Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Тайната на съвпадението



Случвало ли ви се е, един и същ номер да продължава да ви преследва и да се явява пред вас за известно време? Или пък да си тананикате песен и да я чуете, докато включвате радиото?

Някой може да си помисли, че това е някакво свръхестествено явление, което се крие зад тези съвпадения. Но по-голямата част от съвременните учени говорят просто за непознаване на природните закони, които ги причиняват, и за създаването на факти от това, което може да се случи. Нищо странно или мистично няма! Напротив, случайностите се смятат за неизбежни от гледна точка на статистиците.

Например вероятността

колода от 52 карти да бъде раздадена на определен набор от карти е равна на всеки възможен набор от 13. Всички те са също толкова вероятни, колкото може да изглеждат на пръв поглед.

Тайната на съвпадението

Удивителната история обаче ни връща към въпроса има ли късмет или не. Математикът Уорън Уивър го споменава в книгата си “Жената късмет: Теорията на вероятността“, от която е публикувана в списание “Life”:

На 1 март 1950 г. всички 15 членове на хора на църквата „Беатрис“ в Небраска, закъсняли за репетицията си в 19:20 часа. Всеки имал сериозна, причина да закъснее. В 7:25 църквата беше разрушена от експлозия! Членовете на хора разгледаха събитието като „божествена намеса“. Уивър изчисли вероятността от такова огромно забавяне да се случи на едно на милион. 

Как да си обясним подобни „умишлени“ съвпадения?

Според теорията на психолога Карл Юнг, който формулирал Принципа на “синхронността“, която свързва събитията, които не са свързани с някаква очевидна причинно-следствена връзка, в работата си “Структура и динамика на душата“. В нея той споменава, как е започнал да наблюдава съвпаденията, които открито са причинили изчисленията на вероятностите, по време на изследванията си върху колективното несъзнавано.

Докато млад пациент описвал съня си, в който му е бил даден златен скарабей, насекомото влезнало в тъмната стая. Когато Юнг го хванал осъзнал, че това е бръмбар скарабей, който се намира в района, в който работи, но интересното е, че този вид не е свикнал да влиза в тъмни места. Кой е причинил съвпадението – Юнг или неговият пациент? Психоаналитикът Нандор Фодор обаче забелязал, че пациентът има прекалено рационално поведение, което го прави психологически недостъпен. След появата на бръмбара поведението му се подобрило и сеансите станали по-ефективни.

Юнг вярвал, че феноменът Синхронност е свързан с психичните състояния, които се развиват чрез влиянието на Архетипите, които той определя като модели, присъщи на човешката душа и общи за цялото човечество. Юнг често се позовавал на Архетипите като „първични образи“, които представят всички човешки нагласи към смъртта, конфликта, секса, прераждането и мистичния опит. Понякога архетипът се задейства от емоционално заредено събитие и след това има тенденция да привлича събития от подобен характер, проправяйки път за това, което наричаме „съвпадения“.

Тайната на съвпадението

Юнг също признава

съществуването на „странната взаимозависимост на обективните елементи помежду си, както и със субективните (психически) състояния на наблюдателя“. Всъщност той намира примери за тази взаимозависимост, която смята за неразривно свързана с концепцията за синхронността, както в неговите психиатрични изследвания, така и в неговите изследвания върху вътрешните практики. По този начин той разглежда китайския метод за гадаене на I Ching като израз на Принципа на модерността. Той смята, че това, което ние на Запад, смятаме за основен интерес в китайския метод, се дължи на причинно-следствената връзка, което остава почти незабелязано. В западната мисъл се обръща по- голямо внимание върху претеглянето и подбора, докато китайците имат по-цялостен поглед върху света, като обръщат внимание на всеки детайл, който съставя момента. Всеки момент се състои от всички тези „незначителни“ съставки.

По-късно Юнг разширява концепцията за синхронността до астрологията. Всъщност, когато той споменава интереса си към астрологията и вярата си в бъдещата и полезност, той изпраща писмо до Фройд като последният реагира, обвинявайки Юнг, че е станал жертва на „черния прилив на окултизма“.

В своите мемоари Юнг записва друго шокиращо събитие на синхроност, което се е случило, докато е бил с Фройд: Те стояли заедно до една библиотека, когато Юнг усетил, че диафрагмата му става като желязо. В същото време се чул силен гръм, сякаш библиотеката щяла да падне върху тях.

Юнг се възползвал от възможността да представи събитието като пример за феномен на каталитична екстернализация. Фройд обаче реагирал на този пример, като го нарекъл „глупости“. След това Юнг го предизвикал, аргументирайки се, че може да предвиди, че след минута щракването ще бъде чуто отново. Преди дори да успее да завърши думите си, щракването отново се чуло, оставяйки Фройд смутен.

Съюзник в опита си

да формулира своята теория за синхронността, Юнг открива квантовата физика, в която теорията, че дадено пространство може да бъде обективно опознато само чрез присъствието на наблюдател, който се намесва (задължително в негово присъствие) в състоянието на пространството. Тези открития помогнали на Юнг да разбере интуитивно, че материята и съзнанието са свързани по същество като два допълващи се аспекта на единната реалност.

Но много преди Юнг други интелектуалци и учени са били формулирали позиции, които взаимодействали с материята и съзнанието. Историкът Артър Кьостлер говорил за способността на човешката душа като „космически резонатор“. Кеплер и Пико дела Мирандола имали подобни възгледи. Кьостлер също пише в своята работа „Корените на съвпадението“ за „фундаментално единство на нещата“, което надхвърля механичната причинност.

Концепцията за духовния микрокосмос, който отразява универсалните модели и която Лайбниц нарича “единица“, се основава на идеята, че индивидът и Вселената си взаимодействат поради предварително установена хармония. Но и за Шопенхауер всичко било „взаимозависимо и синхронизирано по същия начин“.

Тайната на съвпадението

Кьостлер дал примери за интеграция и взаимодействие

чрез самата еволюция на науката, тъй като различните области на физиката се сляли през последния век. Например Електричеството и магнетизмът се сляли в електромагнитната теория, докато E / M вълните са свързани с редица явления, като светлина, цвят, топлинно излъчване и въздушни вълни. Химията е приета от атомната физика. Контролът на тялото от нерви и жлези, които бил свързани с електрохимичните процеси, докато атомите са били разделени на „градивни елементи“ на протони, електрони и неутрони. По-късно всички тези основни частици се обединили в смисъла на простите „концентрирани енергийни пакети“.

Днес все повече и повече еколози и учени са склонни към възгледа, че съществува взаимозависимост, която свързва всичко на света, по същия начин, както древните са говорили за „съчувствието“ на живота.

В университета в Остин, Тексас, Нобеловият лауреат по физика Иля Пригожин изучавал, как химическите и други структури развивали модели на хаос. Карл Прибрам, невролог от Станфордския университет, предложил теорията, че мозъкът е вид “холограма“, модел и честотен анализатор, който създава “твърда” реалност, като интерпретира честотите от измерение извън пространството. С други думи, физическият свят, който познаваме днес е „изоморфен“ – тоест подобен на мозъчните процеси.

Така че може би съюз от квантови физици, невролози, парапсихолози и мистици ще ни дадат нова и различна картина на Вселената, непричинна, но „приятна“, която работи по-скоро като голяма мисъл, отколкото като голяма машина, обединяваща материята, енергията и съзнанието. Само тогава паранормалните явления могат да бъдат освободени от стигмата на „окултизма“ и няма да бъдат третирани като досадни. В този контекст нашите възприятия и нашият свят ще се променят завинаги.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

1 Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!