Saturday, September 24office@prosveshtenieto.com

3-те свята и 7-те тела



Търсейки източниците за вътрешния състав на човека, откриваме, че древните философи са имали дълбоки познания, както за връзката между Ума, Душата и нашето тяло, така и за връзката на човека с космическите нива, от които произлизат телата ни. Освен философи, древните елини са били и много добри психолози. Връзката на Макрокосмоса с Микрокосмоса-човека принадлежи на техните собствени открития и това знание предхожда познанията на съвременните учени.

Представете си, че седите на удобния си диван, след изтощителен работен ден с много изненади и трудности. Искате, повече от всичко друго, да си починете. Телефонът звъни и жената или мъжът, за когото мечтаете, ви моли да излезете. За известно време забравяте, че сте уморени и сте в емоционален водовъртеж, защото помните, че сте влюбени и само това има значение. Докато дойде време да станете от дивана, защото тогава умората се връща, но тя не е единственото нещо, което ви засяга. От една страна е това, а от друга са емоциите.

Тогава си представете още един хипотетичен факт – докато учите за някакви изпити или се подготвяте за нещо важно, което изисква много мисъл и концентрация, и идва „фаталното” телефонно обаждане, приятна покана от добра компания. Отново, докато този път сте били погълнати от мислите си, това емоционално състояние “отлита” от вас и отива някъде другаде.

3-те свята и 7-те тела

Сега се опитайте да си представите, различен момент. Достигнали сте зрялост от преживяното, което ви е дало ясна представа за това, кой сте и какво искате да правите. Вие сте специална личност. Изведнъж се случва нещо неочаквано. Губите всичко, което имате или знаете за хората, които живеят в болка, щастие или преживявания, които не можете да си представите. За момент забравяте своята специална личност и откривате, че съществува естествен съюз и взаимодействие между хората и всички същества. Разстоянията са очевидни, както и времето.

И в трите случая има моменти,

когато не се идентифицирате с тялото си, емоциите или мислите си. Конфликтът, „триенето” между тях, произвежда искра, която ни прави по-„присъстващи”, и по-съзнателни.

Да започнем отначало. Седемкратният състав на човека е древно знание, което казва: „Кой съм аз? Моето тяло, моята енергия, моите чувства или моите мисли? Но мога да наблюдавам всичко това, да живея с тях, да ги подобрявам. Тогава кой съм аз? Ако се впуснeм по-дълбоко в собствените си преживявания или тези на изключителните хора, откриваме още три характеристики:

  • Интелекта, тоест висшите мисли, философски, научни, артистични и т.н., които надхвърлят личните нужди и конкретната епоха.
  • Интуиция и Любовта без ограничения.
  • И накрая Волята, която не се спира пред никакво препятствие, за да изпълни мечта или по-висша цел. Така нашият седмоделен състав е: Воля, Интуиция, Интелект, Ум на желанията, Емоционално тяло, Енергийно тяло и Физическо тяло.

Тази седемкратна композиция може да бъде представена от сфери (или кръгове), които се пресичат:

  • Физическото и енергийното тяло принадлежат към сферата на тялото, емоционалното тяло и ума на желанията към сферата на душата, интелекта и интуицията към сферата на ума и волята или индивидуалността към сферата на Духа. В точките на смесване, съединяване или сблъсък-триене на тези сфери се ражда съзнанието-светлина, тази, която ни позволява да кажем „аз“.
  • Тяло – Душа – Ум. Тези области на човешкото съществуване, в продължение на хиляди години, също и през последните десетилетия, са изследвани от гледна точка на тяхната фина, невидима природа. Резултатите от изследванията на Вилхелм Райх върху биоенергията, двойката Кирлиан върху аурната фотография и толкова много други изследователи са удивителни. Хилядите статистически експерименти в областта на парапсихологията, които сега описват много конкретно невидимия свят на енергия, емоциите и мислите. Те също така показват комуникацията между събитията и хората чрез невидими “Нишки” или вълни. Ако приемем за даденост съществуването на невидимото човешко същество, тогава какво е носителят, пространството, чрез което невидимите човешки същества общуват? Разбира се, това е съответната “материя” или честота-вибрация. Нека също така да си представим, че докато се нуждаем от екосистема, за да оцелеем и да се развиваме като човешки вид, ние внезапно сме пренесени от Земята на желязна планета. Със сигурност не бихме могли да живеем там. Същото се случва и с най-тънките ни тела. Те не биха могли да оцелеят, ако не живеят в подходяща за тях екосистема.

Още през 80-те години на миналия век биологът Р. Шелдрейк, след хиляди експерименти върху хора и животни, въвежда теорията за морфогенетичните полета. Тоест полета на съзнанието, които съхраняват преживяванията на даден вид и ги предават на индивиди от същия вид или ги улавят и използват от индивидите от вида, без непременно да се предават чрез ДНК. Водещият психолог Карл Джуг, преди няколко десетилетия, изучавайки съзнателно и мечтателно преживяванията на хора от всички континенти, стигнал до сигурността на „колективното несъзнавано“. Общо място, където най-дълбоките и духовни качества на нашия вид чакат да се появят, а понякога и да изплуват. Изучаването на символиката на сънищата също го довежда до тази позиция. Много антрополози, като Мирча Елиад, Джоузеф Кембъл и други чрез символите и митовете на народите, са достигнали до тази обща основа.

Знанието за невидимите светове

е съществувало при много древни народи. Древногръцките философи ясно са говорили за съществуването на три свята в явната вселена: светът на тялото, душата и ума.

3-те свята и 7-те тела

Според Платон:

• Умът или Духът на Вселената е богът-създател, продължителят в сътворението на безвремното Същество-Бог, първичният създател.

• Душата на Света се ражда от сместа на първобитното същество, Първосъщността и Ума. С други думи, той участва в тяхната същност и се задължава да улови тези нива

• Тялото, материята на Вселената, структурирана на различни нива.

В Тимей четем: Създателят „…построй вселената, като поставите ума в душата и душата в тялото“ и „Не е възможно да се съберат добре две неща, без да се използва друго, защото това трето трябва да служи като връзка между двете“.

Интересно е да се отбележи, че Душата има същия център като Тялото, но е създадена, за да го обгражда и надхвърля. Продължава да казва, че „небесното тяло става видимо, докато душата остава невидимо“.

Подобни учения откриваме у философите-стоици

и неоплатоници. И те, и Платон твърдят, че човекът е създаден според Вселената:

Който работи много умствено, трябва да даде на тялото движението, от което се нуждае. Който прилежно оформя тялото си, трябва да отвръща на душата необходимите движения, използвайки музика и всякаква философия, ако с основание ще бъде наречен едновременно красив и добър. Трябва да се отнасяме към различните части на тялото и душата по абсолютно същия начин, имитирайки формата на Вселената.

В Платоническата философия откриваме и 3-те части на човешката душа:

  • Желаното, което се отъждествява с нисшия „аз“ на човека, е това, което можем да наречем „животно“ или „малко его“. Това е мястото, където се събуждат желанията, инстинктите, удоволствията (които обикновено смятаме за добри) и неприятните или трудни, които не предпочитаме. Тя е предимно механична, обвързана е с навиците. Чрез налагането на животното човек-консуматор като модел, нашето съзнание, което остава тук през по-голямата част от живота ни.
  • Тимусът, който е свързан основно със самите емоции, е по-ясен и траен.
  • Логическото, което се отъждествява с „аз“, който ще наречем „човек“. Може да се свързва с висшите идеи. Въпреки че има предпочитания, той разбира смисъла на дълга, самоусъвършенстването и живота като начин, по който се учим да ставаме по-добри. Това е областта, в която в един момент човекът „се събужда, наистина се събужда като такъв.”

Всяко „аз” претендира за себе си по-дълъг престой

на „съзнанието” в собственото си пространство. Битката е като цяло между частта на човека, която е потопена в навиците, и частта на човека, която се движи по инициатива, изисквайки по-високи нива на осъзнаване.

Човешката душа, като посредник между ума и тялото, играе важна роля в завладяването на “човешкото его“. Неслучайно символът на душата е пчелата, която преобразува нектара (производно на оста на цветето между небето и земята) или пеперудата, която след като се прероди от нимфата и извади крилата, изпива нектара и лети към светлината. Необходима е тренировката и овластяването на душата, за да намери своя център и да подравни двата свята, които свързва. И накрая, „Божественият Аз“ е най-висшето състояние на съзнанието, което ни позволява да изпитаме не само своята индивидуалност, но и връзката и единението ни с Цялото, Съществото.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Translate »
error: Съдържанието е защитено!!!