Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Теорията за четвъртото измерение



Думите на физика Джон Уилър, че “Времето е това, което пречи всичко да се случва едновременно” правилно обобщава, какво прави времето, за разлика от всичко друго. Това се откроява особено на фона на факта, че нашето търсене за най -основните съставки на реалността не ни е донесла нищо, което би могло да бъде свързано с времето.

Айнщайн успял да комбинира времето с пространството. Но още преди него било ясно, че законите на физиката работят еднакво, независимо дали вървите напред във времето или назад. Просто не отговаря на нашия опит по никакъв начин.

1. Времето е просто

Следвайки общата теория на относителността, квантовата механика бързо пристигнала и установила познатата за нас концепция за времето. Бръмченето на квантовия свят съответства на авторитарното тиктакане на часовник, който е извън всяка описана система от частици.

Теорията за четвъртото измерение

Квантово -механичното представяне на времето обаче не е убедително. Вземете уравнението на Уилър-Деуит, което описва квантовото състояние на цялата Вселена. Ако тази система е всичко, което знаем, къде би бил тиктакащият квантов часовник?

2. Времето е проста илюзия

Физикът Джулиан Барбър смята, че може да се наложи напълно да убием времето. Според него пространството и времето, обединени от общата теория на относителността на Айнщайн, трябва да бъдат разделени. Единственият начин да се определи пространството, според него, е да се разглежда като геометрична връзка между наблюдаваните частици, независимо от времето.

Той нарича всяка конфигурация „моментна снимка“, която съществува в „пространството на възможностите“. В концепцията на Барбър съществуват само тези образи. Времето не е реално, а само следствие от нашето възприятие – илюзия, която се появява поради факта, че Вселената непрекъснато се променя от една картина в друга.

3. Времето е стрелката на ентропията

Само тук схемата на Барбър не засяга по -финия въпрос. Всички наши физически закони са симетрични във времето, което означава, че математически казано, всичко може да тече еднакво напред и назад във времето. С едно изключение. Вторият закон на термодинамиката гласи, че ентропията или размерът на разстройството винаги се увеличава с течение на времето в отделни колекции от частици и енергия. Вторият закон обяснява, защо тенджера с вода не може да се затопли сама, например.

Уникалната асиметрия на този закон накарало много физици да мислят, че изключително едностранният поток от времето е свързано с ентропията. Съществува и квантова версия на тази „ентропична стрела на времето“, разработена от физика Санду Попеску от Университета в Бристол във Великобритания. Попеску и колегите му показали, че можем да наблюдаваме увеличаване на ентропията в резултат на увеличаване на квантовото заплитане.

Теорията за четвъртото измерение

4. Времето е абсолютно реално, в края на краищата

Може би стрелката за ентропия на времето не е цялата история, казва Лий Смолин от Института за периметър във Ватерло, Канада. Той отбелязва, че ако ентропията непрекъснато расте, тогава Вселената по времето на Големия взрив е трябвало да е в състояние на ниска ентропия (висок ред). Няма обяснение, обаче защо всичко трябва да бъде по този начин. Това ни връща към въпроса, защо нашите физически закони са симетрични във времето.

Може би просто имаме грешни закони, казва Смолин. Заедно с колегите той се опитва да намери алтернативни фундаментални закони, в които е вградена посоката на времето. Единственият проблем е, че странният му подход води до факта, че законите се променят с течение на времето.

5. Времето заслужава равенството

Джон Вакаро от университета Грифит в Австралия експериментира, за да постави времето и пространството на равни начала. Квантовата механика позволява частицата да съществува на едно място, но не и на друго. Може би, казва Вакаро, той позволява на една частица да съществува по едно време, но не и в друг, без да е необходимо взаимодействие, което я създава или унищожава.

Опитът да се коригират уравненията с това предвид не доведе до нищо, тъй като нарушава крайъгълния камък на физиката – закона за запазване на масата. Вакаро показва, че изпод отломките на тези уравнения квантовата механика може да бъде възстановена в коригирана форма. Нужни са ви само експериментални доказателства в подкрепа на тази идея. През 2012 г. експериментът BaBar в Националния ускорителен център на SLAC в Калифорния показа, че частиците на В-мезона се разпадат по различен начин в различно време. Може би има нещо повече в идеите на Вакаро.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!