Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Театърът като духовна еволюция в нашия живот



Всички форми на изкуството изразяват това, което не може да бъде “казано” по друг начин. Театърът е много специална форма на изкуство, която включва и други форми на изразяване. Самата дума означава пространство, хора, действие, подготовка, техника…

Най-важната концепция, която крие, е тази за емпиричното разкриване на „мистериите“ на живота. В театъра времето и разстоянието се катализират и в тази рамка е позволено да се осъществят растеж и промяна. Това е възможност, която има всеки човек, който преживява нещата, независимо дали външно като зрител или вътрешно като активна част от творческия процес.

Стойността на театъра е голяма

Това е дар, който ни е даден в някакъв момент от човешката история… Но какво направихме с този подарък? ако си отговорим на този въпрос, може би ще успеем да върнем театъра на пиедестала, който заслужава да стои в живота ни.

Театърът като духовна еволюция в нашия живот

Търсейки същността на театъра и историческия момент на неговата поява, непременно трябва да се върнем към началото, когато е създаден… Той е създаден в познатия ни вид, в древна Гърция. Но формите се развиват и това, което познаваме като древноелински театър, се е променило през годините, обслужвайки нуждите на различните епохи. 

Конвенционалното пространство, наречено древноелински театър, с неговия оркестър, не е място за преструване на реалността, фалшифицираното копие на живота или реалистичното копие на живота, мястото, където самият живот намира плодородната почва, отвъд ограниченията на пространството и времето. Духът на театъра е напълно метафизичен, откакто е създадена първата му форма, трагедията, защото избягва човешките тесни мерки. Той изразява дълбоката вяра, както казва Ницше, в безсмъртието на душата и дори вярва в идеалното минало и идеалното бъдеще.

В този контекст театърът се движел, тъй като произлязъл от мистериите. Той имал силата да създава канали за комуникация със светилището. В този смисъл може да пречисти и издигне както актьорите, така и зрителите. Това е мистериозният театър, произлязъл от мистериите на Елевзина… мистерия, която манипулира законите на природата и човека, за да ѝ помогне в неговия еволюционен път.

Ехото от този театър достигнал до наши дни,

давайки ни рамка, която, въпреки своята дегенерация, може да помогне на човека в неговото самоосъзнаване и себереализация. Може да му помогне в психическото равновесие, в подобряването на отношенията му с другите и със света. Но освен всички ползи за неговата личност и способности, то може да му помогне в духовното развитие. Всичко зависи от това как използвате даденият инструмент и какви мотиви има, когато го използвате във вашите действия.

Театърът като средство за духовна еволюция на човека. 

Всяка форма на изкуство може да се превърне в инструмент за духовно издигане на човека, защото във всичките си форми то олицетворява нуждата на човека от хармония и баланс, вътрешен и външен.

Театърът като духовна еволюция в нашия живот

Вътрешно човек трябва да постигне хармонизиране на трите свята в себе си – тяло – душа – ум. 

Вътрешната хармонизация задейства външната естетическа хармония на формите на творчеството.

В театъра както актьорът, така и зрителят,

имат нужда да изпитат лична вътрешна свобода, макар и за малко…

 освободете се отвътре, уравновесете се като човек, за да играете на сцената“, казва Станиславски.

Театралното учение се формира съзнанието в античния театър и поражда високи емоции, които човек трудно може да изпита в ежедневието, като страхопочитание, да бъдеш смазан от съдбата, на изкуплението, и на пречистването. Човекът изживява своя религиозен ритуал, възстанови контакта си с боговете и открила работата на съзнанието. 

Съзнанието е “магически” момент, в който емоцията и умът са свързани заедно, създавайки мощни резонанси в него. Външно този „вълшебен“ момент идва, когато се осъществява резонансът, отъждествяването на зрител и актьор, чрез което той достига до състояния на катарзис. За известно време зрителят изживява в целия му блясък прехода от „аз” към „ние”. 

В същото време актьорът преживява мистерията на осъзнаването на висшия Аз, който контролира личността и сменя маските.

Театърът като духовна еволюция в нашия живот

Когато човек може да живее нещо подобно, той произвежда друго качество на живот във времето и пространството, ориентирано към центъра извън него, защото той знае с пряко и опитно възприятие, какво се случва с него и другите.

Всички тези идеи отслабнали с времето.

Това, което сега наричаме театър, е ориентирано предимно към забавлението. През повечето време е печатна грешка, която е запазила някои форми променени… оттогава и през годините е загубила целта си. Няма ритуал, дори мит, който да доведе човека до неговото начало. Културата, която се произвежда, е насочена основно към естетическата наслада, а не към пулса, преплитането на участието и ритуалната сила на древногръцкото представление.

Да се ​​върнеш към началото означава да възстановиш целенасочеността.

Да отидем в началото, означава да намерим баланса на душата си, да я излекуваме и изстреляме към божествените висини, както са умеели да правят в старите времена, когато театралното, сакралното и лечебното пространство са били едно и също нещо.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!