Фитнесът на Вселената



Модерният ум, обичайно разбира погрешно духовните сили. Той иска да има предвидим контрол върху тях. Умът смята, че собственият план и движението напред са достатъчно условие, за да се случват нещата, както ги иска той.

Да – движението напред е мощен начин за връзка с Висшите сили.

Но в крайна сметка тези сили са тайнство; те действат по начини, които често не подлежат на пряко разбиране. Вселената няма да ви възнаграждава като дресиран тюлен всеки път, когато се придвижите напред. Всъщност, наивното вярване, че ще се случи така, е просто поредната версия на Зоната на комфорт. Такова убеждение е един вид духовна незрялост. Истински зрелият човек приема, че съществува основна разлика между целите, които си поставяме за себе си и целите на Вселената за нас.

Като цяло човешките същества искат да постигнат успех във външния свят

– например да изградят успешен бизнес или да намерят партньор за цял живот. Вселената обаче, не се интересува от външния ни успех; нейната цел е да развива вътрешната ни сила. Това обяснява, защо бедите не спират, дори след като тръгнем смело напред: бедата е единственият начин по който Вселената може да увеличава вътрешната ни сила. Всеки разбира, че за да се развие даден мускул, той трябва да се подложи на съпротивление – под формата на тежест. По същество бедата, неприятността, проблемът са “тежестта”, спрямо която развивате вътрешната си сила. Не бихте могли да откриете тази вътрешна сила, освен, ако не се изтласкате през бедата.

Когато храната е терапевт на душата

Фридрих Ницше изразява най-добре тази идея чрез крилатата си фраза: “Това което не ме убива ме прави по-силен”.

На практика, обаче, Ницше е бил отшелник или както каза мой пациент, след като му цитирах тази мисъл: “Слушай, харвардски възпитанико, не съм толкова глупав, колкото изглеждам. Знам едно-друго за Ницше – бил е добър в приказките, но не е живял точно като Индиана Джоунс”.

Философията се създава предимно от интелектуалци,

които рядко се питат как да прилагат идеите си в реалния живот. Когато мазето ви е наводнено или партньорът ви е напуснал, не се сещате за Ницше. В такива моменти всички реагираме по един и същи начин: “Това не може да ми се случва!” Колкото и естествена да е тази реакция тя всъщност, е форма на временна лудост: отказваш да приемеш събитие, което вече се е случило. И ако останеш твърде дълго потопен в тази защитна реакция си причиняваш огромна загубата на време и възможности. Колкото повече се оплакваш, толкова по-дълбоко затъваш. Човек, който си позволява да се отдава на болката по този начин, обикновено се нарича “жертва”.

Жертвата си мисли, че знае как би трябвало да действа Вселената. Когато светът не се отнася с нея, както “заслужава”, тя стига до заключението, че светът е срещу нея. Това се превръща в нейна обосновка да се отказва и да се оттегля в своята Зона на комфорт, където може да спре да се опитва. Твърдението на Ницше звучи, сякаш самата беда те прави по-силен. Не е така. Вътрешната сила се активира и идва само при онези, които изправени пред бедата се движат напред. За жертвата това е невъзможно. Тя губи енергията си в настояване, че бедата изобщо не е трябвало да се случва. Жертвата не може да си върне тази енергия докато не приеме събитието – колкото и болезнено да е то. Но за да се приемат лошите неща, трябва работа. “

Източник: soulbg.com

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Ген. Христофор Хесапчиев – една история за наука, война и дипломация

В историческото минало на всеки един народ може да срещнем една особена категория хора, отличаващи се със склонността си да не се самоизтъкват, въпреки че заслугите и неуморната им работа в полза на родината са изключително значими. Един такъв представител на тази група е ген. Христофор Хесапчиев, чийто живот е […]
error: Съдържанието е защитено!!!