Thursday, September 29office@prosveshtenieto.com

Човешкият избор е капан на двойственото съзнание



Загубата на действителната реалност при човек, тоест състоянието на цялост, започва да създава друга реалност, друг свят, в който основата не е цялото, а отделните му части.

Индивидуалното разделение на света

възниква на базата на подсъзнателни двойни нагласи, като приятно – не приятно, харесвам – не харесвам, добро – лошо, любов – омраза и т. н. Тази програма се прилага от самото начало на жизнения път при човек.

Всичко, което започваме да оценяваме, да желаем, е противоположната част на цялото, в смисъл, че в цялото няма желания, няма съществено или незначително, а всички негови части са равни по своята необходимост. Върхът не съществува без да има основа (дъно), доброто никога не може да съществува без злото, любовта нямаше да я има, ако я нямаше омразата, вътрешното без външното, силата без слабостта и т. н. Нашите взаимоотношения, поведение, характер, мотивации са изградени върху тези двойни принципи и стереотипи.

Логическият анализ се проявява като разделяне на вярно и невярно, справедливо и несправедливо. В реалната Природа има други разделени понятия като: живот – смърт, горе – долу, субект – обект, вярно – невярно. Във всяко решение, действие, дума се определя онази област или част от съзнанието (психика), която се отделя от интегралното свойство.

Човешкият избор е капан на двойственото съзнание

Изкуственото разделяне

поражда вътрешни и външни противоречия, които се основават на необходимостта да се възвърне загубената предишна цялост. Изборът на зоната на удоволствието и желанието за нея създава противоположната зона, тоест състоянието на избягване на болката и всяко неудоволствие.

Без да осъзнаваме единството на двойките елементи, ние не можем да осъзнаем холистичното качество, съзнанието, което се опитва да избере една от частите на цялото. В дуалния свят човек може да избере само част от фрагментираното свойство на цялото. В този случай изборът е предвидим. Това, което ще бъде избрано в момента, ще се счита за изгодно, тъй като ще бъде необходимо и ще може да се реализира само от цялостното свойство.

Очевидно е, че в Единното не може да има избор и полза. Благотворното носи удоволствие във всяко негово проявление. Избраната част, например желанието за оцеляване, се противопоставя на цялото, създавайки вътрешна борба. В този случай съзнанието непрекъснато търси и успешно намира оправдания (идеологически, политически, икономически, морални и т.н.) за своя стремеж, дори ако това очевидно води до самоунищожение.

Избраното състояние се отразява във всички действия във външния свят, като се създават подходящи стереотипи, нагласи, твърди информационни структури, които формират психологически модел (ПМ) на настоящето и бъдещето. Формира се неестественото желание за промяна на външния свят в съответствие със съществуващия ПM. Човек започва своята борба с външния свят, която е основана на вътрешно двойствено противоречие.

В тази борба истината не може да се роди. Ако трябва да се борите, то преди всичко вие ще трябва да го сторите не с външния свят, а с вашата глупост, заблуди, и илюзии, зад които се крие естествената интегрална Природа. Колкото по-голяма е тази планина, толкова по-голяма е възможността да разберете нещо, да го осъзнаете, и да го почувствате.

Изборът е капан,

тъй като интегралната природа определено ще се прояви, показвайки, че изборът е направен неправилно, създавайки подходящи ситуации, събития, явления. Изборът на една част от цялото се прави за сметка на друга част, а енергията се изтегля от едната част в другата. Природата се нуждае от обединение, за да осъзнае своята цялост.

Основното решение на двойственото съзнание е да унищожи отрицателните части на едно свойство (болка, смърт, болест, страдание) и да остави само положителните (добро, здраве, живот). Стремейки се от негативното към положителното, ние не осъзнаваме, че едното не съществува без другото. Например удоволствието и болката, доброто и злото, любовта и омразата всички те са свойства на един процес, и са психически противоположни един на друг.

Действителната реалност се проявява в единството на взаимодействащите противоположности. Двойният избор и цел са илюзорни като проява на сила в света, създаден и отделен от себе си.

Човекът е потенциална част от природата, която има пряка връзка с реалността. Тази реалност се възприема от човек като състояние – “тук и сега“, защото я възприема такава, каквато е, осъзнавайки, усещайки, разбирайки реалността, на ниво индивидуално развитие.

Необходимостта е такова свойство на реалността,

което показва, че именно това действие в този конкретен момент от времето може да разкрие дълбоката същност на случващото се на каузално ниво и да направи възможно решаването на този действителен проблем в единство със законите на природата.

Човешкият избор е капан на двойственото съзнание

Необходимото не се избира, а се усеща като най-важното, най- значимото за самия човек. Това е неговото еволюционно развитие, възстановяването на интегралното духовно начало в даден момент от време.

Така, взаимодействайки със своята вътрешна същност и синхронизирайки се с възприемането на естествената необходимост, човек постепенно заменя своята изкуствена същност като субект или личност с естествената човешка същност.

В себе си човек има нужда да търси съвет (принципа на съвестта) не към личното си мнение и избор, а към своя Ум и Сърце.

Въпреки разделението, което се е случило в съзнанието на един човек, светът остава такъв, какъвто е бил единен и неделим организъм. Човек в своята дейност непрекъснато тества и изгодно използва дискретното мислене, предполагайки, че ще може да реши всичките свои проблеми.

При избора човек насочва енергията

в една посока, към общото разпределение на енергиите, като подсъзнателно формира противоположния вектор. Например двойната любов най-често има същата сила на омраза като нейното продължение.

В обществото енергийните потоци на икономическите, политическите сили и финансите също са разпределени полярно. Ако системата не вземе предвид тези двойни модели, например създаването на финансов ред от едната страна на дуалността и от другата, непроявена страна, обратното свойство ще се запази, и финансите ще изтекат. Опитът за създаване на идеалната социална структура, в рамките на всяка политическа система, постоянно ще създава противоположния вектор на хаос, корупция, бюрокрация и т.н.

Решаването на тези въпроси е възможно, както е възможен изхода от съществуващите стереотипи на мислене. Необходимо е да се обърне специално внимание на осъзнаването и на вземането на решения, като се вземат предвид законите на дуалността, преодоляването на двойните капани за получаване на собствена изгода, удоволствие и др.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

1 Comment

  • Когато се осъзнае дуалността като проява на същността на Цялото ще се осъзнае и “Единство и проява (не борба) на противоположностите”! Няма да правим избор между тях, а ще търсим равновесието им в проявата тук и сега! Ще излезем от ограничението си “Човек звучи гордо” и ще осъзнаем, че сме Творения проявяващи Любовта, проявявайки се!

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!