Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Тайният ум



Нещото, което не е написано в учебниците за „Ум-а“, се нарича фина материя, въпреки че материалната енергия, свързана с човешкото тяло и способна да въздейства върху обикновената материя по начини, които не могат да бъдат обяснени от съвременните закони на физиката. Ние намираме доказателства за съществуването на такъв елемент като ума в научните изследвания и явления, които някои наричат ​​„свръхестествени“ или „парапсихологични“. Тук ни се разкрива тайната история на развитието на физиката. Както в археологията и във физиката често имаме „филтриране на знанието“. Например, всеки студент по физика е чувал за Пиер и Мария Кюри, които са получили Нобелова награда за откритието си на радия.

Това е посочено в почти всички учебници в началния курс по физика и химия. Това, за което в учебниците не се казва и дума, е, че Кюри също се занимавала със сериозни изследвания в областта на психологията и психиката. Заедно с голяма група европейски учени, сред които имало и други Нобелови лауреати, те изследвали свръхестествените явления в Париж в началото на ХХ век. Две години Кюри работила с италианската жена-медиум Евсепия Паладино (има и други правописи на това име: Паладино и Паладина). Пиер и Мария Кюри обаче, са ни известни главно като основатели на класическата физика. В действителност те също са работили много в такава експериментална нова област – парапсихологията. Това, което те са изследвали, анализирали и преживяли, е записано и съхранявано в архива на Френската академия на науките в Париж.

Един от техните много сериозни експерименти

бил, че в присъствието на двадесет известни физици, 11 от които нобелови лауреати, те провели експеримент в Париж, като за целта използвали един медиум, когото Пиер Кюри държал за краката, а Мария Кюри се хванала за ръце, от разстояние, и използвала силата на финото си тяло. Тогава той вдигнал дървената маса и я задържал във въздуха за известно време. След този опит всички присъстващи подписали документа, че са били станали свидетели на всичко това. Но когато Пиер Кюри излезнал с инициативата, че по някакъв начин тези неща трябва да бъдат публично оповестени, за да може по някакъв начин тази област да се развива, (тъй като тя може да бъде много обещаваща) повечето от тях не изразили особено желание. Те смятали, че всичко това противоречи на някои общоприети идеи и всичко това, разбира се изисквало да се променят някои от фундаменталните основи на науката. И така, има много други примери за това, как съвременната наука, по -специално военните специални служби, изучавали и използвали тези паранормални способности на човешкото фино тяло.

Тайният ум

Историкът Анна Хървик пише в биография на Пиер Кюри следното (1995. С. 247):

Той се надяваше да открие в спиритизма източник на непозната енергия, който да разкрие тайната на радиоактивността… Той разглеждаше тези сесии като научни експерименти и се опитваше да записват данните, като правят подробни доклади за всяко наблюдение. Той беше наистина заинтригуван от Евсепия Паладино.”

Пиер Кюри пише за някои сесии с Евсепия до физика Жорж Гай в писмо от 24 юли 1905 г .:

На срещата на Психологическото дружество проведохме няколко сесии с медиума Евсепия Паладино. Беше много интересно. Наистина, явленията, които наблюдавахме, не ни се струваха някакъв трик – масата изведнъж се издигна на метър над пода, различни предмети изведнъж започнаха да се движат, усетихме докосването на нечии ръце, които или ни притискаха, или ни галиха ,и изведнъж се появи някакъв блясък. Не бяхме много, които наблюдавахме, какво се случва в стаята. Всички се познавахме добре и носителят сред нас не можеше да има съучастник. Измамата е възможна само ако носителят притежава изключителни магически способности. Но как да обясним всички тези явления, ако ние самите я държахме за ръце и крака, а в стаята имаше достатъчно светлина, за да видим всичко, което се случва?

На 14 април 1906 г. Пиер отново пише на Гай: „Ние с Мария работим върху точната доза радий, използвайки собствената си радиация… Посетихме още няколко„ сесиис Евсепия Паладино. В резултат на това вече не се съмнявам в реалността на тези явления. Невъзможно е да се повярва в нещо подобно, но е истина. Невъзможно е да се спори с това след поредица сесии, проведени под строг надзор и контрол.” Той заключава: „Според мен има напълно нова област от факти и физически състояния на космоса, за която не знаем нищо“. И така, отдавна е забелязано от проницателните хора, че човек може да има някои много необичайни способности: парапсихологични и екстрасензорни способности.

Някои учени се опитали да се заемат с тази тема, да я изследват чисто по своя инициатива, защото за тях тази тема никога не е била включена в сферата на официалната наука. Следователно това било изключително тяхна лична инициатива. Все пак такива сътрудници на Дарвин, дори в края на 19 век, като някои физици като Крукс и Норис, провеждат експерименти с мощни медиуми, екстрасенси в Англия и записват резултатите от своите наблюдения, които се намират в архивите на Кралската академия на науките в Лондон. Просто тези документи не са толкова лесни за получаване. Те обаче документирали експериментите, на които успяли да левитират. Тоест с помощта на определена концентрация на ума, с помощта на определена вътрешна практика те демонстрирали такива неща, че тялото отслабвало и висяло във въздуха. Те записаха всички тези неща. Едно от най -впечатляващите преживявания на Крукс и Норис било с медиум, който свирел на акордеон от разстояние. Тоест той нямал пряк контакт с този музикален инструмент. Нещо повече, с помощта на силата на волята си, и силата на финото си тяло, той държал този акордеон във въздуха като той висял на разстояние няколко метра от него и с помощта на финото му тяло, сякаш от далечено разстояние, той свирел на този акордеон.

Тези и много други факти от непознатата история на физиката потвърждават съществуването на елемент, свързан с човешкото тяло, наречен „ум“, който може да повлияе на обикновената материя по начини, които е трудно просто да се обяснят въз основа на известните закони на физика. Подобни проучвания продължават и до днес, въпреки че много учени, които ги провеждат, се фокусират върху микроефектите, за разлика от Пиер Кюри, който говори за макроефектите. Например Робърт Джийн, ръководител на инженерството в Принстънския университет, изследва ефектите на мислите върху генератора на случайните числа. Генераторът на случайните числа обикновено произвежда последователност от единици и нули, с почти еднакъв брой от двете. Но Джийн и неговите помощници, които провели този експеримент, установили, че субектите могат психически да повлияят на генератора по такъв начин, че да произвеждат много повече, по отношение на статистиката единици, отколкото нули (и обратно).

Тайният ум

Случаят за съзнателното Аз,

което е в състояние да съществува независимо от ума и материята, може да бъде намерено в докладите Out-of-Body (OОB). Американският кардиолог д -р Майкъл Сабом провел обширни изследвания в областта на OОB. Той интервюира пациенти, които са имали сърдечни пристъпи, които описвали подробно преживяванията си от съществуването извън тялото. Сравнявайки тези случаи с медицинските досиета, той открил, че почти всички истории на пациентите са верни и съответстват на докладите за тяхното лечение. Това е много необичайно, тъй като според възприетото мнение сред лекарите такива пациенти трябва да са били напълно в безсъзнание. Възможно ли е те да са съставили своите „истински“ истории въз основа на предишните си познания за лечението на инфаркти (например, събрани от телевизионни програми)? За да осмисли това, Сабом избрал друга група пациенти с инфаркт, които не говореха за това напускане на тялото. Той ги помолил да си представят, какви процедури са приложени към тях, докато са били в безсъзнание. Нито един от пациентите не успял да даде точно описание и почти във всички истории били допуснати сериозни грешки. За Сабом резултатите от проучването на контролната група потвърдило автентичността на историите за OОB сред участниците в първата група.

В книгата си „Спомени за смъртта: медицинско разследване“ (1992. С. 183) Субом пише: „Възможно ли е умът, отделящ се от физическия мозък, да е самата душа, която продължава да съществува след окончателната смърт на тялото, както някои религии твърдят? ” Експериментите на Сабом са подкрепени и от други изследвания. Например през февруари 2001 г. група учени от Университета в Саутхемптън (Великобритания) публикувало в списанието Resuscitation (том 48. Стр. 149–) доклад за проучването на пациенти, подложени на сърдечен арест, разпознаващи феномена на ООB. Екипът бил ръководен от д -р Сам Парния, старши научен сътрудник в университета. В публикация, публикувана на 16 февруари 2001 г. на уебсайта на университета, се посочва, че работата на д -р Парния „подсказва, че съзнанието и умът могат да продължат да съществуват дори когато мозъкът е престанал да функционира и е настъпила клиничната смърт на тялото ”.

Спомените за миналия живот също дават възможност да се говори за съзнателното Аз, което може да съществува отделно от тялото. Д -р Иън Стивънсън, психиатър от Медицинския факултет на Университета на Вирджиния, е направил обширни изследвания върху спомените от миналия живот. Стивънсън и неговите помощници се фокусирали върху спомените от миналия живот, спонтанно споделени от малките деца. Стивънсън предпочитал да работи с деца, тъй като възрастните може да имат свои собствени мотиви и причини да измислят цветна история за миналия си живот. Стивънсън разпитал всяко дете в детайли, за да разбере всички подробности от миналия му живот. Въз основа на получената информация Стивънсън и неговите помощници се опитали да установят самоличността на лицето, което детето според него е било в миналия живот.

В стотици случаи те успяли да направят това. Разбирасе, че човешкото тяло се състои от три елемента – материя, ум и съзнание (или дух). Естествено е да се предположи, че Космосът от своя страна също е разделен на сфери или нива, съответстващи на тези три елемента и е обитаван от създания, адаптирани към такива условия на живот. Първото ниво е нивото на чистото съзнание. Съзнанието, както го възприемаме ние, винаги е индивидуално и лично. Това ни позволява да приемем, че първоначалният източник на съзнателното Аз, или съзнателната частица, също е индивидуален и личен.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!