Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Тайният ръкопис на Архимед



Най- известният закон на Архимед, гласи “Дай ми опорна точка и ще поместя Земята!“. След тази прочута фраза, Архимед изрича и една друга фраза, а именно “Не докосвайте чертежите ми!” С тези думи и изрази изчерпваме почти всичко, което сме учили в училище за известния математик и мислител.

Древния математик

Архимед получава отлично образование в Александрия, като по онова време това е бил основният научен център.

Той прекарва целия си живот в кореспонденция с учените оттам. В легендарната Александрия книгите и ръкописите са били събрани не само от народите на средиземноморския басейн, но и благодарение на кампаниите на Александър Велики, и на много цивилизации като Месопотамия, Персия и дори от долината на Инд.

Въпреки това, дори преди Ренесанса, когато интересът към сериозната математика възниква за първи път от много стотици години насам, оцеляват много малко оригинални произведения на Архимед, които били ръкописи, копия, преводи и малко цитати.

Тайният ръкопис на Архимед

Запазена е оскъдна информация, че в трактата “Методът на механичните теореми” Архимед подробно обяснява най -невероятните си математически открития. Едва сега този трактат за около хиляда години бил включен сред завинаги изгубените за човечеството книги.

Един от известните изследователи на Библията от 19 -ти век, Константин фон Тишендорф, работил в библиотеките на Константинопол през 1840 -та година. Оттам той успял да донесе вкъщи страница с ръкопис, която го интересувала, и на която намерил някои полуизтрити сложни математически изчисления на гръцки език, подобни на работата на Архимед.

Истинската заслуга на откриването на книгата, забелязана от Тишендорф и по -късно известна като Палимпсеста на Архимед, принадлежи на един неясен турски библиотекар. Той цитирал откъс от странни математически изчисления в каталог, изпратен по целия свят, и които попаднали в ръцете на датския историк и филолог Йохан Лудвиг Хайберг. Той бил толкова заинтригуван, че веднага започнал да се запознава с книгата през 1906 г. Това, което видял, го разтърсило до основи.

На пръв поглед доста обикновена литургична книга от 13 век написана в манастира Мар Саба в пустинята Йерусалим. Но в тази книга ако човек се вгледа внимателно, в литургичния текст ще види едва забележими редове на по -ранен гръцки език, изпълнени с научни и философски термини.

Терминът “палимпсест” означава “новоизстърган“. Поради стойността на пергамента през Средновековието нежеланите книги често се разделяли на отделни листове, които се почиствали от мастилото, и след това върху тях се зашивали нови листа и се пишел нов текст.

В „Палимпсеста“ на Архимед всеки от листовете все още бил сгънат наполовина, за да направи книгата му в по -малък формат. Като материал за писане неизвестният монах използва византийски колекции от научни произведения от около 950 г, но почистването им не било много хубаво и оригиналният текст бил видим.

Радостта на Хайберг нямала граници. Когато осъзнал, че по-голямия брой оригинални текстове са копия на произведенията на Архимед, той забелязъл, че почти навсякъде се намира така жадуваният „Метод…“ на Архимед.

Тайният ръкопис на Архимед

Библиотеката забранявала извеждането на ръкописа от нейните помещения, и затова ученият наел фотограф, който да презаснеме цялата книга вместо него. Тогава, въоръжен само с лупа, Хайберг се заел да дешифрира подробно фотокопието на книгата.

Крайният резултат, от този превод, били публикувани през 1910-1915 г. Откритието предизвикало голям шум и дори стигнал до редакцията на New York Times.

Продължение на приключението

Но след това започнала Първата световна война, в края на която Османската империя престанала да съществува. Сред опустошенията в Константинопол, който скоро се превърнал в Истанбул, нямало абсолютно никакво време за древни ръкописи. През 20 -те години на миналия век огромното количество турска собственост се преместила в Европа.

Едва много по -късно било възможно да се установи, че определен французин е успял да придобие и изнесе Палимпсеста в Париж, където книгата за дълго време се е превърнала само в колекционерско чудо.

Интересът към творбите на Архимед се възражда едва през 1971 г. Найджъл Уилсън, специалист по древногръцка култура в Оксфорд, обърнал внимание на някои думи в документа от Кеймбриджката библиотека (същата страница на Тишендорф), които според него били използвани от Архимед.

Уилсън получил разрешение да проучи документа по -задълбочено и не само потвърдил, че страницата принадлежи на Палимпсеста, но и доказа, че с помощта на недостъпни преди това технологии (като ултравиолетово осветление) текстът може да бъде пресъздаден напълно.

Оставало само да се намери кодът, който бил потънал в забрава. Академичният свят започнал интензивни търсения, но те не довели до нищо.

Видими са надписите, направени от учения

През 1991 г. служител на аукционната къща на Christie’s получава писмо от определено френско семейство, което желае да обяви на търг предполагаемия Палимпсест. Новината била приета с доста скептицизъм, но последващата проверка дала неочаквано положителна присъда. В резултат на сензационния търг документът бил продаден на анонимен милиардер за 2 милиона долара.

Всички учени по света затаили дъх, и в края на краищата, по волята на новия собственик, книгата можела просто да бъде затворена завинаги в сейфа. За щастие страховете били напразни. Когато д -р Уил Ноел, уредник на ръкописите в Музея на изкуствата на Уолтърс в Балтимор, САЩ, се обърнал към агента на собственика с молба да предостави кода за проучване, като инициативата му била приета с ентусиазъм. Милиардерът натрупал богатство с високи технологии и затова самият той не бил толкова далеч от науката и нейните интереси.

От 1999 до 2008 г. цяла група специалисти работила върху Палимпсеста на Архимед. Документът, който по това време се оказа в чудовищно лошо състояние, бил внимателно възстановен. Когато кодексът бил прекопиран на отделни листове, било открито, че много редове от текста на Архимед са скрити вътре в подвързията и следователно по -рано са били недостъпни. Сред тях имало ключови моменти при доказването на теоремите му.

Тайният ръкопис на Архимед

Днес, чрез най-новите методи за сканиране (вариращи от инфрачервени до рентгенови лъчи) и компютърна обработка помогнали да се възстанови всичко възможно, дори и невидимите за окото букви.

Но защо е толкова важно всичко това ?!

Отдавна било известно, че Архимед често комбинирал големи числа и много малки количества. Например, за да изчисли обиколката на окръжност, той я вписа в многоъгълник с голямо число, но малка дължина на страните. Това ни доближава до важните в математиката безкрайно големи и малки количества. Но успял ли е някога Архимед да работи с истинската математическа безкрайност?

Изглежда, че безкрайността е просто абстракция. Тя стои в основата на математическия анализ, който е фундаментален за почти всички съвременни инженерни, физически и дори икономически изчисления.

Благодарение на откриването и възстановяването на Палимпсеста, днес знаем със сигурност, че за Архимед безкрайността е била проверен работен инструмент. Изчисленията му са безупречни, а доказателствата издържат и на най- строгите изпитания на съвременните математици. Смешно е, но Архимед доста често използва това, което в съвременната математика се нарича риманови суми, в чест на известния математик… от XIX век.

Вярно, че някои от неговите методи очевидно идват „от другия свят“, защото и за съвременния учен те са извънземни и неестествени. Те не са по -лоши и не по -добри от сегашните, но просто са различни. Това е висша математика, „генетично“ по никакъв начин не е свързана със съвременната математика.

Какво сме загубили?

Жалко, но откриването на забравения ръкопис на Архимед било твърде късно. През 20 -ти век това се превърнало в сензация, но само в историята на науката. Какво би станало, ако този ръкопис беше попаднал в ръцете на учените стотици години по -рано? Ако Нютон го беше чел още в училище? Или Коперник? Ами за Леонардо да Винчи?

Дори за математиците от 19 век тази работа би представлявала повече от академичния интерес. За учените от 17-18 век нейното значение би било огромно. През Възраждането, попаднал в правилните ръце, той просто би произвел ефекта на експлодиращата бомба, напълно прекроявайки бъдещото развитие на математиката и инженерството.

Какво сме загубили, като от векове сме загубили достъп само до една древна книга? Градове на Марс, междузвездни космически кораби, екологично чисти термоядрени реактори? За това може само да се гадае.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!