Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

Човешкият ум и контакта със свръхцивилизациите



Има мнение на множество учени и уфолози, че прословутата „тишина на космоса“ се обяснява с неспособността на човешкият ум да разбере сигналите на по-развитите цивилизации. Според мнението на учените, контактът между тях и нас (човечеството) е невъзможен, както е невъзможен контактът между човека и мравката.

Възможно е поради тази причина бившите цивилизации на Земята да изглеждат „безследно изчезнали“. Следите, оставени от тях и от други като тях, са отхвърлени от тези, чиито умове са слабо развити и ограничени. Това е интересно мнение (или по-скоро набор от мнения), което заслужава подробно разглеждане.

В религиозната философия тази концепция

присъства под формата на т.нар. “неразгадаеми пътища“. В уфологията те се наричат “металогика“. Поведението на извънземните ни изглежда нелогично и абсурдно по същите причини, поради които действията на стопанина ще изглеждат глупави за кучето. В крайна сметка, както целите на тези действия, така и начините за постигането им често са извън тяхното разбиране.

Това мнение, не е ново, и изглежда, не е без основание. Струва си да започнем най- напред с това как науката гледа на това мнение. Мнението противоречи на принципа на познаваемостта, което автоматично означава, че това е невярно.

По просто казано, умът ни все още не е достатъчен за решаването на някои логически проблеми… Това, че сега не е намерено решение на проблема, не означава, че то не може да бъде намерено. Тоест логичното допускане не води до никъде и си противоречи, защото ако разумът ни е несъвършен, логично е да изхождаме от факта, че представите ни са неверни. Това в пълна степен важи за идеите за несъвършенството на нашия ум.

Софистика…

Хората често казват това, когато се натъкнат на логично опровержение на това, което, противно на логиката, смятат за „очевидно“.

Като за начало, сравнението с мравката не е правилно. Мравката не мисли, което изключва възможността за контакт с нея. Идеите за човешката логика обаче са резултат от нашата реконструкция на процеса и плодовете на нашето мислене. Примерът с кучето, между другото, свидетелства именно за това, че контактът с различно мислещо същество, включително и на различно ниво на абстракция, е напълно възможен.

Сравнението в този случай с кучетата е неоправдано, тъй като висшите гръбначни, макар и да мислят, не са интелигентни. Освен това, това важи и за антропоидите, и за умните делфини, и за самия „разумен човек“, станал разумен едва десетки хиляди години след формалното си появяване на планетата.

Човешкият ум и контакта със свръхцивилизациите

Мозъкът е просто инструмент за намиране на отговори,

като отговорът трябва да бъде предшестван от въпрос. Животните могат да наблюдават, сравняват и правят заключения, но не са в състояние да се запитат, защо наблюдаваното изглежда така, и какъв е механизмът на връзката между причината и следствието. Кучето може да разбере, как се отваря вратата, но не е в състояние да се запита откъде идва вратата и защо тя съществува.

Мозъкът на кучето е само инструмент, и като всяко творение на еволюцията, той е достатъчно добър, за да изпълнява задачите, които са му възложени. В противен случай видът му щеше да изчезне. Същото може да се приложи и за хората. Съвсем легитимно е да се предположи, че някои въпроси са извън границите на нашето разбиране.

Дори самият въпрос да бъде разбран, тогава няма причина да се съмняваме в потенциалната достатъчност на интелекта, който го е формулирал, за да получи отговор.

Способността ни да възприемаме ума и рационалната дейност

на всяко ниво и във всякаква форма е гарантирана от факта, че в нашето мислене има категории разум“ и „интелигентна дейност. Ние ще разпознаем разумното същество и ще можем да осъществим контакт с него, тъй като въпросите „това нещо интелигентно ли е?“ и „как да общувам с нея?“ са налични за нашето ниво на абстракция. Това не може да се каже за мравките, кучетата, маймуните и другите по-малки братя. Така че тук няма въпрос за сравнение.

Човешкият ум и контакта със свръхцивилизациите

Тук може да се зададе въпросът, дали суперумът може да изглежда като липса на ум? Но казаното по-горе (за неизбежната наличност на отговор) засяга само правилните въпроси. „Свръхразума“, за разлика от ума, е изкуствена категория, която няма определение. Да се ​​говори, разбирайки в същото време, за какво се има предвид, е възможно само за по-високото ниво на интелигентност, а не за рационалност.

Интелигентността

Могат ли други раси във Вселената да надминат земляните в това отношение? Логически (пак имайки предвид еволюционната логика, логиката на процесите, а не разсъжденията) едва ли. Мозъкът е орган, който може да бъде подобрен, стига естественият подбор да действа върху вида.

Но дори и да пренебрегнем тези съображения, ако напрегнем въображението си, като си представим други еволюционни пътища, водещи до появата на ума, то тогава по-високият интелект не е пречка за контакт, тъй като в съзнанието ни ще съществува концепцията за по-висок интелект.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!