Sunday, October 2office@prosveshtenieto.com

Шаманизъм – може ли да се нарече религия



Шаманизъм – това е едно старо и забравено днес явление, което в миналото е било широко употребявано особено в индианските племена и в някои азиатски страни. В миналото индианските шамани са практикували различни по- вид и степени различни ритуали, с които са давали на своите племена виденията, които са получили и разтълкували.

“Шаманизъм и Вселената”

Шаманските костюми с техните сложни атрибути, тамбури, цветни изображения на многостепенната Вселена събуждат въображението, на всеки един човек докоснал се до техните одежди, които ни пренасят към едно пътешествие по мистериозните шамански пътеки до Долния и Горния свят.

В книгата “Религията в историята на народите по света” – С.А. Токарев се казва, че шаманизмът се нарича форма на религията (култ към лудостта). Шаманът се различавал по това, че не е само обладан от дух, но и влиза в постоянна връзка с него, като може да призовава и освобождава по желание, силата му за да служи. Именно тези думи ни позволяват да предположим, че диагнозата, поставена на шаманите, е лудост, истерия и т.н.

Шаманизъм - може ли да се нарече религия

Но наистина, едва ли цялата тази древна култура, изразена във фантастични ритуали, украсена със сложни и причудливи атрибути, отразени и фиксирани във фолклора, е била само плод на разпаленото въображение на цяла плеяда от психично болни, имащи своя прародител почти в неолита. Всеки шаман е творец на собствена реалност, която се основава на неговите видения.

Шаманска болест

Но как хората са станали шамани? Шаманският дар по правило преминава през поколението (от дядо на внук). Смятало се, че духовете сами избират бъдещия шаман, когато той е още в детството. Ако детето се роди с някакво необичайно поведение или външния му вид е с нещо по- различен от другите, то тогава това се приемало като знак, че то ще бъде родено за шаман.

В миналото “белязаното” дете се разболявало от шаманска болест, която продължавала от три до седем години. Болестта се проявявала по различни начини – нервни припадъци, конвулсии, поглъщане на дребни предмети, припадане, кошмари… Смятало се, че в такива моменти душата на бъдещия шаман се отвлича и преражда.

Kак роднините на бъдещия шаман се отнасяли към невероятния дар на техния син, внук? Те се опитвали да защитят “белязаното” дете, като устоявали на духовете. Методите били различни. Например, жените покривали с панталоните си детето, което било болно от шаманска болест, или го прекрачвали.

Избраният от духовете трябвало да премине дългосрочен тест. В очите на околните той загубил ума си за този път. Всъщност, според неговите съплеменници, душата му пътувала по пътищата на Горния и Долния свят и е била, придружена от духовен помощник, с който посещавали различни божества, получавайки чудодейни дарове от тях. Благодарение на тези дарове шаманът имал право впоследствие да се обърне към божествата донори с молби за помощ.

Шаманизъм - може ли да се нарече религия

Този невероятен костюм

Всеки детайл от костюма на шамана е важен. Например, периферията на шапката, която пада над очите, означава откъсване от ежедневието, отваряне на „втората” визия. Ресните на самата носия символизират пътищата на духовете.

Освен това, когато шаманът се върти по време на ритуала, ресните, разпръснати като ветрило, му позволяват да заеме повече място в пространството… Костюмът е базиран на изображенията на митологични животни – елен, птица, мечка. Еленът символизира Висшия свят и Слънцето, илюстрирайки мита за небесния лов. Мечката преследвала елена от изток на запад и го настигала. Слънчевият елен умира, но след това възкръсва. Птицата е символ на Висшия свят и душата. С птицата шаманът може да пътува до Долния свят.

Обличайки костюма, шаманът се превъплъщава в различни животни, които му помагат да говори с духовете. Върху висулките на носията са изобразени животни помощници. На шапката на шамана има специален шип, който може да се използва за разбиване на ледени облаци по време на бързо изкачване.

Обувките са проектирани така, че да не засядат по калния път на Долния свят, като ресните на шапката ще предпазят лицето от калните буци, които злите духове ще хвърлят върху него. Между другото, старите нганасани (нганасаните са народ в Сибир – бел. ред.) твърдяли, че някои шамани са можели да левитират по време на ритуала, и то доста високо.

Шаманизъм - може ли да се нарече религия

Има отделни костюми за пътуване,

както до Горния, така и до Долния свят. Тамбурата… Удряйки по нея, шаманът събужда целия свят на духовете. В допълнение, тамбуринът играе ролята на планина, на която шаманът прави своите фантастични пътешествия. Всеки елемент от костюма е многофункционален и при необходимост променя предназначението си.

Трябва да се каже, че облеклото на шамана може да тежи няколко десетки килограма.

Основната задача на шамана е да стане представител на хората във финия свят. Такъв представител трябвало да може да преговаря с духовете и, ако е необходимо, да ги измами.

Разбира се, големи надежди били възложени на шамана при лечението на пациента, но ако изцелението не настъпи, тогава той трябвало да заведе починалия в отвъдния живот.

Шаманът имал още едно задължение. Оказва се, че в горния свят, в короната на Световното дърво, като малки птици живеят детските души. Така че шаманът трябвало да убеди духовете да му дадат тези души и след това да ги внуши на бъдещи майки – бездетни жени, които мечтаят за потомство.

Митовете са създадени от човека

Но как изглежда самият процес на засрамване? Шаманът седял върху специална кожа. Първоначално той все още нямал костюм, като обличането ще стане по-късно. Междувременно той трябвало да влезе в състояние на транс, за да стане същество с различна природа. Влизането в транс се улеснява от изгарянето на девет различни билки, звука на тамбурата, и бронзовите огледала, в които трябва да се огледате.

Шаманът започва пеенето, което трябва да продължи без прекъсване. Следователно, по време на вдишването на шамана, той се продължава от шамана, чиято роля обикновено се играе от съпругата му. По време на големите камлани песента се подхваща от всички седящи. Те сякаш пренасят шамана в пространството на финия свят с гласовете си. По време на ритуала песента се променя.

Влизайки в света на мъртвите, шаманът вижда сенките на някои все още живи хора от неговия лагер, залепени във водата, която изпълва черната дупка, и разбира, че тези хора скоро ще умрат. В края на ритуала шаманът успокоява и освобождава помагащите духове.

Казват, че днес не са останали истински шамани. Младите хора се опитват да организират шамански общества, да организират нещо като конгреси, но твърде много вече е загубено. Може би ще отнеме много време, докато този слой култура се възроди по естествения си начин. В крайна сметка човек сам създава митове и ги променя, адаптирайки се към нивото на своето съзнание.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!