11 когнитивни пристрастия



Когнитивните пристрастия са систематични грешки в човешкото мислене, един вид логически капан. В определени ситуации сме склонни да действаме по ирационални модели, дори когато ни се струва, че изхождаме от здравия разум. Теориите и практиките избрали 11 общи клопки, които ни лишават от обективността.

Илюзия за контрол

Хората са склонни да надценяват влиянието си върху събитията, в които се интересуват от успешния резултат. Това явление е открито през 1975 г. от американския психолог Елън Лангер по време на експерименти с лотарийни билети. Участниците в експеримента били разделени на две групи – хората от първата група можели да изберат своите лотарийни билети, а членовете на втората група били им раздадени без право на избор. 2 дни преди тегленето експериментаторите предложили на участниците от двете групи да разменят билета си за друг, в нова лотария с по-големи шансове за печалба.

Офертата била печеливша, на онези участници, които им били раздадени билетите, а тези които сами избрали билетите, не бързали да се разделят с тях – сякаш личният им избор на билет можело да повлияе на вероятността за печалба.

11 когнитивни пристрастия

Предпочитание с нулев риск

Представете си, че имате право на избор. Да намалете малкия риск до нула или значително намалете високия риск. Например, имате право на избор, да доведе самолетни катастрофи до нула или драстично да намали броя на автомобилните катастрофи. Кой от двата варианта ще изберете?

Въз основа на статистическите данни би било по-правилно да изберете втория вариант: смъртността от самолетни катастрофи е много по-ниска от смъртността от автомобилни катастрофи, така че в крайна сметка такъв избор ще спаси много повече човешки животи. Все пак изследванията показват, че повечето хора избират първия вариант, защото нулевият риск във всяка област изглежда по-успокояващ, дори ако шансовете ви да станете жертва на самолетна катастрофа е незначителен.

Избирателно възприемане

Да приемем, че не обичате ГМО продукти. Ако тази тема ви вълнува, вероятно четете новини и статии за генетично модифицираните организми. Докато четете, все повече се убеждавате, че сте прави. Тук опасността е налице. Но тук е и уловката – шансовете са да обръщате много повече внимание на новините, които са в основата на вашата гледна точка, отколкото на аргументите в полза на ГМО. Това означава, че губите обективност. Тази тенденция хората да обръщат внимание на информация, която е в съответствие с техните очаквания и пренебрегват всичко останало, се нарича селективно възприятие.

Грешка на играча

Грешката на комарджията най-често се крие в чакането на комарджиите. Много от тях се опитват да намерят връзка между вероятността за желания резултат от някакво случайно събитие или от предишните му резултати. Най-простият пример е с хвърлянето на монета. Ако удари девет пъти подред ези, повечето хора ще залагат на ези следващия път, сякаш твърде честото удряне на ези ще увеличава вероятността за успех. Но това не е така. Всъщност шансовете остават същите – 50/50.

Предубеденост на оцелелите

Този логичен капан е открит по време на Втората световна война, но можете да попаднете в него в мирно време. По време на войната американското военно ръководство решило да намали броя на загубите сред бомбардировачите и издало заповед, въз основа на резултатите да се разбере, на кои части от самолета е необходимо да се засили защитата им. Те започнаха да проучват завръщащия се самолет и открили много дупки в крилата и опашката. Тогава било решено тези части да бъдат укрепени. На пръв поглед всичко изглеждало съвсем логично, но за щастие статистическият наблюдател Абрахам Уолд се притекал на помощ на военните. Тогава той им обяснил, че са допуснали фатална грешка. Всъщност дупките в завръщащите се самолети носели информация за техните силни страни, а не за техните слабости. Другите „ранени“ самолети които не се върнали от бойното поле, се оказало, че слабото място им бил двигателят или резервоарът за гориво.

11 когнитивни пристрастия

Принципът на оцелелите или ранените си струва да се мисли дори сега, когато предстои да направим прибързани заключения въз основа на асиметричната информация за всякакви две групи.

Илюзията за прозрачност

Вие сте в ситуация, в която е наложително да лъжете. Но колко е трудно да го направите? Тогава започва да Ви се струва, че всяко неволно движение ще издаде вашата неискреност. Звучи ли ви познато? Това е „илюзията за прозрачност“ – тенденцията на хората да надценяват способността на другите да разбират истинските си мотиви и преживявания.

През 1998 г. психолози провели експеримент със студенти от университета Корнел. Отделни ученици четяли въпросите от картите и им отговаряли, казвайки истината или лъжата, в зависимост от указанията на картата. Аудиторията била помолена да определи, кога ораторите лъжат, а ораторите били помолени да оценят шансовете си да заблудят другите. Половината от лъжците предполагали, че ще бъдат разбрани – всъщност слушателите познали само една четвърт. Това означава, че лъжците силно надценяват проницателността на своите слушатели.

Защо се случва това? Най-вероятно, защото ние самите знаем твърде много за себе си. Затова смятаме, че знанията ни са очевидни и за външното наблюдение на нашето тяло. Илюзията за прозрачност обаче работи и в обратна посока, тогава надценяваме способността си да разпознаваме лъжите на другите.

Ефекта Барнум

Често срещана ситуация, в която човек чете и се натъква на хороскопа. Той, разбира се, не вярва на всички тези псевдонауки, но решава да прочете хороскопа чисто заради забавлението. Но най- странното нещо е, че характеристиката на подходящия за него знак съвпада много точно със собствените му представи за себе си.

Такива неща се случват дори и на скептиците. Психолозите наричат ​​това явление „ефектът на Барнум“ – в чест на американския шоумен и сръчен манипулатор от 19-ти век Финеас Барнум. Повечето хора са склонни да възприемат доста общи и неясни описания като точни описания на личността си. Разбира се, колкото по-положително е описанието, толкова повече съвпадения има. Този ефект се използва от астролозите и гадателите.

11 когнитивни пристрастия

Самоизпълняващ се пророчески ефект

Друго когнитивно изкривяване, което работи в ръцете на гадателите. Същността му е, че нерефлексното пророчество, което звучи убедително, може да накара хората неволно да предприемат стъпките за изпълнението му. В крайна сметка пророчеството, което обективно нямало толкова много шансове да се сбъдне, изведнъж се оказва вярно.

Класическата версия на такова пророчество е описана в историята на Александър Грийн „Алени платна“. Изобретателят Егле предсказва на малката Асол, че когато порасне, принцът ще дойде за нея на кораб с алени платна. Асол горещо вярвала в предсказанията и целият град го осъзнавал. Тогава капитан Грей, който се влюбва в момичето, научава за пророчеството и решава да сбъдне мечтата на Асол. В крайна сметка Егле се оказва права, въпреки че щастливият край в историята е осигурен далеч от приказните механизми.

Основна грешка при приписване

Склонни сме да обясняваме поведението на другите хора с личните им качества, а действията ни с обективните обстоятелства, особено когато става въпрос за някои грешки. Например, друг човек вероятно закъснява поради липсата на точност и закъснението му винаги може да се обясни с разрушен будилник или задръствания. Освен това говорим не само за официални оправдания, но и за вътрешна визия за ситуацията и този подход към бизнеса ни пречи да поемем отговорност за действията си. Така че тези, които искат да се усъвършенстват, трябва да са наясно с основната грешка при приписването.

Ефектът от моралното доверие

Журналист, известен с либералните си възгледи, си пада по хомофобия, свещеник взел подкуп, а сенатор, който се застъпва за семейните ценности, бил заснет в стриптиз бар. В тези на пръв поглед необичайни случаи има тъжен модел – той се нарича „ефекта на моралното доверие“. Ако човек развие солидна репутация на „праведен човек“, в един момент той може да си направи илюзията, че наистина е безгрешен. И ако е толкова добър, тогава малко слабост няма да промени нищо.

Каскада от налична информация

Когнитивно изкривяване, на което всички световни идеолози дължат своя успех е колективната вяра в една идея която става, много по-убедителна, когато идеята се повтаря в публичния дискурс. Често го срещаме в разговори с бабите. Много пенсионери са уверени в истинността на всичко, за което често се говори по телевизията, а новото поколение вероятно ще усети този ефект чрез Facebook.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Пътешествие в царството на сънищата

Царството на сънищата все още не са правилно проучени, въпреки че учените единодушно се съгласяват, че сънят има специално значение в човешкия живот. Има моменти, когато това, което виждаме в съня, се сбъдват, и в тази статия ще говорим за подобни факти. През 350 година пр.н.е. Аристотел, опитвайки се да […]
Пътешествие в царството на сънищата
error: Съдържанието е защитено!!!