Явлението "извънземно отвличане"


Броят на отвличания през последните десет години в Съединените щати нараснали до небесата. Общият брой на наблюденията на НЛО по света от началото на 80-те години на миналия век непрекъснато намалява, но този спад бил особено забележим в Съединените щати.

Американските уфолози, били озадачени от такова странно явление, като решили да анализират ситуацията по-задълбочено. Те открили, че броят на “отвличанията” в Съединените щати се е увеличил неимоверно много през последните десет години. Първоначално се предполагало, че срещите на хората с „извънземните” и прословутото им прехвърляне на борда на „звездния кораб” за „медицински експерименти” са чисто случайни.

Последната работа на американските уфолози, сред които трябва да се отбележи изследването на Бъд Хопкинс, изглежда опровергават това твърдение. Създава се впечатлението, че кандидатите за „отвличането” са подбрани предварително, и то от много ранна възраст, като преживяванията им с „извънземните” продължава цял ​​живот.

Явлението "извънземно отвличане"

Според Хопкинс контактите от третия вид обикновено започват при 3-4-годишните деца, когато им се взема клетъчна тъкан. От този момент нататък „отвлеченият” се оказва в позицията на човек, който постоянно чувства някакъв контрол над себе си. По-нататъшните контакти продължават, уж в интерес на специалните генетични експерименти.

Спомените за тези събития

обикновено остават „заровени“ в подсъзнанието на човек, и то не без помощта на самите „похитители“.

Хопкинс открива редица странности в интервютата си с много от оцелелите при отвличанията. В един случай, например, “жертвата” изпитва невероятен страх от паяци. На петгодишна възраст един ден посред нощ той видял лека мрежа с няколко паяка и много се уплашил. Според Хопкинс мрежата всъщност била бледото лице на „извънземното“, а паяците били огромните му черни очи.

Хопкинс заключава, че повечето от психичните разстройства, описани в медицинската литература, могат да бъдат приписани на отвличанията, преживяни в детството и останали в подсъзнанието на “жертвата“. В Европа обаче има уфолози, като Джон Римър, които смятат, че преживяването на отвличане е само симптом, а причината е промяна в личността. Междувременно Бъд Хопкинс и писателката Уитни Стийбър създали обществени фондации в подкрепа на отвлечените.

Една от главните фигури в това движение е психотерапевтът Рима Лейбоу, организатор на международната конференция „Лечение и изследване на анормална травма”, която постоянно действа в САЩ.

Американският подход накарал дори такъв сериозен уфолог като Джон Шеслер да предложи създаването на ново направление в науката под егидата на ООН – езопсихология. Става дума за „изучаване и предвиждане на поведението, нагласите, характера и мислите на извънземните“.

Но за какви извънземни става на въпрос?

В началото на 70-те години сценарият за отвличане се състоял само от дузина характерни епизода. През следващото десетилетие този брой нараснал до сто. А сега те са няколко хиляди.

Сравнителният анализ, даден от етнолога, фолклориста и уфолога Томас Балард при изучаване на 270 епизода преди 1985 г. дава доста противоречива картина. На първо място, почти 50% от случаите са настъпили в Северна Америка, 24% в Южна Америка и само 17% в Европа (от които почти половината в Англия). Също така било отбелязано, че броят на „отвлечените“ мъже е точно два пъти повече от жените.

Явлението "извънземно отвличане"

Като се имат предвид само добре проучените съобщения с „превъзходно качество“, според дефиницията на Балард, в 74 случая е използвана хипноза за възстановяване на инцидента, а само в 30 случая споменът на жертвата е „спонтанен“. При използването на хипноза историята за “медицинския преглед” на борда на НЛО се оказва значително по-дълга и по-богата на детайли.

Най-голям контраст между двете категории жертви се вижда при сравняване на описанията на извънземните. Хората, които си припомнили „отвличането“ без хипноза, в огромен брой, говорели за високи хуманоиди с нормални черти на лицето.

В резултат на хипнотизиране, разказвачите описват ниски плешиви същества с малки носове. Според Балард „хипнозата е отчасти отговорна за характеризирането на извънземните“.

Интересното е, че външният вид

на похитителите зависи от географията на инцидента. Доказателствата от Северна Америка, например, са доминирани от малки хуманоиди. От Англия често се съобщава за високи, човекоподобни същества. В Южна Америка високите хуманоиди са “съсредоточени” високи хуманоиди. Странното обаче е, че различните видове извънземни посещават своя собствена специфична географска област и избягват другите области.

Томас Балард стига до извода, че отделните детайли на разказаните епизоди зависят от нивото на култура на „отвлечения“, както и от психологическите свойства на хипнолога. Вероятно най-трудната част от изследването на НЛО е да се открие механизмът на тези зависимости.

Интересен анализ направила Елизабет Слейтър, наблюдавайки петима мъже и четири жени, които били „посетени” от извънземните. Оказва се, че всички те са интелигентни, изключително цялостни личности, които не страдат от никакви психични разстройства. С други думи, „Отвлечените“, според Слейтър, са напълно нормални граждани.

Но в същото време почти всички те несъмнено принадлежали към категорията на “ексцентричните” или поне странни хора, отличаващи се с висока интелигентност, богато въображение и сложен вътрешен живот. Това обстоятелство е позволило на някои изследователи да класифицират „отвлечения“ като лице, склонно към фантазии.

Явлението "извънземно отвличане"

Вече двадесет години психолозите обединяват в тази категория група хора (те представляват около 4% от населението), отличаващи се със специални характеристики. Например – лесно се поддават на хипноза, в детството живеят в измислен фантастичен свят, а в живота на възрастните обръщат много внимание на „преживявания извън тялото“, „будни сънища“ и други паранормални хобита. Все пак това са напълно нормални хора.

Характерно е, че в повечето случаи жертвите изпитват временна загуба на паметта. Подобни състояния обаче понякога се забелязват при обикновените хора.

В същото време човек, като правило, не губи яснота на възприятието, осъзнава себе си като личност, способен е на смислени действия. Но след това, обикновено за няколко часа, той забравя всичко и по-късно възвръща паметта си. Остава обаче известна празнина в спомените на жертвата, която го тревожи за дълго време.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *