Oткъде идват душите на новите хора?



Отговорът на въпроса: “Откъде идват хората?” обикновено се внушава: “Те просто са родени.” Всичко изглежда логично, но в същото време е известно, че броят на хората в света непрекъснато нараства. Например, в началото на 19 век населението на планетата ни е наброявала около 1 милиард души, в началото на 20 век вече има около 2 милиарда, а сега, по-малко от сто години, повече от 7 милиарда. Както можете да видите, прирастът на населението е почти експоненциален.

Ако изхождаме от факта, че душата е безсмъртна, тогава броят на хората не трябва да се увеличава. Но само за последните сто години населението на света се е увеличило повече от три пъти.

И така, откъде идват душите на новите хора?

Обикновено този въпрос не отчита най-важния фактор – животинския свят и факта, че в него се крият всички наши духовни корени. С други думи, душата на всеки човек в миналото е била въплътена във външния вид на това или онова животно.
– Но къде са доказателствата? – ще попитат мнозина.
Разбира се, няма преки доказателства за процеса на прераждане от животинския свят в човешкия свят, но има някои косвени доказателства.

Нека дадем точно такъв пример – популацията на планетата, както вече отбелязахме, се е увеличила драстично през последните сто години, но в същото време популацията на животни също е намаляла драстично. Някои ще кажат, че едното няма нищо общо с другото, но това е само на пръв поглед.

Фактът, че животните могат да имат душа,

ще бъде оценен от мнозина като изобретение и ще се засмее. Ние обаче отдавна пренебрегваме факта, че всичко живо от стрък трева на ливада до силно развити животни имат душа. Между другото, моля, обърнете внимание на факта, че през последния век броят на силно развитите животни е намалял доста. И това са не само примати, но и членове на артиодактилите, хищници, птици и дори много морски обитатели. По въпроса за преселването на човешките души от животинския свят това е важно.

Като цяло вероятно ще изненадам някой много, ако кажа, че етолозите например сравняват нивото на интелигентност на октопода с това на куче.

Самите те обаче не са малко изненадани, че в процеса на наблюдение на много представители на животинския свят в тяхното поведение те разкриват много неща, които вече са свързани с рационалната дейност на човек до аналитично мислене, тоест способността да се предвиди развитието на конкретна ситуация, както във времето, така и в космоса. И това е доста повсеместно явление, въпреки факта, че официалната наука засега вижда само инстинкти в поведението на животните.

Oткъде идват душите на новите хора?

Ясно е, че животните не пишат поезия и не говорят за Бог, както ние разсъждаваме (обаче не знаем за това). Разбира се, техните нужди са много по-прости и по-естествени от нашите, но те също имат психически живот.

Вече е забелязано, че те също знаят, как да бъдат щастливи и тъжни, да обичат и да ревнуват, да бъдат предадени и да се променят, да проявяват постоянство в постигането на собствените си цели и да се поддават. Те показват алтруистични чувства, майчина любов, безкористно приятелство и обич. Те знаят, как да заблуждават и да бъдат жестоки към близките си и много повече, което обикновено се приписва на силно развито човешко съзнание.

Всичко това присъства

в поведението на животните и основателят на етологията Конрад Лоренц пише много за това. Разбира се, тяхното поведение не може да бъде поставено на едно ниво с човешкото поведение, но всеки представител на животинския свят е силно адаптиран към заобикалящата го среда и е перфектен по своята функционалност. Това доказва тяхното съществуване в продължение на няколко десетки и дори стотици милиони години! Милиони! Това трябва да се вземе предвид.

Много учени от 19-ти век и дори древни и средновековни философи говорят за факта, че животните също имат душа много преди Конрад Лоренц. Вярно е, че по едно време техният глас бил засенчен от изказванията на учените от епохата на просвещението, които в опит да опишат света от материалистична гледна точка опростили много неща и така оставили само инстинктите на животните.

Въпреки факта, че наблюденията върху умствения живот на животните са били извършени още през 19 век и са публикувани редица статии и дори книги (една от които дори е наречена „Психичният свят на животните“, написана от Хайнрих Е. Циглер), повечето съвременни учени все още са в самото начало на разбирането, че животните имат не просто психически живот, а доста разнообразен умствен живот. А психиката между другото е проява на душата.

Не напразно психологията се превежда като „наука за душата“. Вярно е, че в момента вече има известен проблем дори с човешката психология – самото понятие „душа“ е изчезнало от полезрението на психолозите и тяхното плътно внимание, като сега се обръща на поведението на субекта и неговото съзнание.

Следователно не е изненадващо,

че вече не се забелязва, че заедно с еволюцията на организмите се случва и еволюцията на душата. Но от древни времена се е вярвало, че само тялото, в което е въплътена тази или онази душа, умира или загива. Самата душа е вечна. Сега тезата, че тя не е просто вечна, но и че еволюира, е шокираща за мнозина.

Да, както виждаме, в нашето технологично силно развито общество няма място нито за душата, а още по-малко за увереността, че тя е безсмъртна. А със знанието за безсмъртието на душата естествено изчезна и знанието, че тя може да се развива.

Oткъде идват душите на новите хора?

В същото време древните мъдреци са били просто сигурни, че преди каквато и да е душа да достигне човешкото ниво, тя преминава дълъг път на развитие от прост организъм до все по-сложен – поне чрез растения, насекоми, птици, животни и т.н. докато не се въплъти във формата на човек.

Нашите предци, колкото и да е странно, процесът на развитие на душите бил по-разбираем от повечето учени сега и, най-важното, за тях този процес бил напълно естествен. Сега се изискват определени научни доказателства. Преди това не се изисквало. Достатъчно било как мъдреците описвали реалността. По думите им логиката била интуитивно уловена и им се вярвало. Освен това нашите предци са имали дива природа буквално на една ръка разстояние. Сега живеем в изкуствена среда от бетон, стъкло, желязо и пластмаса. Как можете да разберете, че природата е всичко?

Независимо от това, въпреки че досега няма научни доказателства нито за душата, камо ли за процеса на прераждане, все още има косвени доказателства, че това явление се случва.

Потвърждението за съществуването на прераждането

на онези, които самите са от света на науката, е особено ценно. Един от онези малко ентусиасти, които не само са събрали, но и систематизирали много случаи на спомени от минали прераждания, е Ян Стивънсън, професор по психиатрия в Медицинския колеж на Университета на Вирджиния. В продължение на 11 години той събирал свидетелства от хора от различни страни (предимно деца), които са запазили спомените си от миналия живот. Често тези свидетелства били придружени от невероятно подробни описания, как и къде са живеели тези, които преди това са си спомняли, както и какво се е случило с тях.

Стойността на такава информация се крие във факта, че повечето от събраните истории, колкото и да е странно, са били проверими. Тъй като много от тях са били свързани с насилствена смърт или произшествия, довели до смъртта на тези, които си спомнят, те по някакъв начин биха могли да бъдат проверени, например, в криминалните хроники или благодарение на показанията на очевидци – съседи, приятели или роднини на жертвите. Информацията, събрана в пет тома, доказва, че все още се случва такъв феноменален феномен като прераждането.

Като цяло дългогодишната работа на Иън Стивънсън заслужава специално внимание и изисква отделна дискусия. В нашия въпрос това е само потвърждение, че това явление е съвсем реално.

* * *

Що се отнася до еволюцията на душата,

трябва да се отбележи, че в процеса тя претърпява множество превъплъщения и прераждания. Въпреки факта, че тези термини описват процеса на прераждане, те все още не са едни и същи и трябва да се разграничават, тъй като са важни за разбирането, как душата в процеса на своето развитие преминава от една форма в друга и най-важното, защо се движи.

И така, процесът на въплъщение се състои в това, че душата многократно се превъплъщава в една и съща премяна, например в облика на мравка. С други думи, ако тялото на мравката умре поради редица причини, тогава душата продължава да търси възможности за въплъщение в тялото на същото насекомо.

На свой ред, прераждането е процес, при който душата след следващата смърт на биологичния си вид я променя на друга. Например, тя много пъти се превъплъщава в мравка и в определен момент след следващата смърт на тялото се ражда вече под маската на, да речем, плъх.

Oткъде идват душите на новите хора?

Процесът на прераждане зависи преди всичко от нивото на развитие на душата.

За да се разбере това, е необходимо да се вземе предвид, че един организъм (все още едноклетъчен или вече многоклетъчен със сложна централна нервна система) е, колкото и да е странно, просто „дреха“ за душата – инструмент, разработен в процеса на биологичната еволюция, за да абсорбира, обработва и съхранява енергията, необходима и за двете функционираща душа, и за нейното развитие.

По този начин, когато тънкоматериалните структури на душата в процеса на множество инкарнации нарастват толкова много, че вече не се вписват в структурите на плътно тяло, тогава тя е принудена да търси нов образ, съответстващ на нейните финоматериални параметри. С други думи, прераждането е определен процес на трансформация. Метаморфозата на много видове растения, насекоми и животни демонстрира това най-ясно в рамките на дори биологичното тяло.

Процесът на превъплъщения и прераждания корелира с добре познатия закон на диалектиката, който описва зависимостта на ново качество от предишни количествени натрупвания. Самият процес на въплъщения със сигурност е разтегнат във времето и може да обхваща стотици и хиляди цикли.

Напълно възможно е за повечето представители на животинския свят смъртта да се възприема по същия начин, както за нас процесът на заспиване и пробуждане с единствената разлика, че съзнателно помним само действителното си въплъщение и в по-голямата си част нямаме пряк достъп до паметта за миналото, а животните помнят много от случилото се с тях в минали инкарнации, въпреки факта, че те се „пробуждат“ вече в ново тяло.

Какво дава процесът на въплъщение?

На първо място, развитието на душата е безусловно. Благодарение на намерението да оцелее, тоест да запази действителния организъм като енергиен компонент, той е принуден да се адаптира към постоянно променящите се условия на околната среда. Колкото и последователно да се отнасят съвременните учени към факта, че животните могат да имат поне частица от съзнанието, процесът на тяхната адаптация все още протича до известна степен съзнателно, заедно с факта, че в поведението им има много от това, което наричаме несъзнавано и инстинктивно. В човешкото поведение обаче има и много инстинкт, въпреки че мнозина отричат ​​това.

В същото време по въпроса за връзката между съзнателното и несъзнаваното трябва да се вземе предвид една особеност – преди нещо в поведението на субекта да стане в безсъзнание и да работи вече като определена програма, първоначално е било осъзнато и, което е много важно, само тези са били фиксирани като несъзнателни програми. които са били жизненоважни, тоест тествани с дълъг опит за оцеляване.

Освен това е важно, че дори при определени програми, проявяващи се на несъзнавано ниво, които допринасят за оцеляването на организма, въпреки това душата е принудена постоянно да оценява ситуацията и да реагира по съответния начин, за да запази тялото, в което е въплътена.

Oткъде идват душите на новите хора?

Органите на възприятие и мозъкът, образувани в процеса на еволюция, служат точно за оценка на ситуациите, доколкото е възможно, и реагирането на тях да става възможно най-бързо. В резултат оцеляват не само най-силните и биологично по-адаптирани организми, но преди всичко тези, които са психически максимално адаптирани към постоянно променящата се ситуация. И това зависи до голяма степен от индивидуалното преживяване на душата в конкретна маска.

Сега няколко думи за несъзнатото.

Когато едни и същи обусловени от живота действия се повтарят многократно в продължение на стотици хиляди въплъщения, този процес се формира във въплътената душа като доказани стабилни модели на поведение, не само се запомнят и се превръщат в неразделна част от поведението, но в крайна сметка стават част от инстинктивните програми и от своя страна се отразяват в генома на организма и следователно и на целия вид.

По този начин, моделът е определен като стабилна програма на поведение на индивида, която е тествана от опита на живота стотици хиляди (ако не и милиони) пъти. Следователно вече може да се повтори, без да се мисли за това и да не се оценява, което означава, от една страна, че ще се изразходва по-малко енергия, а от друга страна, делът на съзнаващите в процеса на оцеляване се разширява все повече и повече.

Забележително е, че в етологията вече няма еднозначен подход към това, което се нарича инстинктивно. Все по-често се отбелязва, че всеки индивид, независимо, къде се намира в еволюционната стълба, също има сложна комбинация от наследствени поведенчески стереотипи и поведение, както и социален опит.

В същото време трябва да се отбележи,

че активността на паметта на предишни инкарнации на различни животински видове очевидно е пряко свързана със степента на сложност на техния организъм и, разбира се, с централната нервна система (ЦНС). В процеса на биологична еволюция, както е известно, той става все по-сложен поради факта, че нуждата от разнородна информация (визуална, слухова, обонятелна, тактилна и др.) за оцеляване се увеличава. В резултат се увеличава не само неговият обем, но и необходимостта от по-бързата му обработка.

Но колкото по-сложна става централната нервна система, толкова повече енергия е необходима за поддържане на функционалността на тялото. По този начин е необходимо енергията да се използва по-оптимално, което означава да се оптимизира работата на структури, които отговарят не само за нейната функционалност, но и за дългосрочната памет.

С други думи, в процеса на усложняване на централната нервна система на организма паметта става все по-енергоемка, което от своя страна принуждава организма (тоест душата, въплътена в организма) да използва само непосредствена жизненоважна информация и следователно да архивира в подсъзнанието информацията, която е необходима за незабавното оцеляване маловажно.

По този начин определени модели на поведение, изпитани от дългогодишния опит за оцеляване, се превръщат в несъзнателни програми, а най-необходимите програми за оцеляване стават инстинктивни.

Oткъде идват душите на новите хора?

Тоест може да се приеме, че колкото по-нисък е този или онзи вид на еволюционната стълба, толкова по-стабилна е паметта му за предишни инкарнации и смъртта може да се възприеме от тях като просто загуба на плътно тяло, след което душата отново търси възможността за инкарнация в същата форма.

Заедно с това, в процеса на множеството инкарнации, формираните модели на поведение на индивида стават все по-стабилни. Още веднъж искам да ви обърна внимание на факта, че тъй като тези модели са многократно тествани те вече работят автоматично на подсъзнателно ниво.

Едно от най-добрите потвърждения

на горното вероятно ще бъде примерът на пеперудата монарх Данаида, която периодично по време на миграцията си изминава огромни разстояния – над четири хиляди километра. Най-важното за това е, че продължителността на целия полет на пеперудата е много по-голяма от нейния живот!

Като цяло, както знаете, много представители на животинския свят мигрират на големи разстояния. Това са птици, китове, костенурки и много видове риби. Например змиорката, която живее в реките на европейското крайбрежие на Атлантическия океан, се размножава в Саргасово море между Америка. Ларвите на змиорките, които първоначално са били само 1-2 милиметра, в рамките на три години в процеса на растеж се връщат обратно в Европа или Африка не само в същата държава, но и в същата река, където са живели родителите им.

Как ларвите на змиорката, пеперудите, птиците, костенурките и други мигранти се ориентират в пространството и знаят къде да плуват, летят, пълзят? Откъде идва знанието за това, къде и кога да започне миграцията? Отговорът може да бъде, че всеки индивид от пеперуда, костенурка, змиорка и други мигранти очевидно вече подсъзнателно си спомня пътя на миграция, тъй като въплътената в тази биологична форма душа го е сторила стотици хиляди пъти. По този начин, както смъртта, така и следващото въплъщение в една и съща форма могат да бъдат възприети от такъв индивид като просто поредица от заспивания и събуждания.

Що се отнася до спомена

за преживяването от предишни инкарнации, изследванията на Н. Тинберген и К. Лоренц показват, че например новородените пилета се страхуват панически от хвърчила. Интересно е, че те не реагират на същия модел, ако той се движи с опашката напред, тоест когато силуетът не прилича на хищник, например гъска, която е безопасна за тях. Какво е това, ако не спомен от миналото и известно преживяване, свързано със смъртна опасност?

За съжаление съвременната наука не взема предвид факта, че основният участник в тялото е душата, но и факта, че използва фина материя за своята функционалност и едва след това плътна биологична материя. По този начин, заедно с биологичната еволюция, се извършва и еволюцията на душата.

Взаимовръзката и взаимозависимостта на двете еволюции – биологична и духовна – са основните елементи на това, което се случва на нашата планета в продължение на почти 3,5 милиарда години и това, което ние наричаме живот, а процесът на въплъщение и прераждане е неразделен елемент от духовната еволюция.

Както писах по-горе, в продължение на почти 3,5 милиарда години на нашата планета, наред с биологичната, се провежда и духовна еволюция и превъплъщенията и преражданията са неразделен елемент от този процес. По този начин всяка еволюираща душа не само се превъплъщава многократно, но и претърпява редица превъплъщения. Вярно е, че този процес е скрит от нашето пряко възприятие и затова е толкова двусмислен, което всъщност предизвиква множество спорове.

Oткъде идват душите на новите хора?

И така, тъй като процесът на превъплъщения и прераждания протича паралелно с биологичната еволюция, може да се твърди, че заедно с усложняването на организма се появява и сложността на структурите на душата.

Човекът, който е продукт на природата,

въпреки че е наричан „короната на еволюцията“, както и всички организми, е включен в този процес.

С други думи, духовните корени на всеки от нас са в живата природа и всяка човешка душа, преди тя вече да е била въплътена в тази премяна, е изминала дълъг път на развитие от прости форми до все по-сложни чрез въплъщения и прераждания.

И така, процесът на въплъщение се състои в това, че душата след смъртта на организма многократно е избирала един и същ вид.
На свой ред, прераждането е процес, при който душата в даден момент след следващата смърт на тялото променя обичайния си вид в друг, обикновено биологично по-развит. Нещо повече, процесът на прераждането е пряко свързан с биологичната еволюция и зависи преди всичко от нивото на развитие на душата – тоест колкото по-високо е, толкова повече тя търси по-развито в структурата си тяло за цял живот.

С други думи, тези два процеса са подчинени на диалектическия закон, който казва, че ново качество зависи от количествените натрупвания, при което превъплъщенията отразяват аспекта на количеството, а преражданията отразяват ново качество – както на душата, така и на нов организъм, по-развит от предишния.

Що се отнася до спецификата на процеса на прераждане, трябва да се отбележи, че за разлика от това как се случва в преражданията, душата, е приела нов биологичен вид, се сблъсква с изцяло нова среда на живот и следователно ситуации.

Нещо повече, в първите си превъплъщения в новия облик, душата първо трябва да свикне с нея. Със сигурност отнема известно време. В процеса се придобива нов жизнен опит, съответстващ на този нов облик. В същото време, колкото по-високо е положението на даден организъм в еволюционната стълба, толкова по-сложна е не само централната му нервна система, но и поведението на неговия собственик – душата – и следователно процесът на овладяването на новия външен вид отнема много повече време.

Освен това етолозите обръщат внимание на разликата в интелигентността на животните не само от един и същи вид, но и сред членовете на едно и също семейство.

Разликата в интелигентността на животните от същия вид и дори от едно и също семейство е забележима не само за специалистите, но и за тези, които постоянно се занимават с домашните си любимци – не само с кучета и котки, но и с домашни птици, крави, коне. и т.н. Всички те са много различни по интелектуално ниво в рамките на един и същи вид.

Колкото и да е странно, но подобни аналогии могат да бъдат проследени в човешката общност. Например, известно е, че от тридесет ученици в клас има 3 – 4. Понякога 5, които са малко по- интелигентни. Останалите са или средни, или получават ниски оценки. Разбира се, не може да се твърди, че успешните ученици са вече родени мениджъри и лидери, но разликата в интелигентността е забележима. Тези, които успяват често, както се казва, разбират и се ориентират в информация, която е нова за тях.

Oткъде идват душите на новите хора?

Разбира се, не всички интелектуалци стават мениджъри или ръководители на групи. За това освен умствени способности е необходимо и нещо друго, например организационни предразположения. Последното обаче обикновено не работи без първото.

Като цяло въпросът за връзката между лидера и подчинените, както и социалните модели на поведение, не е най-важният за нас в момента. Важно е и друго – защо успешните хора схващат по-бързо от другите?

Възпитанието и гените са, разбира се, важно нещо, но отдавна е забелязано, че такива характерни черти на личността като темперамент, внимание, памет и най-важното, определени наклонности и способности са в по-голяма степен вродени. Двама еднояйчни близнаци, отгледани и отгледани при еднакви условия, всъщност са напълно различни хора. Всеки има свой темперамент, навици, емоционални реакции и т.н. Обикновено единият показва способност за това, което другият може изобщо да не проявява интерес и обратно.

Защо някои са по-внимателни, по-усърдни и способни от другите?

Като се има предвид казаното по-горе, заключението само по себе си предполага, че по-способните просто имат повече опит в това, което имат способността да правят и, както виждате, това преживяване не се ограничава до едно въплъщение. Като цяло обикновено наричаме такива способности „подаръци“ и ги смятаме за вродени, като се съгласяваме, че повечето от тях не възникват в процеса на развитие или възпитание.

Обобщавайки, бих искал да кажа, че понастоящем не се взема предвид, че душата е по същество огромен комплекс от това, което се случва с нея не само в сегашния си вид, но и от това, което се е случило с нея в минали въплъщения. Да, за разлика от много представители на животинския свят, човек няма пряк спомен за опит от предишни инкарнации, но в същото време има огромен слой подсъзнателна памет, за това с какво се е сблъсквала душата в минали животи и какво е правила тогава, включително да е все още в облика на животно.

В тази връзка в действителното въплъщение често се проявяват някои умения, наклонности, предразположение към нещо и дори модели на поведение, които са запазени и пренесени от миналото, които обикновено не сме в състояние да оценим обективно, тъй като те са съвсем естествени за нас. За тях обаче казваме така: „Това е част от нашата природа“.

В процеса на образование и натрупване на нов житейски опит те постепенно се заменят с нови, но това отнема известно време. Тяхната стабилност е основната причина, поради която много от членовете на нашата човешка общност често да се справят трудно с тези наклонности, които все още действат като атавизми от миналото, и особено тези, които не отговарят на нормите и правилата на вече човешкото общество, още повече, ако някой само започва пътя в човешка форма.

Oткъде идват душите на новите хора?

Следователно, въпреки факта, че човекът е венецът на еволюцията и е антропологично хомогенен, той въпреки това наследява голяма част от присъщото на представителите на животинския свят. Освен това, тъй като в природата съществува не просто видово разнообразие на животните, а разделение на хищници и тревопасни животни, духовните корени на някои хора се простират от света на хищниците, докато други са от тези, които тези хищници ловуват.

Известно е обаче, че при много юноши

и особено по време на пубертета степента на агресия е доста висока. Какво е това, ако не съответстващ модел на поведение, чиито корени са скрити в животинското минало?

Така че, колкото и странно да звучи, все още не всички хора са хора. Уви, все още има немалко нечовеци с животински инстинкти сред нас. И докато някой твърдо усвоява универсалните човешки морални и етични норми и заповедите стават норма за него, душата му трябва да премине през повече от едно въплъщение в човешка форма, което, разбира се, отнема време.

Както можете да видите, въпреки факта, че антропологично всички ние принадлежим към един и същи вид хомо сапиенс, но миналото на всеки от нас е различно. Някой в ​​миналото е бил хищник, някой тревопасно животно, а някой като цяло паразит.

Някой човек се е прераждал повече от един път, но някой тепърва започва живота си в този облик. И това е и една от причините, поради които всички ние сме толкова различни.

В определен момент, съзнателно следвайки пътя на съвършенството, такава душа ще го достигне и след следващата смърт на тялото тя вече няма да се върти „в колелото на сансара“, както привържениците на индуските религии обичат да сравняват живота ни. Престанал да се превъплъщава и преражда, той ще напусне циклите на смъртта и раждането, а сливането с Него – с Абсолюта, ще стане Неговата неразделна част. И тогава тя няма да има причина да се връща на Земята.

Но ще дойде моментът и те ще се слеят с Него – Инициатора на Вселената, нашата планета, невероятно разнообразното царство на животните и хората – все още далеч от съвършената „корона на биологичната еволюция“, само под формата на която е възможно да се постигне необходимото духовно съвършенство.

Духовното съвършенство е пропуск за Него – източникът, от който всички ние някога сме излезли и към който неминуемо трябва да се върнем, след като сме преминали дългия и труден път на съвършенството чрез въплъщенията и преражданията.

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Какво представлява финият свят

Нашият физически свят е „изключително материален“. Този наш „груб“ свят е проникнат от много фини светове (енергийни нива) с различна плътност. Плътността на всеки от фините светове се определя от различно ниво и плътност на енергийните вибрации. В нашия материален свят нивото на вибрациите на енергията е ниско и материята […]
Какво представлява финият свят
error: Съдържанието е защитено!!!