Един от големите въпроси на съвременната наука е за човешкото съзнание. Много учени спорят за това дали съзнанието е просто продукт на мозъка или самият мозък е приемник на съзнанието? Ако съзнанието не е продукт на мозъка, това би означавало, че нашите физически тела не са необходими за неговото продължение, и че съзнанието може да съществува извън тялото ни.
Тези въпроси са от фундаментално значение
за разбирането на истинската природа на битието и с квантовата физика набират все по-голяма популярност. Въпросите за съзнанието и връзката му с човешката телесност стават все по-актуални.
Теоретичният физик Макс Планк предложил може би най-доброто обяснение, защо разбирането на съзнанието е толкова важно:
„Смятам съзнанието за първостепенно. Считам материята за производна на съзнанието. Всичко, което казваме, всичко, което смятаме за съществуващо, е постулирано от съзнанието.”
Юджийн Уигнър, също теоретичен физик и математик, твърди, че е невъзможно да се „изложат законите на квантовата механика по напълно последователен начин без позоваване на съзнанието“.
Изчезва ли съзнанието след смъртта?
През 2010 г. един от най-уважаваните учени в света, Робърт Ланца, издава книга, наречена Биоцентризъм – Как животът и съзнанието са ключове към разбирането на истинската природа на Вселената.
Специалист по регенеративна медицина и научен директор на Advanced Mobile Technologies, Ланца също се интересувал много от квантовата механика. Именно това го накарало да развие своята теория за биоцентризма. Според него животът и съзнанието са фундаментални за разбирането на природата на нашата реалност, и това съзнание идва преди създаването на материалната вселена.
Неговата теория предполага, че нашето съзнание не умира с нас и не стои неподвижно, а това предполага, че съзнанието не е продукт на мозъка. Това е нещо съвсем различно и съвременната наука тепърва започва да разбира, какво може да бъде.
Тази теория е най-добре илюстрирана
от квантовия експеримент с двойният процеп. Това е перфектен пример, че факторите, свързани със съзнанието и нашия физически материален свят, са свързани по някакъв начин, и че наблюдателят създава реалността.
Физиците са били принудени да признаят, че вселената може да е ментална конструкция или поне че съзнанието играе критична роля в създаването на материята.
Р. Хенри, професор по физика и астрономия в университета Джон Хопкинс, пише през 2005 г. в списание Nature следното:
Според сър Джеймс Джийнс: „потокът от знания е насочен към немеханична реалност. Вселената започва да прилича повече на велика мисъл, отколкото на голяма машина. Умът вече не изглежда като случаен натрапник в царството на материята… по-скоро трябва да го приветстваме като творец.“
Теорията на Ланц означава, че ако тялото генерира съзнание, тогава съзнанието умира, когато тялото умира. Но ако организмът получава съзнание в същата степен, в която кабелната кутия приема сателитни сигнали, тогава, разбира се, съзнанието не завършва след смъртта на физическото тяло. Това е пример, който обикновено се използва за описание на загадката на съзнанието.
Идеята, че можем да живеем в холографска вселена,
не е толкова пресилена и ако е необходим наблюдател, за да се прояви физическата материя, тогава трябва да съществува наблюдател и за физическото тяло.
Хипотезата, че мозъкът създава съзнанието, доминира до голяма степен материалистичния свят на науката. Въпреки изобилието от доказателства, които показват, че мозъкът (и цялата ни физическа реалност, по този въпрос) може да е продукт на съзнанието.
В този цитат, ще илюстрираме, какво се има предвид под „наука за материалите“:
„Съвременният научен светоглед се основава предимно на предположения, които са тясно свързани с класическата физика. Материализмът е идеята, че материята е единствената реалност. Свързаните предположения са редукционизъм, идеята, че сложните неща могат да бъдат разбрани чрез намаляването им в резултат на взаимодействието на техните съставни части. – Манифест за „постматериалистическа наука“.
Изследването на неврохимичните процеси в мозъка, които се случват, когато човек има субективно преживяване, е важно и предлага определени заключения. Това ни казва, че когато се случи едно „преживяване“, то се случва в мозъка. Но това не доказва, че неврохимичните процеси произвеждат опит. Ами ако самото преживяване произвежда неврохимични процеси?
Определянето, как съзнанието причинява материята е следващата ни стъпка. Едно е сигурно: време е да разширим границите на основните си познания.
Последиците от тази теория са огромни. Само си представете, ако животът след смъртта бъде потвърден в рамките на научната общност – доколко това би повлияло не само на разбирането на науката, но и на философията, религията и на много други области от живота ни?
Преживяването близко до смъртта
Преживяванията, близки до смъртта, са документирани и изучавани от дълго време. Например през 2001 г. международното медицинско списание The Lancet публикувало тринадесетгодишно проучване върху преживяванията, близки до смъртта. Ето до какви резултати стигнали учените:
Нашите резултати показват, че медицинските фактори не могат да обяснят появата на NDT. Всички пациенти са получили инфаркт и са били в клинична смърт със загуба на съзнание в резултат на недостатъчно кръвоснабдяване на мозъка. При такива обстоятелства ЕЕГ (измерване на електрическата активност на мозъка) става плосък и ако сърдечно-белодробната реанимация не започне в рамките на 5-10 минути, се нанасят непоправими щети на мозъка и пациентът ще умре.
Изследователите проследили общо 344 пациенти и 18% от тях са имали някакъв спомен за това кога са били мъртви или в безсъзнание, а 12% са имали много силно и „дълбоко“ преживяване. Имайте предвид, че това преживяване се е случило, когато е нямало електрическа активност в мозъка след спиране на сърцето.
В друго проучване учените от университета в Саутхемптън открили доказателства, че съзнанието може да продължи поне няколко минути след смъртта. В научния свят това се смятало за невъзможно.
Има причина всяка година международно признати учени
да прокарват тази често пренебрегвана тема в масовата научна общност. Фактът, че протони, електрони, фотони, всичко, което има маса, не е единствената реалност. Ако искаме да разберем природата на нашата реалност, не можем да продължим да изследваме физическата реалност, пренебрегвайки, че „невидимото“ съставлява по-голямата част от нея.
Никола Тесла го е казал най-добре:
„В деня, в който науката започне да изучава нефизически явления, тя ще постигне повече напредък за едно десетилетие, отколкото през всичките предишни векове на своето съществуване.“
Благодарим Ви, че прочетохте тази статия. Просвещението няма за цел да промени вашата гледна точка. Дали ще повярвате на тази статия или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в социалните мрежи!
Просвещението ©
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Просвещението без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Просвещението, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Република България. Просвещението си запазва правото да реагира на подобни нарушения включително по съдебен ред.
