Улавянето и бунтът на душите на Земята
2 mths


Ако сме съвършени в нашето създаване, как сме се оказали несъвършени сега? Ако улавянето и бунтът на душите ни, както и съществуването в началото е било изцяло израз на божествената любов, защо днес в живота ни наблюдаваме обратното на любовта!

В миналото ни казваха, че Бог наистина е вътре в нас. Но ако това е така и всеки от нас има дълбока лична връзка с Него, защо понякога изглежда, че Той напълно отсъства от ежедневните ни преживявания.

Отговорът на тези въпроси се крие в свободната воля на човека,

с която Бог е дарил всеки един от нас при сътворението ни. Бог не ни се натрапва. Ако Той направи това, ние просто ще станем неспособни да станем Негови спътници и пресъздатели, каквито ни е предназначено да бъдем. Всички имаме свободата да правим собствен избор.

Улавянето и бунтът на душите на Земята

Чрез използването на нашата воля ние имаме способността да действаме според божествения план, изразявайки само любов, или обратното, да изразяваме онези елементи, които са несвяти и се характеризират с липсата на любов. Както се казва в диктата,

волята може да стане едно с НЕГО или да работи само за нас самите…“ [262-81]

Тъй като са ни дадени тези алтернативи, някои от нас са избрали да действат по начин, който е извън Божия план. Този първоначален акт на бунт не се е случил на земята, защото се е случил много преди да съществува материалната вселена.

По-скоро това е акт на духовен бунт, чрез който избираме да се изразим в духа нещата, които не са в съответствие с божествената любов.

Каква точно форма прие нашият бунт?

Материалът на Едгар Кейси заявява много ясно:

азът единственият грях ли е? т.е. егоизмът – и всичките му последствия – не е нищо повече от модификация на този израз на себе си. [1362-1]

Ние се отвърнахме от любовта и единството с всички останали души, с които бяхме създадени да изживеем, ние избрахме пътя на самозадоволяване и самовъзвисяване. Нашата свободна воля и силата, която имахме като съ-творци с Вселената (Бог), ни дадоха способността или да участваме в универсалната любов към всички, или да изградим собствената си личност. Тези, които се разбунтуваха, избраха да следват втория път.

Един аспект на свободната воля, който трябва да имаме предвид, е законът за причината и следствието. Всеки избор, който правим, независимо дали следваме пътя, предвиден за нас от Твореца или ни води в друга посока, е причина и има следствие. Това е законът, не в смисъл на произволно наложена регулация, а просто в смисъл, че е част от това, как работи изборът.

Улавянето и бунтът на душите на Земята

В усилията си да разберем резултата от нашия избор да се бунтуваме,

трябва да имаме предвид друг универсален закон – подобното ражда подобно. Решение, основано на любов, няма да доведе до дисхармонични резултати, нито егоистично решение ще доведе до положителни резултати. Това е изразено в Светата Библия, както в Стария, така и в Новия завет:

Който сее правда, ще има сигурна награда. Както правдата води към живот, така и този, който търси злото, ще доведе до смъртта си.” [Притчи 11:18-19]

Не се заблуждавайте, Бог не е горд. Каквото посее човек, това и ще пожъне...” (Галатяни 6:7)

В духа на бунтарството избрахме себе си.

Резултатът беше, че спряхме да виждаме съюза на любовта, който нашият Създател беше планирал за нас. Избрахме раздялата. Резултатът беше, че изпитахме чувство на отделеност от Вселената (Бог), източникът на безкрайна мъдрост, сила и любов. Ако се беше случил друг резултат, това щеше да е нарушение на нашата свободна воля.

По този начин злото навлезе в нашия опит. Злото е както действието, така и резултатът от нашия избор да следваме духа на бунта срещу Божиите желания. Избрахме да действаме по този начин и тъй като при създаването ни беше дадена сила на съ-творец, това, което избрахме да изразим, беше създадено, по този начин. Така възникнаха тези условия и преживявания, които бяха нехармонични за универсалната любов, на която обикновено се радвахме като спътници на Създателя.

Улавянето и бунтът на душите на Земята

Нашето участие на Земята

Нашият бунт и чувството за отделеност от Бога, бяха първоначално на духовно ниво, защото все още не бяхме въвлечени в материалния свят. Земята и останалата част от материалната вселена са създадени като проява на божествената творческа сила. Първоначално земята и околната среда не са били непременно предназначени да бъдат обитавани от човека. Това беше просто триизмерното пространство, създадено от творческата дейност на Божия дух.

Някои от нас, като души, срещнаха тази растяща земя и бяха привлечени от нея. Тъй като сме съ-творци с Вселената, ние имахме способността да създаваме с умовете си. Това означава, че нашите мисли бяха надарени с реалност и сила и ние можехме да ги използваме, за да променим нашата физическа среда.

Чрез силата на нашите ментални образи и техните физически проявления, които според диктата на Кейси се наричат ​​„ментални форми“ (мисловни форми), някои от нас се проектираха в развиващата се земя и повлияха на нейната еволюция по начини, които не беше според Божия план. Това не означава, че това участие на земята само по себе си е лошо. Но като избрахме да преживеем и използваме земята по начини, които насърчават целите за себе си, а не за Бог, ние продължихме нашия бунт и го доведохме до материално проявление.

С течение на времето някои от нас станаха толкова привлечени от нашите дейности в плътта, че започнахме да забравяме истинската си природа като духовни същества и като деца на Вселената. Ние сме избрали да придадем много по-голямо значение на нашите земни преживявания и на нашата ограничена същност, отколкото на връзката ни с Космоса. Резултатът е, че изгубихме съзнанието за божествения дух в нас и се заплетохме в материалния свят до такава степен, че вече не можем да се отдръпнем от него.

Улавянето и бунтът на душите на Земята

Пътят на бунта не беше избран от всички души, създадени от Вселената.

Останаха някои, може би голямо мнозинство, които продължиха да действат само по начина, който беше в хармония с плановете на техния Създател. Тези души продължават да се възприемат като духовни същества, спътници и съ-творци с Отеца. В своите преживявания в цялата вселена те проявиха само любовта, която бяха създадени да изразяват.

Някои от тези души бяха привлечени на земята, където откриха, че много други души са забравили своето духовно наследство и са хванати в капана на материалния свят. Сред тези души, които не се разбунтуваха, имаше някои, които избраха да слязат на земята, за да помогнат на изгубените души, да им напомнят за тяхното единство с Космоса и да им покажат как да преодолеят своето заплитане със земята.

Една от тези спасителни души беше съществото, което познаваме като Адам.

Библейската история за неговото създаване от пръстта на земята разказва за формирането на тялото, в което тази душа ще обитава триизмерния свят.

За разлика от изкривените тела, създадени от своенравните души, тялото на Адам (и тези, които го придружаваха) е създадено в хармония с божествения план. Това тяло беше подходящ инструмент за физическото усъвършенстване на човешката раса и правилното средство за нашето завръщане при Отца.

След време обаче тази втора група души също се заблуди. Отново участието в плътските неща започна да става по-важно от Вселенският дух в нас. Отново бяха направени избори, които ни накараха да изгубим от поглед връзката си с Космоса и създадоха чувство за отделеност от Него.

Душите, които бяха създадени, за да изразят любовта на Бога и да поддържат постоянно осъзнаването на Неговия дух, бяха хванати в капана на материалния свят.

Улавянето и бунтът на душите на Земята

До определен момент историята на нашето сътворение и падение,

както е дадена от диктата на Кейси, са разказани в Битие – първата книга на Библията. И двата източника говорят за първоначалното сътворение на човека като съвършена душа, направена „по образ и подобие” на Бога. [Битие 1:26]

И двете говорят за факта, че душата е дошла да живее на земята в материално тяло и за факта, че на човека е дадено господство над цялата земя. И двата източника заявяват, че човекът в крайна сметка се е отвърнал от Бога, използвал е силите му по егоистични начини като по този начин е причинил болка и страдание на земята.

Но има значителна разлика между историята на сътворението,

както е представена в диктата на Кийс, и буквалното тълкуване, което мнозина дават на Битие. Материалът на Кейси ясно заявява, че ние не сме наказани за някакво злодеяние, което един от нашите предци е направил преди хиляди поколения. Всяко човешко същество на земята днес е тук, защото той, като индивидуална душа, е избрал да бъде тук.

Всяка душа, която се чувства откъсната от Бог, е в това състояние, защото самата тя е избрала да забрави първоначалното си осъзнаване на божественото присъствие. Всяка душа, която понякога се сблъсква с неприятни ситуации в живота на тази планета, сама е избрала да потъне в материалния свят. Ние изпитваме последствията от нашата собствена злоупотреба със свободната ни воля, а не последствията от грешките на някой друг.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *