
Какво е това, което характеризира една култура, определя нейната специална форма и определя нейния ход? Един от най-старите и най-мъдри текстове, които съществуват, така нареченият „Кимбал“, който изразява херметичното знание, казва: „Танът е дух. Вселената е ментална“. Този закон се отнася до факта, че всяка реалност се основава първо на умственият принцип, умствената форма или закон. Същото важи и за културите. Съдържанието на всяка обществено-политическа форма, нейният интелектуален принцип може да се определи като „НООТРОПИЯ”.
С термина НООТРОПИЯ ние не се отнасяме към начина на мислене на индивида, а към груповия начин на мислене. Манталитетът изразява всички вярвания, критерии, значения, навици и поведение на човешката група, които му дават рамката за собствения му „поглед“ към света, тоест той е матрицата на култура и цивилизация.
Това е менталната структура, система от референции, принципи и правила, които служат за вземане на решения, позволявайки на членовете на екипа да се идентифицират като такива. Много хора, различни по характер и темперамент, могат да споделят един и същ манталитет.

Съвременният западен манталитет претърпява голяма криза във всички области на културата, от практическата част на икономиката до трансценденталната част на религията, тъй като Образът на нашия свят непрекъснато се оспорва. Нашите Цели се оказват неоснователни, защото нашата етика Нашите решения са объркани и противоречиви, в рамките на системата от приоритети, която не е индивидуален избор, а наложен.
Тази криза на западния мироглед има като резултат фрагментация на по-малки части, които изразяват различни тенденции и напрежението на съвременното общество. Живеем в общество, съставено от фракции, партии, секти, вероятно предвестник на новото Средновековие и модерна феодална концепция. С течение на времето групите се разделят на подгрупи и особеностите се увеличават, но можем да считаме, че всички тези подгрупи имат своите корени в 5-те основни стила на живот и поведение.
Тези 5 основни манталитета са:
- Строг, характеризираща се с консерватизъм и връщане към старите морални ценности.
- Най- енергичен, което е характерно за хората на действието, определени да промени света и да бъде привлечена към приключения.
- На необвързаните, която включва хора песимисти за бъдещето на цивилизацията, но те знаят как да се възползват и да се радват на живота.
- Материалистични, с участието на хората, реалистичен, тих, предпочитащи комфорта и баланс.
- Егоцентрик, който се отнася до хората, заключени в черупката си, които защитават своите стоки и да поиска за сигурност и защита.
ВЪТРЕШНО ВЪЗПРИЯТИЕ И ОТНОШЕНИЕ
Това, което съвременните изследователи и социолози наричат ”Менталитет”, отдавна занимава хората, които се стремят да намерят Истината чрез философия и интроверсия.
Днес нашата реалност се определя от това, което нашите сетива могат да възприемат, заедно с това, което сетивата на съвременните машини могат да записват. С течение на времето толкова много открития за нивата на материята, които все още не сме осъзнали, но съществуват, се умножават и размишляваме. Довеждат ни се до изводи, които са склонни да комбинират научните познания с традиционните познания за вътрешните работи.
Подобно знание е като да кажем, че нашият свят е съставен от енергийни нива, с различни честоти, които могат да бъдат разделени на 4 основни нива: материално (неорганично), жизнено (органично), емоционално и ментално. По същия начин, по който материалните обекти се правят на материално ниво, те могат да бъдат направени и на останалите три.
Вибриращо производно, на ментално ниво, съставено от набор от многобройни същества, които обединяват волята си в групова цел, се счита за „групова мисъл ”. Нивото, което всеки може да има, се определя от неговата цел. На бдящите те са подхранвани от психическата енергия, но те също от своя страна подхранват отделни идеи с тяхната енергия. Така че бихме могли да кажем, че всяка култура, всеки манталитет, който се ражда, не е нищо друго освен роден от груповия Образ на света, заедно с целта, етиката и решенията на хората, които го раждат.

Когато целта на бдителя е изпълнена, започва неговата дегенерация. „Смъртта“ на бдителния означава постепенното му отслабване и това води до упадък на идеологията, религията или културата, тъй като по-високите нива, архетипните или нивата на Вечния мит, които преди хранели бдителния, сега не го подхранват с превъзходна енергия. Бихме казали, че контактът с Мита, който ражда мисленето или културата, е прекъснат и неговата цел се губи.
Този цикъл на раждане, просперитет, разпад и смърт, във всички живи същества, е подчинен на закони, които определят кръговото връщане на формите, нещо, което е общо за всички култури и манталитети. Дори бегъл поглед днес ни показва цикличното връщане на тенденциите и предпочитанията, в рамките на една и съща култура, под формата на мода, дори в многото кратки периоди, като например няколко десетилетия.
ДНЕС
Съвременният свят е объркан. Холистичната концепция за света, открита във Философията на всеки народ, била загубена, когато се отделили от пътя на Логиката, която фрагментира нещата, и разглежда философията като наука, която все още е независима от другите. Възприятието на света било ограничено до разумното и материалното. Светилището, което определя центъра на Света и Атома, става обект на фанатични спорове сред „експертите“. Логиката се отклонява от въображаемото и митът се превръща в приказка, оставяйки живота ни празен от цел, дестинация и ценности.
Хората формират своя манталитет въз основа на логиката на най-силните, някои действащи като „акули“, а други като „шарани“, в свят, характеризиращ се със състезателен манталитет, господство на най-силния потребител или най-силния консуматор на потребителските нужди. В средата на тези доминиращи нагласи има надежда, че сред нас има хора, които се държат като „делфини“. Опитът да бъде наясно, как мислят, да преценяват правилата на играта и да ги приемат или не, в зависимост от това дали са в съответствие с тяхната ценностна система, не работи със страх или алчност. Те имат визия и идеали, те изграждат свой собствен мит, оформяйки образа на своя свят и своите цели, с материали, които са вечни и верни, докато в същото време си дават система от Етика и Решения, която вместо да ги ограничава, им помага да преминат в свят с по-високи граници, да преминат от Егото към Ние.
Изборът на свободата, с цената на може би болката и ” унищожението”, тоест изборът на червеното хапче във филма “Matrix “, вместо синьото хапче за удобство, комфорт и невежество, може да е единственият начин за оцеляването на нашата култура и човечеството като цяло.
Тази енергична нагласа позволява раждането на ново мислене, а следователно и на нова култура, която не чака да се роди събарянето на старото и изтърканото, а преминава през нея, обединявайки старото с новото, вечното с Материала, даващ надежда и оптимизъм, на тези, които се тревожат и се чудят за бъдещето на нашата Култура.
Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!
Просвещението ©
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.