Thursday, September 29office@prosveshtenieto.com

Теории на четвъртото измерение



Времето е това, което пречи на всичко да се случва едновременно.” Изявлението на физика Джон Уилър правилно обобщава, какво прави времето за разлика от всичко друго. Това особено се откроява на фона на факта, че нашият лов за най-основните съставки на реалността не ни донесе нищо, което би могло да бъде свързано с времето.

Айнщайн успя. Той комбинира времето с пространството. Но дори преди него беше ясно, че законите на физиката работят еднакво, независимо дали се движите напред във времето или назад. И това просто не отговаря на нашия опит.

Петте от най-добрите ни теории досега.

1. Времето… е просто

Следвайки общата теория на относителността, квантовата механика бързо пристигна и установи познатата ни концепция за времето. Бръмчането на квантовия свят съответства на авторитарното тиктакане на часовник, който е извън описаната система от частици. Квантово-механичното представяне на времето обаче не е убедително. Вземете уравнението на Wheeler-DeWitt, което описва квантовото състояние на цялата Вселена. Ако тази система е всичко, което знаем, къде би бил тиктакащият квантов часовник?

2. Времето… е просто илюзия

Теории на четвъртото измерение

Физикът Джулиан Барбър смята, че може да се наложи да убием времето напълно. Според него пространството и времето, обединени от общата теория на относителността на Айнщайн, трябва да бъдат разделени. Единственият начин за дефиниране на пространството според него е да се разглежда като геометрична връзка между наблюдаваните частици, независимо от времето. Той нарича всяка конфигурация „моментна снимка“, която съществува в „пространството на възможностите“. В концепцията на Barbour съществуват само тези изображения. Времето не е реално, а само следствие от нашето възприятие – илюзия, която се появява поради факта, че Вселената непрекъснато се променя от една картина на друга.

3. Времето… е стрелата на ентропията

Само тук схемата на Barbour засяга финия въпрос. Всички наши физически закони са симетрични във времето, което означава, математически казано, всичко може да тече еднакво напред и назад във времето. С едно изключение. Вторият закон на термодинамиката гласи, че ентропията винаги се увеличава с течение на времето в отделните колекции от частици и енергия. Вторият закон обяснява, защо саксия с вода например не може да се нагрее сама. Уникалната асиметрия на този закон накарала много физици да мислят, че изключително едностранчивият поток на времето е свързан с ентропията. Съществува и квантова версия на тази „ентропийна стрела на времето“, разработена от физика Санду Попеску от Бристолския университет във Великобритания. Попеску и колегите му показали, че можем да видим нарастващата ентропия в резултат на нарастващото квантово заплитане.

4. Времето… в крайна сметка е абсолютно реално

Теории на четвъртото измерение

Може би стрелката на ентропията на времето не е цялата история, казва Лий Смолин от Института за периметър във Ватерло, Канада. Той отбелязва, че ако ентропията непрекъснато нараства, тогава Вселената по време на Големия взрив е трябвало да е в състояние на ниска ентропия (висок ред). Но няма обяснение, защо всичко трябва да бъде по този начин. Това ни връща към въпроса защо нашите физически закони са симетрични във времето. Може би просто имаме грешни закони, казва Смолин. Заедно с колегите си той се опитва да намери алтернативни основни закони, в които да е заложена посоката на времето. Единственият проблем е, че странният му подход води до факта, че законите се променят с течение на времето.

5. Времето … заслужава равенство

Джон Вакаро от университета Грифит в Австралия поставя времето и пространството на равни начала. Квантовата механика позволява на частицата да съществува на едно място, но не и на друго. Може би, казва Вакаро, това позволява на частицата да съществува едновременно, без да е необходимо взаимодействие, което да я създаде или унищожи. Опитът да се коригират уравненията предвид това не довело до нищо, тъй като нарушава крайъгълния камък на физиката – закона за запазване на масата. Вакаро обаче показал, че изпод отломките на тези уравнения квантовата механика може да бъде възстановена в коригирана форма. Трябва само експериментални доказателства в подкрепа на тази идея. През 2012 г. експериментът BaBar в Националния ускорителен център SLAC в Калифорния показали, че частиците B-мезон се разпадат по различен начин в различно време. Може би има нещо повече от идеите на Вакаро.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

1 Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!