Фалшивата идентификация на индивида


Главният опит на самосъзнанието т.е. откриването на „аз“, вече е закодиран в съзнанието на човек. Това е, което го отличава нашето съзнание, от съзнанието на животните. Обикновено обаче самосъзнанието е по-скоро скрито, отколкото явно. Изживяваме го като нещо мъгляво и изкривено, тъй като се смесва със съдържанието на нашето съзнание и е завоалирано от него.

Постоянните влияния

от различно естество замърсяват съзнанието и водят до фалшива идентификация на индивида не със съзнанието като такова, а с неговото съдържание. Ако искаме да постигнем ясно самосъзнание, то тогава първото нещо, което трябва да направим, е да не се идентифицираме със съдържанието на нашето съзнание.

По-точно, обичайното състояние за повечето хора е идентификация с това, което ни дава усещането за съществуване в този свят, реалността или напрежението на битието.

Тази идентификация с част от нас самите, като обикновено се преплита с водещата функция или роля, която играем в живота. Може да приеме много форми. Например някои хора се идентифицират с тялото си. Те се вслушват в гласа вътре в тях и често говорят за себе си предимно от гледната точка на усещанията си. С други думи, те се идентифицират със своите дейности или казано по простичко с дейностите на тялото. Има хора обаче, които се идентифицират с чувствата си. Техните преживявания и описания не излизат извън този кръг.

Фалшивата идентификация на индивида

Те вярват, че чувствата са основната и най-съкровена част от тяхното „аз“, докато мислите и физическите усещания се възприемат от тях като нещо по-далечно и до известна степен несвързано. Тези, които се идентифицират с разума, са по-склонни да говорят за себе си по отношение на интелигентността, дори когато ги питат за тяхното благополучие. Такива хора често гледат на чувствата и усещанията като на нещо второстепенно или изобщо не ги осъзнават. Много от тях избират роля за себе си и се държат в съответствие с нея като „майка“, „съпруг“, „съпруга“, „ученик“, „бизнесмен“, „учител“ и т.н.

Подобна идентификация с някаква част от личността може до известна степен да удовлетвори човека, но има сериозни последствия. Пречи на осъзнаването на истинския „аз“, себе си в неговата цялост.

Какво всъщност е човек?

Тази идентификация изключва или значително намалява възможността да опознаем другите компоненти на нашата личност и да ги използваме пълноценно. Така нашето „обичайно” изразяване на себе си в един или друг момент е ограничено, защото това е само малка част от това, което може да се демонстрира.

Нещо повече, дългосрочната идентификация с ролята или водещата функция често и почти неизбежно води до опасна житейска ситуация, която рано или късно завършва с появата на чувството на загуба и отчаяние. Това, например, се случва със спортисти, които са стари и са загубили физическата си сила, с актриси, чиято красота е избледняла, с майки, чиито деца са пораснали и са ги напуснали, със студенти, които са завършили учебно заведение и са изправени пред нови отговорности. Ситуации като тези могат да причинят сериозни и много болезнени кризи. Те могат да се разглеждат като частична психологическа „смърт“.

Всички опити за поддържане на същото, изходящо качество са обречени на провал. Единственото решение на проблема е повторното раждане, тоест нов и по-широк подход към идентификацията. Това понякога изисква пречупване на цялата личност, което води до ново, по-високо ниво и състояние на битието. Процесът на смъртта и прераждането е символизиран в много мистични обреди и е описан на езика на религията от многото мистици.

Фалшивата идентификация на индивида

Този процес често протича без ясно разбиране на неговия смисъл и дори против волята и желанието на индивида. Съзнателното, и доброволно сътрудничество обаче може значително да допринесе за неговото развитие и ускоряване.

Това може да се постигне чрез изпълнение на упражненията, известни като „разпознаване” и „идентификация”, или по-скоро „самоидентификация”. Те ни помагат да постигнем свободата и правото да изберем всеки аспект на лицето, с който искаме да се идентифицираме или деидентифицираме. Последното зависи от това, какво ни се струва най-подходящо във възникналата ситуация. Така можем да се научим да управляваме всички елементи и аспекти на нашата личност и умело да ги използваме за постигане на цялостен и хармоничен синтез. Поради тази причина упражненията играят доминираща роля в психосинтезата.

Те служат като средство, което да ви помогне да осъзнаете своето „Аз“ и да развиете способността си последователно и да фокусирате вниманието върху всеки от основните аспекти на личността си. Оставайки външен наблюдател, ние получаваме възможността да ги опознаем и изследваме.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *