Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Тибетската книга на мъртвите, се оказва пътеводител в отвъдния живот



Знаете ли, как е истинското име на тибетската „Книга на мъртвите“? Името и е Бардо Тодол, което може да се преведе като Освобождение чрез слуха. Тази прекрасна книга е била съставена през вековете благодарение на учението на мъдреците от праисторически Тибет, което е било съхранено и предадено чрез устната традиция. Окончателно тя е била записана през 8-ми век сл. Хр., но дори тогава е била внимателно укривана, за да не стигне до случайните хора.

Произходът на тибетската „Книга на мъртвите“

Според легендата тибетската „Книга на мъртвите“ има своя автор – Падмасамбхава, индийски монах от 8 век, който проповядвал будизма в Тибет. Въпреки това, ние знаем много малко за неговия реален живот и възгледи. Оцеляла е малко повече информация за човека, за който се смята, че е намерил книгата 400 години по-късно, а неговото име е Карма Лингпа, който бил тибетския мистик. В същото време самата книга съчетава традиционните будистки концепции с идеите на местната религия Бон. 

Формата, в която е съставена тази книга, е определена в съответствие с целите, за които е била използвана. Мъдреците, които са я съставили, гледали на смъртта като на изкуство.

Тибетската книга на мъртвите, се оказва пътеводител в отвъдния живот

Как да постигнем просветление в момента на смъртта

Bardo Thodol не е предназначен за мъртвите. Четено е за умиращите хора, опитвайки се да ги подготви предварително за пътуването през бардото (пространството), където душата отива преди да се роди отново. Самата концепция била разпространена в няколко будистки школи в Индия, но и в Тибет, където станала наистина популярна. Там се оказва, че е тясно свързана с традицията на школата Нинг, чиито последователи вярват, че възможността за просветление възниква точно в момента на смъртта.

Въпреки това, според Тибетската книга на мъртвите, повечето хора не могат да видят тази възможност. Те просто преминават през бардото и се връщат, тук на земята, чрез новото прераждане. Тези, които през живота си са практикували медитация и са придобили мъдрост, могат да останат в бардото и да намерят спокойствие.

Именно за тази цел служат текстовете в „Книгата на мъртвите“, които обясняват на умиращия, върху какво трябва да се фокусира, и как правилно да помисли и възприема случващото се. В допълнение към мистичния слой, тибетската „Книга на мъртвите“ съдържа и съвети за живите, на които им позволява да разберът точно, кога е настъпил моментът на смъртта, и как да действате веднага след това.

Умирането може да приеме подходяща или неподходяща форма, в зависимост от това дали човекът е бил подготвен да умре. Четенето на тази книга е било част от погребалната церемония или е била прочетена на умиращия в последните секунди от земния живот.

Тибетската „Книга на мъртвите“ изпълнява две функции

Първата е да помогне на умиращия да преживее необикновеното явление в момента на смъртта. Второто е да помогне на живеещите да мислят правилно за смъртта, както и да не забавят умиращия с любовта и емоциите си, за да може той да си тръгне в правилното духовно състояние, освободен от всички физически тревоги.

За постигане на тези цели книгата съдържа дълги описания на етапите, през които преминава душата след физическата смърт. Връзките между различните етапи на смъртта са поразително подобни на това, което имат хората, преживели клинична смърт.

Първо, тибетската книга описва моментите, когато душата е отделена от тялото. За известно време тя се потапя в забвение и като че ли е в празнота, но не във физическа празнота, въпреки че си запазва съзнанието.

Тогава умиращия човек може да чуе смущаващи и плашещи звуци като вятъра и да се почувства заобиколен от сива, мътна атмосфера

Тибетската книга на мъртвите, се оказва пътеводител в отвъдния живот

Умиращият човек е много изненадан, че е извън физическото си тяло. Той вижда, как роднини и приятели ридаят над тялото му, което подготвят за погребение, но когато се опита да отговори, никой не го вижда и чува.

Той все още не осъзнава, че е мъртъв и е объркан.

Тогава духа се пита жив ли е или мъртъв и когато най-накрая разбира, че е мъртъв, се чуди накъде да отиде и какво да прави. Остава за кратко на мястото, където е живял.

Той забелязва, че все още има тяло, наречено лъчисто тяло, което е направено от нематериална субстанция. Може да се катери по скали, да минава през стени, без да среща ни най-малка трудност.

Движенията му са напълно свободни. Където иска да бъде, той е там в същия момент. Неговите мисли и движения са неограничени. Чувствата му са близо до чудотворните.

Ако във физическия си живот е бил сляп, глух или осакатен, той с изненада усеща, че искрящото му тяло е укрепено и възстановено. Той може да срещне други същества в същото състояние. Тибетската книга на мъртвите описва чистата и ясна светлина, от която се излъчва само любов и състрадание.

В книгата е описано и чувството на неизмерима радост и спокойствие, както и нещо като „огледало”, което отразява целия живот на човека и всичките му дела – добри и лоши.

Разлики между тибетската и египетската „Книга на мъртвите“

На пръв поглед функцията на тази книга е подобна на функцията на египетската – и в двата случая става дума за подобряване на посмъртната съдба, но методите, описани в тези текстове, се различават толкова, колкото се различават и културите, които ги създават. Въпреки възвишената сричка, египетската „Книга на мъртвите“ остава прагматичен текст, инструкция. Смисълът и етиката в тази книга не са толкова важни, колкото способността на собственика да прочете в точния момент подходящото заклинание, което му е предоставено предварително.

Тибетската книга на мъртвите, от друга страна, е мистичен трактат, безполезен за човек, който не е прекарал живота си в духовна подготовка за момента на прехода. Той бил предназначен не за елита на обществото, използвайки своето богатство и положение, за да се опита да подобрят посмъртната си съдба, а за членовете на мистичните школи.

Тибетска „Книга на мъртвите“ в Европа

Именно тази разлика предопределила възприемането на тибетската „Книга на мъртвите“ на Запад. Бардо Тодол е преведена през 1927 г. от професор Еванс-Венц, който дава на текста закачливото заглавие, което препраща към добре познатата и популярна Египетска книга. 

Именно това решение създало в масовото съзнание идеята за сходство между двата тома и дори накара някои любители на езотерията започнали да търсят други „Книги на мъртвите“. Тибетският трактат обаче никога не е бил възприеман като книга със заклинания – вместо това те са търсили „източната мъдрост“, ключа към разбирането на мистичния опит. 

Тибетската книга на мъртвите, се оказва пътеводител в отвъдния живот

Характерно е, че сред първите коментатори, анализирали подробно Бардо Тодол, е Карл Густав Юнг, един от основателите на психоанализата, който набляга специално на ограниченията на европейското съзнание в сравнение със стила на мислене на авторите на книгата.

Тибетската книга на мъртвите и „психеделичната революция“

Тибетската книга на мъртвите придобива истинска популярност по време на „психеделичната революция“ от 60-те години. Тогава група американски психолози и ентусиасти за употребата на LSD за лечение на психични разстройства публикували текста „Психоделичният опит: Наръчник, базиран на Тибетската книга на мъртвите“.

В него те са използвали превода на Евънс-Венц и идеите на Юнг, за да направят паралели между преживяното от смъртта, описано в книгата, и впечатленията на хората, употребявали наркотици по време на експериментите. 

Тяхното творчество повлияло на много съвременници, популяризирайки тибетската „Книга на мъртвите“ сред хората на изкуството, предимно музиканти и авторски режисьори. Така широко разпространената интерпретация на филма на Дейвид Линч „Mulholland Drive“ твърди, че режисьорът е вдъхновен именно от тибетския будизъм и идеята за бардо.

Повечето от тези, които знаят за тибетската „Книга на мъртвите“, виждат в нея или склад на мъдрост, или опасен делириум, който подлудява хората. Но няма нищо общо нито с едното, нито с другото. Подобно на египетската книга, Бардо Тодол е продукт на своята епоха и култура, в която всеки съвременен човек може самостоятелно да търси смисъл, без да разчита, че една книга може да промени живота му завинаги, за добро или за лошо.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

1 Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!