Вселената и нейните висши интелигентни същества



Този проект ще бъде възможността за съществуване на други форми на живот във Вселената освен органичния живот. Досега на човечеството е била известна една форма на органичен живот – въглероден живот. Но са възможни и други форми на органичен живот, например силициев или органофлуорен. Предполага се и възможността за съществуването на други форми на живот – плазмени, метални и полеви…

Засега познаваме само протеиновата форма на живот. Теоретично не се отрича обаче, че са възможни и други, непротеинови форми на живот, които са способни за самовъзпроизвеждане в подходящи условия на околната среда.

По този въпрос има известно „единство“ на възгледите на учените и писателите на научна фантастика, които описали това в своите романи. Появата на биосистемата, базирана на флуора, която замества кислорода в органичните молекули, не противоречи на науката (ето защо флуорът е толкова отровен за кислород-органичните молекули и очевидно кислородът ще бъде отровен и за флуорорганичния живот). Възможно е също биосистемата, базирана на някои керамични структури, в която течният азот или метан ще играе ролята на “вода“, както и фантастичните предположения като “мислещ облак” и “планета-ум“, когато електрифицирани частици от материята се самоорганизират в логически вериги и създават т.нар. мислене и ум, възпроизвеждайки себе си с подобни “обекти“.

Вселената и нейните висши интелигентни същества

Цялата тази измислица по принцип не противоречи на научните данни и ако е така, то тогава има вероятност за нейното прилагане. В Космоса е възможно, да се срещнат ТАКАВИВА обекти! Всичко това УВЕЛИЧАВА само вероятността от поява на „допълнителни“ Интелигентни извънземни цивилизации, но съвсем различни форми в сравнение с нашата!

Напълно възможно е това,

което приемаме за НЛО, да са други форми на живот на Върховните Интелигентни Същества. Като начална точка ще започнем с органичната форма на живот. Но първо си струва да споменем многомерността на пространствата или другите светове.

Но означава ли това, че всички Светове са подобни на нашия? Разбира се, че не!!! До нашия слой, успоредно на него и пресичащ се с него, има други, по-многомерни слоеве, където има повече пространствени координати. Може да има прояви на същества, по-многоизмерни от човека. Тези обекти, които са лишени от воля в нашия слой, може и да го притежават там. От друга страна, разликата между съзнанието и мъртвите предмети там може да бъде повече от един, т.е. съзнанието няма да има нулеви измерения, както в нашия слой, но ще има по-голям брой измерения, от нашата гледна точка и могат да бъдат както прави, така и плоски.

Съществуването на „други”, непринадлежащи към познатата физическа реалност, живот, човечеството се е досещало от доста дълго време. Дори Аристотел в своята „Метафизика“ отбелязва: „Освен хората, животните, птиците и други форми на живот, познати ни, в нашия свят има и такива, притежаващи тънко, ефирно тяло и следователно невидими интелигентни същества, които са толкова реални, колкото тези, които сме, виждаме.

Тези интелигентни същества са възникнали в зората на съществуването на Вселената – твърди К. Е. Циолковски „И за милиардите години от своето съществуване те са достигнали короната на съвършенството, като не са конструирани като нас, а от несравнимо по-разредена материя и живеят сред нас невидими.

Вселената и нейните висши интелигентни същества

Сагън вярва, че такива същества се състоят от елементарни частици и са надарени със свойства, които са напълно необичайни за хората. Те могат свободно да проникват през всякакви тела и предмети от нашия свят и да пропускат светлина през себе си, като същевременно остават невъзприемчиви за човешкото око. Начинът, по който взаимодействат с околната среда, е различен от това, което познаваме, доколкото смисълът и стойността на тяхното съществуване са различни от човешкия смисъл. Въпросът е, че мотивите на техните действия са в друго измерение. Има само няколко места в нашия пространствено-времеви континуум, през които е възможно да се усети присъствието на тези същности.

Някои от тях за кратко се появяват и в нашия свят сякаш от нищото, други прекарват по-голямата си част от времето невидимо сред нас. Те могат да идват и да си отиват, да се появяват и изчезват, пътувайки напред-назад. Тези същества са многомерни същества, обитатели на страння за нас свят с различен брой измерения, чието съзнание не се подчинява на законите на формалната логика. Сагън е убеден, че тези същества имат своя собствена йерархия и съвсем различна система от ценности от нашата.

От гледна точка на много съвременни учени Вселената има холографска структура. Академик Казначеев, научен директор на МНИИКА, пише: „В нашите лаборатории са натрупани експериментални данни, до голяма степен потвърждаващи добре познатите хипотези на Д. Бом, К. Прибрам, че около Земята има холографско пространство и всички атомно-молекулярни и интелектуално-умствени процеси които са само фрагменти от гигантската универсална холограма ”.

За да изследва холографското пространство

на Вселената и неговото влияние върху хората, учените от Московския изследователски институт за изследвания и развитие са създали необходимите инструменти, които са моделирали холограмата на космофизичното пространство и са стигнали до удивителен извод. Ние, човечеството и планетата, живеем едновременно в два паралелни свята – в познатия физически свят на пространството на Айнщайн-Минковски и в напълно непознат свят, открит за първи път от Н.А. Козирев. Този свят, наречен от Козирев „светът на енергия-времето“, не отговаря на това, което виждаме, чувстваме, и измерваме. Но той съществува!

Учените от MNIIKA успяли да открият експериментално това „пространство на енергия-време“, като те го нарекли “Козиревото пространство“.

Вселената и нейните висши интелигентни същества

Нещо повече, те донякъде успяли да изследват този необичаен паралелен свят. Успоредно не защото е някъде в далечния космос, а защото съществува в нас, съществува около нас. Процесите, протичащи в пространството на Козирев, не са уловени от нашите сетива, сензори, многобройни устройства, но учените все пак са успели да повдигнат булото на този мистериозен паралелен свят, създавайки необичайна експериментална база.

Ако в пространството на Айнщайн-Минковски всички закони на света, които чувстваме, се определят от постоянството на скоростта на светлината, то в пространството на Козирев скоростта на предаване на сигнала е безкрайна и в това пространство съществува миналото, настоящето и бъдещето синхронно.

Модела на Вселената на Кирпичников

Структурата на световете на MNIIKA съответства добре на модела на Вселената, за който докладва новосибирският учен, кандидат на физико-математическите науки Г.А. Кирпичников, представяйки доклад на тема „Енергийно-информационната структура на света и неговите връзки“.

Неговият модел се основава на система от осем постулата.

1. Вселената, като едно цяло, е съвкупност от три свята: материален, съществен и фин.

2. Субстанциалният свят е свързваща реалност, която обединява материалните и фините светове в едно цяло.

3. И трите свята съществуват в едно и също пространство, обектите на всеки от световете са в състояние да проникнат един в друг, съществуват един в друг.

4. И трите свята са йерархични в пространството и времето. Времето, пространството, съзнанието и информацията във Вселената са холографски.

5. Всички взаимодействия на обектите от всеки от световете могат да бъдат сведени до две категории: чрез енергия и информация.

6. Във Вселената съществуват начини за предаване на енергия и информация със скорости, които осигуряват нейната стабилност като цяло.

7. Обектите, елементите и методите на взаимодействие, като по принцип са различни в трите свята, са функционално сходни.

8. В един интегрален свят, освен състоянието на покой, има само два вида движения: транслационни и ротационни.

Необходимо е да се намери отговор на въпроса – Какво е „жизнено пространство“ и дали това пространство е „пасивно“ или „активно“ във феномена Живот?

На този въпрос има две хипотези. Първата хипотеза е, че Вселената, включително нашата планета, е свят на инертна материя. Тази хипотеза царува в науката от триста години и „физиката на неживия“ успяла да определи своите физически и астрофизични закони. Поради горната причина обаче тези закони се оказват законите на инертния свят и тази хипотеза остава далеч от Живота.

Другата хипотеза е, че Космосът, Вселената, планетата са по своята същност жизнено пространство, живи процеси, като това е живо природно явление на света. Академик Казначеев пише:

Живият и интелигентен Космос, живата планета, за която са говорили руските космисти, изобщо не са красиви думи … И космосът изобщо не е празнота, а също е жив. Много форми на жива материя, много животи се срещат, преплитат се в Космоса и във всяка клетка.

Тази хипотеза все още не може да бъде приета

с пълно доказателство. Съвсем ясно е обаче, че посоченият от първата хипотеза път води до задънена улица (най-общо казано, вече е водил), а хипотезата на жизненото пространство отваря такива хоризонти за изследвания, че буквално ви спира дъха. Тя позволява на света, да се върне в първоначалното си, нормално състояние, като посочва, какво е първичното и кое е вторичното и най-важното, извежда човечеството по пътя на космопланетарната еволюция.

Вселената и нейните висши интелигентни същества

Ситуацията е много по-сложна с централния проблем за появата на живото вещество от неодушевеното. Този проблем се решава чрез съвместните усилия на молекулярната биология, кибернетиката и космогонията. „Нападението“ над тази крепост на неизвестното по същество започва едва сега. Независимо от това, начините за решаване на този проблем вече са очертани. Втората част също анализира възможността за живот на съседните планети на Слънчевата система. Уви, изключителните успехи на астронавтиката направили възможно получаването на данни за планетите, които на практика изключват възможността за каквато и да е форма на живот на тях. Междувременно планетите в близост до другите звезди все още не са достъпни за нашите изследвания.

Преминавайки към обсъждането на въпроси, свързани с възможността за някои прояви на интелигентен живот във Вселената, ние сме изправени пред много големи трудности.

Животът на планетата трябва да претърпи огромна еволюция, преди да стане интелигентен. Движещата сила на тази еволюция е способността на организмите да мутират и естествения подбор. В процеса на такава еволюция организмите стават все по-сложни и техните части стават специализирани. Нарастващата сложност на организмите върви както в качествено, така и в количествено направление. Например, един червей има само около 1000 нервни клетки, докато човек има около десет милиарда. Развитието на нервната система значително увеличава адаптивността на организмите и тяхната пластичност. Тези свойства на силно развитите организми са необходими, но, разбира се, не са достатъчни за появата на интелигентност. Последното може да се определи като адаптация на организмите към сложното им социално поведение.

През останалата част от историята многократно ще използваме термина „интелигентен живот“, считайки го за елементарен, тоест не изискващ специална дефиниция. Това обаче далеч не е така. Всъщност какво е „интелигентно същество“? Човек може да се опита да отговори на този въпрос по следния начин – ние наричаме интелигентно същество, което има способността да мисли. Е, какво е мисленето? Тук се сблъскваме със същите трудности при дефинирането на това понятие, както в случая с дефинирането на понятието “живот“. В крайна сметка единствената форма на мислене, която познаваме, е човешкото мислене. Определението на понятията “мислене” и “интелигентен живот” имплицитно винаги се свежда до описанието на специфичните особености на човешкото мислене, което е специфична дейност на мозъка.

Но, както подчерта А. Н. Колмогоров, в момента такова определение вече не е задоволително по две причини. Първо, в нашето време на интензивно развитие на космическите изследвания има фундаментална възможност за среща с такива форми на съществуване на силно организирана материя, които притежават всички основни свойства не само на живите, но и на мислещите същества и които могат да се различават значително от сухоземни форми. На второ място, бързото развитие на кибернетиката отвори по принцип неограничената възможност за моделиране на всякакви, независимо колко сложни, материални системи.

Поради тези две причини

понастоящем има спешна нужда да се даде такава дефиниция на понятието „мислене“, което би било свързано с всякакви конкретни идеи за физическата същност на процесите, лежащи в основата на мисленето. Следователно, точно както в случая с понятието “живот“, е необходимо функционалното определение на понятието “мислене“.

Последователното развитие на „функционалната“ гледна точка на живота и мисленето води до удивителен извод, който според нас е изключително важен за проблема за развитието на интелигентния живот във Вселената. Както посочва А. Н. Колмогоров, „… моделирането на начина на организиране на материална система не може да се състои в нищо друго, освен в създаването на нова система от други материални елементи, която по същество има същата организация като системата, която се моделира. Следователно един доста завършен модел на живо същество трябва да се нарича живо същество, модел на мислещо същество – мислещо същество. ” (Колмогоров А.Н. Животът и мисленето от гледна точка на кибернетиката. – М., 1961. Всички следващи цитати са от този източник.) По този начин,кибернетиката обосновава основната възможност за създаване на изкуствени живи и дори мислещи същества.

Този въпрос е толкова важен, че ще се спрем на него малко по-подробно. Най-добре ще бъде да цитираме съответните твърдения на А. Н. Колмогоров:

Могат ли машините да възпроизвеждат себеподобни и може ли да се осъществи прогресивна еволюция в процеса на такова самовъзпроизвеждане, което да доведе до създаването на машини, които са значително по-съвършени от оригиналните? Могат ли автомобилите да изпитват емоции? Могат ли машините да искат нещо и да си поставят нови задачи, които не са им възложени от техните дизайнери?

Вселената и нейните висши интелигентни същества

Важно е обаче ясно да се разбере, че в рамките на материалистичния мироглед няма последователни принципни аргументи срещу положителен отговор на нашите въпроси. Този утвърдителен отговор е съвременната форма на твърдението за естествения произход на живота и материалната основа на творението…

Основната възможност за пълноценни живи същества,

изградени изцяло върху дискретни (цифрови) механизми за обработка и контрол на информацията, не противоречи на принципите на материалистичната диалектика. Обратното мнение може да възникне от специалистите по философия на математиката само защото са свикнали да виждат диалектиката само там, където се появява безкрайното. Когато се анализират феномените на живота, не е важна диалектиката на безкрайното, а диалектиката на голямото (чисто аритметична комбинация от голям брой елементи създава както приемственост, така и нови качества).

В същото време А. Н. Колмогоров предупреждава срещу опростените интерпретации на основния проблем за възможността за създаване на изкуствени интелигентни същества. Досега кибернетиката е разбрала само малка част от дейността на човешкото съзнание. Донякъде се разбира само механизмът на условните рефлекси и механизмът на формално-логическото мислене. Все още има много работа за обективно изучаване в “термините на кибернетика” и на други аспекти на висшата нервна дейност, които все още са загадъчни в много отношения.

А. Н. Колмогоров посочва,че „... сериозното обективно изследване на висшата нервна дейност на човека в неговата цялост изглежда необходима връзка в установяването на материалистичния хуманизъм. Развитието на науката многократно е довело до унищожаване на обичайните човешки илюзии, започвайки от утешителната вяра в личното безсмъртие. На етапа на полупознание и полуразбиране тези деструктивни заключения на науката се превръщат в аргументи срещу самата наука в полза на ирационализма и идеализма. Теорията на Дарвин за произхода на видовете и обективното изследване на Павлов за висшата нервна дейност многократно са изобразявани като омаловажаващи най-високите човешки стремежи за създаване на морални и естетически идеали. По подобен начин, в наше време, страхът, че човек не би бил по-добър от „бездушните автомати“, се прави психологически аргумент в полза на витализма и ирационализма.

По принцип е възможно да се създадат изкуствено мислещи същества, способни на самоусъвършенстване. Съвременната научно-фантастична литература изобилства от изображения на механични изкуствени хора – роботи. Обикновено те са изобразени под формата на набор от панти, вакуумни тръби и други „индустриални“ атрибути, карикатурно подобни на външен вид на човек. Обаче забележителният чешки писател Карел Чапек, който измисли самата дума „робот“ в пиесата „RUR“, ги изобразява като напълно подобни на човешки същества, направени от протеини… помощ и „под контрола“ на ДНК и РНК нуклеинови киселини, живите изкуствени организми (включително интелигентните) ще имат напълно “естествен” вид…

Вселената и нейните висши интелигентни същества

Все пак е преждевременно да се гадае как ще изглеждат.

Трябва ясно да се разбере, че съвременната наука и техника все още не могат да синтезират дори относително прости живи организми. Сега обаче сме на прага на този най-важен етап от развитието на биологията. Също така трябва да се помни, че основната възможност за създаването на живо мислещо същество все още не е реална, практическа възможност. Този път несъмнено ще срещнем огромни трудности. Някои от тези трудности вече се появяват. А. Н. Колмогоров вярва, че за моделирането на работата на човешкия мозък, свързана пряко с проявите на висшата човешка култура (наука, изкуство, социални чувства) е, достатъчно да се работи с относително малко количество информация от порядъка на 107 – 109 бинарни единици (докато обикновено се смята, че броят на такива единици трябва да бъде от порядъка на 1012 – 1015)е една от основните трудности пред, които ще се изправят учените. Тази трудност ще се състои в голямата сложност на програмата, която трябва да активира автомата, който ще симулира човешкия мозък. Разбира се, по принцип сложната програма, която осигурява доста бързо решение на определен проблем, може да бъде получена с помощта на друг автомат, в който ще бъде въведен в по проста програма.

Има обаче основания да се смята, че бързото развитие на кибернетиката в хармонична комбинация с развитието на молекулярната биология и науките за висшата нервна дейност в крайна сметка ще направи възможно създаването на изкуствени интелигентни същества, които по същество не се различават от естествените, но са много по-съвършени от тях и са способни на по-нататъшно самоусъвършенстване. Много вероятно е например такива същества да бъдат значително по-дълголетни от естествените. В края на краищата стареенето на организмите очевидно е причинено от постепенното натрупване на различни видове смущения в схемата за “печатане” на ДНК на клетките. Тази “схема” с течение на времето, като че ли, “изтрита“. Но е вероятно изкуствените “шаблони” на ДНК да бъдат направени много по-“силни” и “стабилни“.

Изкуственият интелект като нов,

основен космически фактор бил обект на дискусия на симпозиума в Бюракан за извънземните цивилизации. Авторът на тези редове подчертава, че появата на изкуствен интелект, очевидно, е най-високият етап от развитието на материята във Вселената. Основните етапи на това развитие могат да бъдат представени като последователност – неодушевена развиваща се материя → жива материя → естествени интелигентни същества → изкуствени интелигентни същества. Изглежда, че ерата на естествените интелигентни същества може да бъде относително краткосрочен, преходен етап от развитието на материята във Вселената. Например, вече е очевидно, че те са малко полезни (или по-точно напълно неподходящи) за сериозна колонизация на космоса и много дълги космически полети. “Нормалната” еволюция на живота на Земята, при такива ситуации, разбира се, не може да се предвиди. Не виждаме нищо „обидно“ за живите мислещи организми в този факт.

През следващите няколко десетилетия трябва да се очаква увеличение на характеристиките на „интелигентността“ на машините поне с няколко десетки хиляди пъти. „Интелигентността“ на такива машини със сигурност ще надмине човешкия ум по основни параметри.

Появата на ум трябва да бъде тясно свързана с радикалното усъвършенстване и усъвършенстване на методите за обмен на информация между индивидите. Следователно за историята на появата на интелигентен живот на Земята появата на езика е била от решаващо значение. Езикът се превърнал в средство за регулиране на социалното поведение в общността, което било от голямо значение за социалната еволюция и последващата история на човешкото общество.

Вселената и нейните висши интелигентни същества

Можем ли обаче да считаме подобен процес

за универсален за еволюцията на живота във всички краища на Вселената? Най-вероятно не! Всъщност по принцип при напълно различни условия средствата за информация между индивидите не могат да бъдат надлъжните трептения на атмосферата (или, да речем, хидросферата), в която живеят тези индивиди, а нещо съвсем различно. Защо не си представим начин за обмен на информация, основан не на акустични ефекти, а, да речем, на оптични или магнитни? Като цяло – наистина ли е необходим животът на която и да е планета в процеса на нейната еволюция да стане интелигентен? По-рано вече отправихме възражения срещу „възпроизвеждането“ на живота във Вселената. Още повече има възражения срещу „възпроизвеждането“ на интелигентния живот.

Междувременно тази тема тревожи човечеството от незапомнени времена. Говорейки за живота във Вселената, те винаги, преди всичко, са имали предвид интелигентен живот. Сами ли сме в безкрайните простори на пространството? Както вече споменахме, философите и учените от древни времена винаги са били убедени, че има много светове, в които съществува интелигентен живот. Не са направени научно обосновани аргументи в полза на това твърдение. Разсъжденията по същество се провеждали по следната схема – ако на Земята има интелигентен живот (една от планетите на Слънчевата система), то тогава защо да няма на други планети?

Само в наше време, под впечатлението от изстрелването на първите изкуствени земни спътници и космически ракети, се появяват сериозни изследвания, посветени на научния анализ на този завладяващ проблем, който дотогава остава само предмет на научно-фантастичните произведения. От само себе си се разбира, че все още няма доказателства за съществуването на интелигентен живот в други светове. Едва ли ще се появят толкова скоро. Накрая, не може да се изключи разочароващата възможност интелигентният живот във Вселената да е най-рядкото (макар и очевидно не уникално) явление. Може например, нашата планета като обиталище на интелигентен живот да е единствената в Галактиката и не всички галактики да имат интелигентен живот. Така, например, в радио галактиките от типа Cygnus A едва ли може да има силно организиран живот. От друга страна, може да се приеме, че проявите на интелигентния живот могат да бъдат доста широко разпространени във Вселената. Може ли някаква работа върху интелигентния живот във Вселената да се нарече научна?

При такъв анализ е естествено да се изложи хипотеза, че нашата човешка цивилизация е една от многото и не е уникално явление във Вселената. Освен това, като първо приближение, можем да приемем, че нашата земна цивилизация е доста типична проява на интелигентен живот във Вселената.

Вселената и нейните висши интелигентни същества

Силата на такъв метод

е остроумно демонстрирана в един пример от германския астроном фон Хорнер. Добре известно е, че древните гърци не са имали правилна представа нито за размера на Слънчевата система, нито за разстоянията до звездите, чието естество не е било известно на тях. Но ако те са използвали хипотезата, подобна на формулираната, щяха да формират правилната представа за мащаба на Вселената. Във връзка с този проблем хипотезата може да бъде формулирана по следния начин:

Земята е типична “средна” планета, а Слънцето е типично “средна” звезда. Тъй като Земята е “средна” планета, нейният диаметър, разстояние до Слънцето и способността да отразяват слънчевите лъчи (т.нар. “Албедо”) също са “средни“. Сравняването на видимата яркост на петте известни по това време планети с видимата яркост на Слънцето ще им позволи да преценят разстоянието от Земята до Слънцето, изразено във фракции от диаметъра на Земята. Тъй като древните гърци вече са имали правилната представа за размера на земното кълбо (известното измерване на дължината на дъгата на част от меридиана, направено от Ератостен), разстоянието от Земята до Слънцето би им било известно в линейни единици. Оказва се, че стойността на астрономическата единица, получена по този метод, е само два пъти по-голяма от истинската стойност, въпреки че методът, разбира се, е много суров.

Нека си припомним например, че истинските размери на планетите се различават значително една от друга и разстоянията им от Слънцето варират в доста широки граници. Сравнението на видимата яркост на Слънцето с яркостта на 10 най-ярки звезди на небето би дало възможност да се оцени средното разстояние между звездите още в древни времена. За това би било необходимо да се знае разстоянието от Земята до Слънцето, което може да се определи по метода, описан по-горе, и да се приеме, че Слънцето е “средна” звезда. Полученото по този метод средно разстояние между най-близките до Слънцето звезди е само с 10% по-малко от истинското.

Разбира се, по това време, при липсата на други методи, такива оценки биха могли да бъдат само вероятностни. По-нататъшното развитие на науката само ще потвърди тяхната коректност и по този начин ще покаже силата на метода. В разсъжденията на фон Хорнер обаче има съществен дефект – древните гърци не са имали представа, колко пъти яркостта на Слънцето надвишава яркостта на звездите. Горното, разбира се, не намалява стойността на тези разсъждения.

Трябва да се обърне внимание на философската и историко-социологическата страна на въпроса. Ако се приеме, че във Вселената могат да съществуват цивилизации на различни нива на развитие, е необходимо да имаме поне най-общата представа за начините за развитие на общество от интелигентни същества. Като се има предвид, че нашата цивилизация е, разбира се, много млада и че интелигентният живот на Земята все още не е излязъл от ранна детска възраст, трябва да се има предвид, че повечето хипотетични извънземни цивилизации са напреднали по пътя на социалния, научния и технологичния прогрес неизмеримо по-далеч от нас.

Може да се обсъди следният въпрос – ще се развива ли обществото от интелигентни същества през космогоничните периоди (от порядъка на милиарди години) или времевият мащаб на неговото съществуване е много по-малък? Такъв безспорен и решаващ фактор за разглеждания проблем, като неограниченото и непрекъснато нарастващо „разширяване“ на интелигентния живот в околното космическо пространство, може да изиграе решаваща роля при оценката на възможностите за откриване на проявата на интелигентен живот.

Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!

Просвещението ©

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.

Leave a Reply

Your email address will not be published.

Next Post

Силата на чакрите и кундалините

В теоретичното описание на чакрите те представляват прост и удобен начин за изчертаването на визуалната по мащаб карта на човешкото развитие. Този термин е един от централните в духовната практика и традиция на индуизма. Смята се, че чакрите са енергийни канали във финото тяло, около които „кръжат” енергийните вихри. Но […]
Силата на чакрите и кундалините
error: Съдържанието е защитено!!!