрина, възникнала по времето на кръстопътя на епохите в античността и Средновековието, където е била дива смесица от елинистическата религия, християнството, еврейския кабализъм и древната египетска религия. За времето си обаче това е било доста сериозно полунаучно, полумагическо знание, на което са разчитали много дисциплини от онова време – от металургията до медицината. Известни херметици били: Парацелз, Джордано Бруно, Еразъм Ротердамски и други.

Съвременната наука, доста учени използвали ученията на херметиците за свойствата на металите, в своя труд. Основателят на Bayer, Йоханес Уескот, както и известният английски химик Олд Райт, никога не са криели факта, че идеите на много от техните химически експерименти и идеи са били черпени от книгите на херметиците.

Не е ли странно, че изобретателите на аспирина и морфина, едно от основните лекарства на съвременната фармацевтика, някак си черпят вдъхновение от книгите на древните магьосници по метафизиката на металите?

В момента много от творенията на древните алхимици претърпяват радикална ревизия. Науката вече не е толкова критична към тях, както преди сто години. Оказва се, че въпреки привидната слепота и тесногръдие на древните „практически окултисти“, техните знания и магически рецепти съдържат зрънце рационализъм, който става видим за научния свят съвсем наскоро. Може би през следващите 50-100 години ще станем свидетели на студен термоядрен синтез, което е самият начин за превръщане на металите в злато, което алхимиците от миналото толкова напразно търсеха…

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!