Човешката душа и безкрайната Вселена
2 weeks


Според християнството и според много други религии, се казва, че Бог е дал на всички хора душа. Това е „диханието на живота“, което е същността на съзнанието (способността да осъзнават миналото, настоящето и бъдещето) и същността на тяхното осъзнаване на съществуването.

В христианските вярвания, и според Библията ние сме създадени по образ и подобие на Бог и сме част от Бога, който е Създателят на нашата вселена и вероятно много други вселени. Все пак да не забравяме, че Бог е безкрайна (или поне по-високоизмерна) същност, която може едновременно да съществува в нашата Вселена и извън нея чрез Светата Троица.

Ето защо трябва да разберем, как ограничените хора, живеещи в ограничено четириизмерно пространство (x, y, z и t), можем да бъдем част от Бога, който вероятно е безкраен. Исус Христос, Божият син, също е живял в нашата четириизмерна вселена.

Човешката душа и безкрайната Вселена

Има подробности, свързани с Неговото славно възкресение,

които могат да дадат страхотни прозрения и улики, за това какво може да бъде нашата душа, което, в дълбок размисъл, ще ни даде един вид прозрение, за което ще стане на въпрос в тази статия.

Един от най-вълнуващите аспекти на това да си човек е способността да твориш. Творчеството, в известен смисъл, изисква способността да се „мисли извън кутията“ и да се дистанцира или отделя ума от проблема, който се решава или изследва като външен, безпристрастен наблюдател.

Всъщност математиката може да се разглежда като опит да се установи логически шаблон за нашата привидно безкрайна способност да създаваме (поне в умовете ни, които наричаме площадката на безкрайността).

Нашата математика обаче отива далеч отвъд обичайното четириизмерно пространство (отвъд познатата ни и физическа интуиция) и предсказва по-високи измерения (както се изисква за струнната теория, например) и дори предсказва неевклидовото пространство на Лобачевски и Риман, което било по-късно интегрирано в относителността на Айнщайн (чрез кривината на пространството).

Човешката душа и безкрайната Вселена

Така че изглежда има нещо фундаментално в способността ни да създаваме, което надхвърля пространство-времето и биологията, за която твърдят,

че е неразделна част от нашата душа.

Когато Исус умрял на кръста и възкръснал три дни по-късно, множеството свидетели потвърдили, че Той може да минава през стени. Как може човек, живеещ в нашата вселена, да минава през стени? Ако човек живее в по-високо измерение, което обхваща нашата вселена, тогава става много по- лесно да се премине през стени или твърди повърхности.

По този начин, ако възкръсналият Исус има свойствата от по-високо измерение, тогава Неговата способност буквално да се появява и изчезва от стаи и да минава през стени може да бъде логична възможност. Освен това, предвид всички чудеса, приписвани на Исус, къде и какъв е източникът на Неговата енергия? Как може Бог да се яви на Моисей под формата на студен огън? Могат ли те да идват от други измерения, които просто не можем да видим?

Освен това възниква и въпроса как душите биха могли да пътуват из цялото пространство/пространства на нашата вселена (ако приемем, че е ограничено и ако са склонни да го направят) без пътуването да отнеме хиляди години. Да вземем например, че пътуват със скоростта на светлина.

Човешката душа и безкрайната Вселена

Сега, за чистата енергия, пътуваща с тази скорост,

времето наистина спира, но за тези от нас, които съществуваме като физическа материя (т.е. имаме физически тела), ние никога не можем да станем свидетели на пълното им пътуване до краищата на пространството през нашия живот.

Така че ние, като Бог, трябва да имаме компонент от нашето същество, който надхвърля 4D пространство/времето. В този дух (буквално) душата ни трябва да бъде безкрайна или поне с по-високо измерение, за да направи нашата креативност възможна.

Пътуването на огромни разстояния (напр. парсеци) би станало тривиално за една необвързана душа (придвижване от една четириизмерна пространствено-времева точка в друга) чрез отиване в по-високо измерение и обратно в четирите измерения. Например пътуването от Северния полюс до Юга по извитата повърхност на Земята е много по-дълго от преминаването през тунел през центъра на Земята.

Червеевите дупки са постулирани като средство за преминаване на удивително огромни разстояния, свързани с пътуването в пространството и/или времето.

Тези разстояния може да са практически невъзможни за нас

като четириизмерни същества, направени от материя (с изключение на Исус, разбира се, Божият Син – Създателят на всичко), но нашата душа вероятно лесно може да ги преодолее, ако има по-високоизмерен компонент.

Разглеждайки го по този начин, можем по-добре да разберем, как някой възкръснал може да се появи от нищото и лесно да премине през стени. Разбира се, има и други начини (например квантово тунелиране) за преодоляване на привидно невъзможни бариери, но това ще ни отведе твърде далеч.

Човешката душа и безкрайната Вселена

Можем също така да разберем по-добре усилията на онези, които се стремят да ни отрекат или да ни отдалечат от Бога, за да „докажат“, че цялото ни съществуване е напълно ограничено от „реалността“ на 4D пространството, което не е съвсем вярно.

Ние наистина живеем в един вид пространствено-времеви “балон”,

който работи перфектно на собствените си принципи на физиката. Въпреки това, самият факт, че нашата вселена се разширява в нищото, точно както повърхността на двуизмерен балон се разширява в триизмерното пространство, демонстрира, съществуването на по-високи измерения отвъд нашата вселена. Дори теорията на струните предвижда това.

Материализмът може да се разглежда като опит да ограничим нашия свободен, трансцендентален дух до нашата вселена и да забравим, че във всеки от нас има много повече и да ни накара да забравим за възможния безкрайноизмерен Създател на пространство-времето.

Когато нашите материални/физически тела загинат, нашата безкрайноизмерна или по-арогантна душа се връща при своя Създател и напуска пределите на нашата вселена. Нашите души са малки частици от едно безкрайно, но непрекъснато нарастващо цяло.

Човешката душа и безкрайната Вселена

Ето как сме създадени по образ и подобие на Бога

Разбира се, това е само теория. Но тя определено ни вдъхновява да продължим търсенето си за по-добро разбиране на Създателя, което според нас никога няма да свърши.

Това също показва, че науката и теологията не си противоречат, а взаимно се вдъхновяват и допълват.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *