Доказателство, че шумът вреди, а тишината лекува. Много хора в даден момент от живота си осъзнават стойността и значението на тишината. Тишината е утешителна, утешителна, залива ни с топлина. Вдъхновява ни и изпълва ума, тялото и душата с красота.
От друга страна, лудостта на шумния свят около нас задушава нашата креативност, пречи ни да се свържем със себе си и изпива енергията ни. Според науката обаче тишината може да е точно това, от което се нуждаем, за да подмладим телата и мозъците си.
Според проучвания шумът има много сериозен ефект върху нашия мозък, повишавайки нивата на хормоните на стреса. Звукът пътува до мозъка като звукова вълна през ухото и дори когато спим, тези звукови вълни карат тялото да реагира и активира амигдалата, частта от мозъка, свързана с паметта и емоциите, което води до освобождаване на хормони на стреса. Така живеенето в шумна среда значително повишава нивата на тези вредни хормони.
Интересно е да се отбележи, че думата шум идва от латинската дума nausia (гадене) или латинската дума noxia, което означава вреда или нараняване. Шумът е свързан с високо кръвно налягане, сърдечни заболявания, шум в ушите и загуба на сън и всички ние сме изпитали вредните ефекти от шумовото замърсяване. Прекомерният шум може да бъде значително неудобство за сетивата и все повече хора се признават за особено чувствителни и неспособни да функционират в хаотична и шумна среда. И все пак науката вече документира, че шумът наранява, но тишината лекува.
Положителният ефект на тишината.
През 2011 г. Световната здравна организация (СЗО) проучи и определи количествено тежестта на шума за здравето в Европа. В него се заключава, че 340 милиона жители на Западна Европа губят милиони години от живота си всяка година поради шума. P.O.Y. също така съобщава, че водещата причина за смърт поради 3000 сърдечни заболявания се дължи на прекомерния шум.
Проучване на професор Гари У. Еванс от университета Корнел, публикувано в Psychological Science , картографира ефектите от шума на летището върху учениците, посещаващи училища близо до летище Мюнхен. Проучването показа, че децата, изложени на шум, развиват реакция на стрес, което ги кара да игнорират шума. Тоест децата игнорират както вредния шум от летището, така и другите ежедневни шумове.
Това изследване е сред най-авторитетните, може би най-важното доказателство, че шумът, дори на нива, които не причиняват увреждане на слуха, причинява безпокойство и е вреден за хората.
Учените не са се заели да изследват ефектите от мълчанието, вместо това са открили ползите от него случайно. Тишината първоначално се появи като еталон в проучване на ефектите от шума или музиката. Доктор Лучано Бернарди, изучавайки физиологичните ефекти на шума и музиката, направи изненадващо откритие.
Според констатациите на изследването по отношение на шума и музиката двуминутните паузи са били много по-релаксиращи за мозъка от спокойната музика или тишината преди началото на експеримента. Всъщност „неуместните“ празни паузи на Бернарди се превърнаха в най-важния аспект на изследването. Едно от ключовите му открития е, че тишината става по-интензивна чрез контрасти.
Мозъкът разпознава тишината и реагира незабавно.
Много учители по медитация потвърждават положителния ефект от тишината, а духовните учители съветват учениците си да правят чести паузи през целия ден. Въпреки че на теория тишината е липсата на звукови входове, науката има различен възглед. Мозъкът разпознава тишината и реагира незабавно. Според по-късни изследвания, два часа тишина на ден активират растежа на клетките в хипокампуса, областта на мозъка, свързана с паметта и усещанията.
Имаме нужда от време, за да слезем!
Според Теорията за възстановяване на вниманието, когато сте в среда с по-ниски нива на сетивна чувствителност, мозъкът може да „възстанови“ някои от когнитивните си способности. В дигиталния свят, в който живеем, нашите мозъци прекарват малко свободно време, тъй като непрекъснато обработваме огромни количества информация. Според изследванията постоянните изисквания за внимание на съвременния живот натоварват префронталния кортекс – частта от мозъка, отговорна за вземането на решения, решаването на проблеми и др. Когато прекарваме време в тишина, мозъкът ни се отпуска и освобождава това постоянно напрежение и фокус на вниманието.
Изследователите открили, че мълчанието помага на новите клетки да се диференцират в неврони и да се интегрират в системата. Когато сме в атмосфера на тишина, мозъкът може да работи по-добре, за да разбере по-добре нашата вътрешна и външна среда. Можем да осмислим живота си и да придобием перспектива, което е жизненоважно за цялостното ни благосъстояние.
Тишината облекчава стреса и напрежението, които натоварват мозъка ни всеки ден.
Докато шумът създава безпокойство, тишината освобождава мозъка и тялото от стрес и напрежение. Тишината зарежда и подхранва когнитивната ни система. Шумът ни дезориентира, кара ни да губим концентрация, нарушава когнитивните ни способности и намалява мотивацията и мозъчната функция (както се потвърждава от изследвания за ефектите от шума). Според проучвания, когато прекарваме време в атмосфера на тишина, мозъкът ни възстановява загубените си функции. Древните духовни учители са знаели това. Те също знаеха това. тишината лекува, води ни в дълбините на самите нас, балансира тялото и ума. Сега науката казва същото.
Във всеки случай лечебните ползи от природата и бездействието са добре документирани. Към тях вече можем да добавим стойността на мълчанието. Тишината може да бъде този балсам, от който се нуждаем, за да се справим с нашия луд, модерен начин на живот.
Просвещението ©
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.